Решение № 534 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300501140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 251 от ГПК.

Постъпила е писмена молба от ищцата С. Р. А., с ЕГН **********, с която иска от съда да тълкува постановеното по настоящото в.гр.д.№1140/2025 г. по описа на ОС-Пловдив и влязло в сила Решение №962 от 18.07.2025 г. в частите, с които съдът е определил режим на лични отношения между детето Ц. Д. А., с ЕГН ********** и бащата Д. Ц. А., с ЕГН **********, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето, като го връща на майката: през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето, и по един месец през лятото, разделен на две части от по петнадесет дни, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Ищцата сочи, че синът й не е в училищна възраст, а посещава детска градина, поради което нямало как пролетната /Великденска/ ваканция да съвпадала с училищни лагери и екскурзии, тъй като детето не бил ученик, както и че не било посочено след навършването на каква възраст на детето започвало да се прилага режимът, касаещ тази ваканция. На следващо място, ищцата счита, че не ставало ясно дали по време на лятото се прилагал седмичният режим с допълнителен един месец, разделен на две части от по петнадесет дни, или се прилагал само летният режим от един месец, разделен на две части от по петнадесет дни, без седмичния режим.

Насрещната страна по молбата-ответникът Д. Ц. А., чрез пълномощника си по делото адв. М. К.-М., в писмен отговор оспорва същата като недопустима и неоснователна. Счита, че с постановеното въззивно решение съдът е определил ясен и изчерпателен режим на лични отношения между бащата и детето, който не съдържа вътрешни противоречия или неясноти, налагащи тълкуване. Излага доводи, че молителката не сочи действителна неяснота, а поставяла въпроси, свързани с бъдещи, условни и хипотетични фактически 1 състави.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като изпълнението на постановеното решение не е приключило. Не се налага насрочването на делото за разглеждане в открито заседание съгласно чл. 251, ал. 4 ГПК, тъй като искането на ищеца и становището на ответника са ясно изразени в писмените им молби. Разгледана по същество, молбата за тълкуване е неоснователна.

С постановеното по делото решение, чието тълкуване се иска, съдът се е произнесъл като въззивна инстанция по режима на лични отношения между детето Ц. Д. А., с ЕГН ********** и бащата Д. Ц. А., с ЕГН **********, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето, като го връща на майката: - всяка първа и трета седмица от месеца /в която има седем дни от съответния месец/ от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване на детето при бащата; - по един месец през лятото, разделен на две части от по петнадесет дни, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч. на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26-ти декември с пресипване на детето при бащата; - всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от 20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване на детето при бащата; - през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето; - на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с бащата за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.; - всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч. Решението не е било обжалвано от страните пред Върховния касационен съд и е влязло в законна сила.

Съобразно приетото в правната доктрина и съдебната практика тълкуване на съдебното решение се налага, когато изявената от съда воля в диспозитива на същото е неясна или той съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави неизпълним. Според настоящия състав на съда тези предпоставки в случая не са налице, тъй като постановеното от съда в диспозитива на решението е ясно и не се нуждае от тълкуване, включително и по въпросите, посочени в молбата.

Изложеното в молбата обстоятелство, че детето в момента посещава детска градина, а не училище по никакъв начин не рефлектира върху определения режим в частта „през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето“. На следващо място, по отношение на режима в частта „по един месец през лятото, разделен на две части от по петнадесет дни, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката“ следва да се посочи, че волята на съда, материализирана в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, също е ясно изразена и обусловена от приетото в мотивите на решението.

По съществото си молбата за тълкуване обективира искане за разясняване на правните последици на посоченото решение. Предвид разпоредбите на чл.

4 и чл. 213 от Закона за съдебната власт, съдът не може и не е длъжен да дава подобни разяснения, представляващи по съществото си правни консултации.

Такива молителката може да получи от адвокат или друго лице с юридическо образование, което не изпълнява служебни задължения в системата на 2 органите на съдебната власт.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че що се отнася до това, как се изпълнява въззивното решение в тези му части, то отговорът на тези въпроси не може да бъде даден по реда на чл. 251 ГПК, тъй като касаят изпълнението на съдебното решение, а не волята на съда.

Ето защо искането за тълкуване на решението следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, VII възз. гр. с.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх. № 10215/17.03.2026 г., подадена от С. Р. А., с ЕГН **********, с която се иска тълкуване на постановеното по настоящото в.гр.д.№1140/2025 г. по описа на ОС-Пловдив и влязло в сила Решение №962 от 18.07.2025 г. в частите, с които съдът е определил режим на лични отношения между детето Ц. Д. А., с ЕГН ********** и бащата Д. Ц. А., с ЕГН **********, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето, като го връща на майката: през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето, и по един месец през лятото, разделен на две части от по петнадесет дни, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3