Определение № 2566 от 15.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2566 гр. София, 15.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103439 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 191 от 14.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 122/2024 г. по описа на Апелативен съд- Бургас, е потвърдено решение № 909 от 03.08.2023 г., постановено по гр.д. № 1037/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което по иск на Кооперация ПК“Фар“- в несъстоятелност, предявен против М. В. М., М. Л. С., А. Л. С., Е. Г. М., М. Г. С., С. И. Л., И. С. С., С. С. С., Е. Г. К., О. А. К.,

М. А. Д., Щ. П. Л., А. Г. К., З. С. Г., З. А. Т., А. Г. Х., „Бутед“ АД, гр. Бургас и „Валас“ ЕООД, гр. София, е прието за установено в отношенията между страните, че по силата на давностно владение в периода 24.06.2009 г. 24.06.2019 г., ищецът е собственик на два недвижими имота: масивен склад „Децфонд“, с площ от 360 кв. м.и масивна сграда „Ремонтна работилница“, с площ от 160 кв. м., и двете разположени в поземлен имот с идентификатор ***, които две сгради по сега действащата кадастрална карта на [населено място] погрешно са заснети като една сграда с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място],

[улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на сградата – 524 кв. м., идентифицирана съобразно скица – проект към допълнителното експертно заключение на вещото лице М. М. от 23.05.2023 г., пришита на л. 568 по описа на делото и приподписана от съдебния състав.

Против така постановеното решение са депозирани касационни жалби от 1

„Бутед“АД и от физическите лица М. В. М., М. Л. С., А. Л. С., З. А. Т., А. Г. Х., С. И. Л., И. С. С. и Е. Г. К., представлявани от адвокат И..

Касаторът „Бутед“АД обжалва решението като неправилно, като се позовава на пороци по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа, че по делото са налице данни, че сградите върху терена са построени от праводател на жалбоподателя. Възразява, че не е установена идентичността на сградите, претендирани от ищеца с процесната сграда. Поддържа, че съдът е кредитирал в нарушение на процесуалния закон свидетелски показания, събрани по делото. Оспорва по делото да е доказано упражнявано от ищеца давностно владение, което да е явно.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на решението до касация по чл.

280, ал.1, т.1 от ГПК, а именно:

1. Длъжен ли е въззивният съд в своята решаваща функция по същество на спора да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал.2 ГПК? Поддържа противоречие с т.19 на Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 68 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 78/2012 г., II т. о., решение № 212 от 1.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т. о., решение № 241 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г., II г. о., решение № 241 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г., II г. о. и решение № 210 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6605/2013 г. Въпросът е поставен във връзка с възраженията на страната за липса на доказателства за идентичност на сградите, претендирани от ищеца с процесната и необсъждане на твърденията за притежаване на правото на собственост върху сградата.

2. Длъжен ли е съдът в мотивите си да аргументира защо кредитира или не свидетелски показания, особено при направено възражение по смисъла на чл.172 ГПК? Поддържа противоречие с решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д.

№ 3244 / 2016 г. на ВКС, решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1499 / 2018 г. на ВКС.

3. При положение, че с влязло в сила съдебно решение е било установено, че ищецът не е собственик на имота, следва ли същият да манифестира пред трети лица, намерението си да владее имота за себе си? Поддържа 2 противоречие с решение № 513/2024 г. по гр. д. № 1291 / 2023 г. на І г.о., ВКС.

4. За да е явно владението, следва ли ищецът да демонстрира анимуса си да владее имота за себе си и следва ли фактическата власт да се осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересован да научи за действията на владелеца? Поддържа противоречие с решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931 / 2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 31 от 27. 02. 2015 г. по гр. д. № 5276/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., според което владението е явно тогава, когато фактическата власт се осъществява по начин, който дава възможност на всеки заинтересован да научи за действията на владелеца.

5. Приложима ли е презумпцията на чл.83 от ЗС, ако ищецът не е доказал крайния момент, до който е бил във владение на имота? Поддържа противоречие с решение № 513/2024 г. по гр. д. № 1291 / 2023 г. на ВКС, І г.о.

В своята касационна жалба касаторите- физически лица поддържат, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 2, ал.6 от ЗОСОИ.

Поддържат, че по делото е установено, че процесната сграда е незаконно застроена върху имот, реституиран на физическите лица, поради което отношенията между реституираните собственици и подобрителя се уреждат съобразно чл.73-74 ЗС. Поддържат, че ищецът е бил държател, а не владелец на имота. Считат, че презумпцията на чл.69 от ЗС не ползва ищеца, поради което кооперацията е следвало да демонстрира промяна на намерението, с което държи имота. Възразяват, че владението на ищеца не е било спокойно, явно и непрекъснато. Възразяват, че имотът по разписни списъци е бил записан на „Бутед“АД.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателите формулират въпроси с твърдението, че съдът в решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона, основания за допускане на решението до касация по чл.

280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, а именно:

1. При постановяване на съдебно решение, с което е отречено правото на собственост на ПК „Фар“, основано на давностно владение и е отхвърлена претенцията, предявена срещу наследниците на братя М., явява ли се кооперацията държател на имота, който не държи вещта като своя , а за действителния й собственик?

2. При трансформиране на владението в държане, след приключване на 3 съдебно производство, с което е отречено правото на собственост на ПК „Фар“, следва ли въззивниците - физически лица, реституирани собственици на терена и претендиращи сградата по приращение да опровергават призумпцията по чл. 69 ЗС и същата установена ли е в полза на кооперацията?

