Определение № 20585 от 03.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20585 гр. София, 03.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.ЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело № 20231110119851 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 250 от ГПК.

Делото е прекратено с определение на съда от 22.01.2026г. С молба – уточнение с вх.

№ 34317/04.02.2026г. и с молба с вх. № 38462/06.02.2026г. адвокат Л. Д., в качеството си на особен представител на В. Х. П. и Х. В. П., моли, съдът да допълни постановеното от него определение, като посочи, че поради оттегляне на исковете, съдът е десезиран и касателно според особения представител и по предявените от ищеца осъдителните искове за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатски хонорар срещу В. Х. П. и Х. В. П..

От ищеца е подадено становище по искането, като ищецът счита, че същото следва да се остави без уважение, доколкото отговорността за разноски следва съдбата на предявените искове, и доколкото делото е прекратено касателно тяхното разглеждане по същество, то това се съотнася и по отношение отговорността за разноски.

Съдът намира молбите за допълване на определението, подадени от адвокат Д. за неоснователни.

Съгласно чл.

250 от

ГПК страната може да иска допълване на решението/определението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Това искане е отправено в срока по чл. 250, ал.1, изр.2 от ГПК. В случая обаче не е налице такъв пропуск в постановения съдебен акт. Исканията на адвокат Д., назначена за особен представител на В.

Х. П. и Х. В. П. стоят извън въпроса за неговата непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК, а в случая не се касае и за искане по чл. 248 от ГПК. Така отправено искането за допълване на определението както съдът посочи, че поради оттегляне на исковете, е десезиран и касателно според особения представител и по предявените от ищеца осъдителните искове за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатски хонорар срещу В. Х. П. и Х. В. П. е неоснователно. Претенциите за разноски не са част от предмета на спорното право, те не представляват предявени искове, поради което обстоятелството че няма произнасяне по този въпрос не означава, че определението е непълно. Отговорността за разноски е обективна и тя следва изхода на спора. В случая дори с оглед прекратяване на производството по искане на 1 ищеца и на основание чл. 78, ал.4 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответниците, присъждането на каквито не е претендирано, а доколкото делото е прекратено по искане на ищеца, то е ясно, че за ищеца не са налице основания да претендира разноски от ответниците. Вярно е че съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт с който се приключва спора съдът се произнася и по искането за разноски. Такова искане не е отправено от която и да е от страните, поради и което съдът не дължи произнасяне. Вярно е също така че ако е поискано присъждане на разноски, и извън очертаната нарочна регламентация, отчитаща спецификите на съдебното производство, че приложение следва да намерят общите правила, регламентиращи отговорността за обезвреда. Отговорността за разноски обаче не разкрива особености, обуславящи изключение от общото правило, че на възмездяване подлежат единствено вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от неправомерно поведение на което именно е израз необходимостта от разноски. В тази връзка и нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК изключва отговорността на ответника дори и претендираното право да съществува, ако с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. На същата идея почива и утвърденото разширително тълкуване на нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК– ищецът има право на разноски и при отхвърлен иск, ако основанието за това е удовлетворено притезание в хода на процеса. Еднаквото прилагане на закона изисква и тълкуването му по аналогичен начин спрямо ответника, когато се окаже, че не може да си възстанови направени разноски за защита по спор, неразгледан поради непосредствено контролирана от ищеца причина, или когато е реализирал такива, а иска е оттеглен по почин на ищеца /чл. 78, ал.4 от ГПК/. В случая не са реализирани разноски от ответниците.

Тежестта е на ищеца, който е заплатил депозит за особен представител, изплатен вече на адвокат Д., поради което искането е необосновано и неоснователно и като такива следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба – уточнение с вх. № 34317/04.02.2026г. и молба с вх. № 38462/06.02.2026г., подадени от адвокат Л. Д., в качеството и на особен представител на В. Х. П. и Х. В. П., с които моли, съдът да допълни постановеното от него определение, като посочи, че поради оттегляне на исковете, съдът е десезиран и касателно според особения представител и по предявените от ищеца осъдителните искове за присъждане на разноски за държавна такса и адвокатски хонорар срещу В. Х. П. и Х. В. П..

Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3