Решение № 1450 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в заседание при закрити врати на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20251100901591 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължение, като сочи, че затрудненията му били трайни, а имуществото – липсва. Сочи, че не е обявявало в търговския регистър повече от три години годишни финансови отчети, поради липса на вписан управител – вписаният такъв е починал на 08.10.2023 г. Моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежеспособност и свръхзадълженост с начална дата 01.01.2020 г.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза към 1 датата на изготвянето му са налице непогасени изискуеми задължения на молителя към свързано лице Redstone Finance Ltd в размер на 6 222 839,36 лева; към „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД в размер на 13 330 959,63 лева; към Столична община, „Местни данъци и такси“ в размер на 99 914,44 лева.

Според заключението последният баланс, който дружеството е съставило и обявели е към 31.12.2019 г., като поради липса на движение през следващите години, тъй като дружеството е заявило прекратяване на дейността си, и през следващите години балансът е същия – с активи 0 и отрицателен собствен капитал/задължения от общо 19 653 984,18 лева.

Поради изложеното вещото лице прави извод, че в края на 2019 г. всички задължения следва да са изцяло изискуеми и падежирали.

Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т.

1 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са погасени.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.

Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата икономическа експертиза.

Установява се, че дружеството не притежава дълготрайни материални активи, движими вещи и МПС, не разполага с парични средства по банкови сметки и на каса.

Според легалната дефиниция за свръхзадълженост по чл. 742, ал.1 ТЗ такава е налице ако имуществото на капиталово дружество не е достатъчно, за да покрие задълженията му

Според вещото лице всички показатели за ликвидност, задлъжнялост и автономност, сочат, че дружеството е изцяло неликвидно, свръхзадлъжняло и неавтономно.

При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност, което е трайно. Молителят не реализира приходи от търговската си дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да я осъществява.

При липса на имущество е налице и второто посочено от молителя кумулативно основание за откриване на производство по несъстоятелност – свръхзадълженост.

Предвид изложеното съдът намира, че спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на двете, посочени от молителя основания.

С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.

Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

В настоящия случай от заключението на икономическата експертиза се установява, че към 31.12.2019г. молителят е имал непогасени парични 2 задължения, произтичащи от търговски сделки, като след тази датата не е осъществявал дейност. Не се установява датата, на която е станало изискуемо първото непогасено задължение, нито на последното плащане. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността, както и свръхзадължеността следва да бъде свързана с обобщаването на финансовото състояние на дружеството в края на 2019 г. и същите са сигурен факт на посочената от молителя дата 01.01.2020 г.

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.

В настоящия случай длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови сметки. Съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособност и свръхзадълженост на

„РЕДСТОУН С.О“ ЕООД, ЕИК: 175422536.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността 01.01.2020 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД, ЕИК: 175422536.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД, ЕИК: 175422536.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД, ЕИК: 175422536.

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД,

ЕИК: 175422536.

СПИРА производството по т.д. № 1591/2025 г. по описа на СГС, ТО, 26 състав.

УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на длъжника „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД, ЕИК: 175422536 в 3 едномесечен срок от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.

ОСЪЖДА „РЕДСТОУН С.О“ ЕООД, ЕИК: 175422536 да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Апелативен съд – гр. София.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на АИСПНС към Министерство на правосъдието.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4