3. Налице ли е явно, спокойно и непрекъснато владение от страна на ПК „Фар“, при условие, че кооперацията не представи доказателства да е отблъснала владението на действителния собственик, а са налице доказателства за спор между „ПК Фар“ и „Бутед“АД за собственост върху сградата и записванията в община Поморие сочат за собственик „Бутед“ АД?

Поддържат противоречие на обжалвани съдебен акт с решение № 136 от 16.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№436/2014 г., І г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 37/2010 г., ІІ г.о., решение № 291 от 09.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 859/2009 г., ІІ г.о. и решение №195 от 30.03.2000 г. на ВКС по гр.д.№ 6291/2007 г., ІІ г.о.

В писмени отговори на касационните жалби ответникът по касация Кооперация „ПК Фар“- в несъстоятелност, представлявана от адвокат М., възразява, че жалбите са неоснователни, а обжалваното решение законосъобразно и мотивирано. Възразява, че поставените въпроси не са разрешени от съда в противоречие с практиката на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съдБургас е приел, че решението е валидно и допустимо. Приел е, че е сезиран с иск за придобиване на паво на собственост по давност, упражнявана от ищеца в периода от 24.06.2009 г. до 24.06.2019г. Приел е за безспорно, че ответниците–физически лица, като наследници на братя М., са собственици по наследство и реституция по силата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на 3876 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с 4 площ от 6744 кв.м., притежаван в съсобственост с „Бутед“ АД, съгласно влязло в сила решение по гр.д. № 152/2012г. на РС-Поморие, както и че пред въззивната инстанция не се спори, че в заявения период от 10 години ищцовата кооперация упражнява фактическа власт върху спорната сграда „Ремонтна работилница“. Посочил е, че този факт се установява и от разпита на трима свидетели, които безпротиворечиво установяват осъществявана от ПК „Фар“ фактическа власт върху имота в процесния период и до момента, чрез отдаването му под наем. Приел е, че е спорен въпросът за субективния елемент на владението. Съдът е посочил, че същият, съгласно чл.69 от ЗС, се предполага до доказване на противното, т.е. до доказване, че ищецът държи сградата за другиго. В тази насока, според съдебния състав, липсват ангажирани от ответниците доказателства, които да оборват презумпцията по чл. 69 ЗС. Посочил е като несъстоятелно позоваването на влязлото в сила на 24.06.2009 г. решение по гр.д. № 226/2004 г. на РС-Поморие, с което е отхвърлен искът на ПК „Фар“ против наследниците на братя М. за установяване по отношение на тях правото на собственост на ищеца върху УПИ *** в кв.112 по плана на [населено място], заедно с построени в имота сгради, включително процесната масивна сграда „Ремонтна работилница“ с площ от 160 кв.м., претендирано на основание чл.2, ал.3 /отм./ ЗОС, като застроен преди 13.07.1991 г. имот от РПК „Наркооп“ – Поморие, сега с наименование „ПК Фар“, като е отменен нотариален акт за собственост по давност № 102/15.06.2001 г. по нот.д. № 92/2001 г. на нотариус Д.Горанов, рег.

№ 249 на НК в частта, с която ПК „Фар“ е призната за собственик по давностно владение на съответните сгради, включая и процесната работилница. Съдът е посочил, че с въпросното решение е отречено претендираното от ищцовата кооперация право на собственост на посоченото основание, но не е установена собственост в полза на друг субект, поради което и съдебното решение не доказва упражняваната от „ПК Фар“ фактическа власт да е осъществявана на правно основание за другиго.

Ответниците са собственици на ид. части от терена на основание реституция по чл.2 ЗВСОНИ, но не установяват собственост върху процесната сграда.

Приел е, че заявеното във въззивната жалба, че с признаване правото на реституция върху терена, на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, вр. чл.2, ал.6 ЗОСОИ, се извършва прехвърляне на собствеността върху незаконната сграда в полза на реституираните наследници, не намира опора в закона и съдебната 5 практика. Посочил е, че когато строежът е незаконен, се прилага чл.2, ал.6 ЗОСОИ като собствениците се обезщетяват по административен ред от органа по чл.6, ал.1 от същия закон. В случая процесната сграда се намира в имот, реституиран на ищците, съгласно чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.

Безспорно е установено, че процесната сграда е построена преди приемането на горепосочената разпоредба върху терена тогава държавна собственост, поради което статутът й и отношенията на страните при реституцията се уреждат съобразно предвиденото в реституционните закони, а именно в обхвата на чл.2, ал.2 ЗВСНОИ във връзка с чл.2, ал.6 ЗОСОИ. Приел е, че дори и процесната сграда да представлява "незаконен строеж" като изградена без строителни книжа, при определянето на нейния характер, следва да се има предвид, че същата се намира в реституиран от държавата терен, изградена е преди настъпването на реституционния ефект, поради което спрямо нея в разглеждания спор са приложими горепосочените разпоредби на ЗВСОНИ във връзка със предвиденото в ЗОСОИ. Правата на реституираните собственици са ограничени в този случай, съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК на ВКС, а именно отношенията между собственика и строителя се уреждат съгласно чл.73 ЗС и чл.74 ЗС, относими към недобросъвестното владение, каквото ищцовата кооперация е упражнявала достатъчно дълго, за да настъпи ефектът на придобивната давност. Посочил е, че намерението за своене на спорната работилница, освен че се основава на необорената презумпция по чл.69 ЗС, се установява и от извършените от ПК „Фар“ действия, присъщи на собственика – подадена през 2010г. данъчна декларация и заплащан за имота данък сгради, счетоводно отразяване на имота, отдаването му под наем, заведен иск за собственост по давност за предходен период, отхвърлен поради липса на правоприемство от предишен владелец.