Решение № 11886 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11886 гр. ***, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110105578 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците М. Т. Ч. и Ю. Ц. Ч. дължи на ищеца „**** сумата от по 1109,66 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот – магазин № 2, находящ се в гр. ***, общ. ****, инсталация № 4000036399, ID № 160421, за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., сумата от 18,73 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 163,92 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. и сумата от 3,25 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г., с които ответниците са се обогатили неоснователно, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 10081/2021г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот, като въпреки поканата от страна на ищеца изричен договор за продажба на топлинна енергия не е сключен между страните. Твърди, че е доставил до топлоснабдия имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. ***, общ.

****, инсталация № 4000036399, топлинна енергия на стойност от общо 2219,32 лв. за 1 периода от м.01.2018г. до м.04.2020г. Твърди, че поради липсата на подписан договор, страните не били обвързани с договорна връзка, но с фактическото получаване на доставената топлинна енергия на посочената стойност ответниците са се обогатили за сметка на обедняването на ищеца, поради което всеки от ответниците му дължи половината от стойността на получената топлинна енергия от общо 2219,32 лв. за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г. и цена на извършената услуга дялово разпределение за претендирания период общо в размер на 37,46 лв. за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди след 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката и след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Отделно от това твърди, че изпратил до ответниците покана за плащане на дължимите суми, но плащане не последвало, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците в размер и период, посочен в исковата молба. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът М. Т. Ч. е подала отговор на исковата молба чрез назначения й особен представител адв. И., с която оспорва предявените искове. Оспорва да е обвързана с договорна връзка с ищеца, като оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот, както и да е сключвала изричен писмен договор или да е встъпвала в договорна връзка с ищеца чрез конклудентни действия. Оспорва и фактически да се е обогатила за сметка на ищеца чрез използване на доставена топлинна енергия за процесния имот, като твърди, че не е ползвала реално недвижимия имот през исковия период, който е ползван от трето за спора лице. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение, която се дължи на ФДР. Отделно оспорва сключването на договор с ФДР от лица с представителна власт по отношение на ЕС, както и същият договор да е действал за процесния период. Счита, че по делото липсват доказателства и за уговорената цена за извършване на услугата дялово разпределение.

Ответникът оспорва да е изпаднал в забава както по правилата, разписани в ОУ на ищеца, при които продава топлинна енергия, така и да е получил покана за плащане на главните вземания, поради което счита и исковете за установяване на вземания за обезщетение за забава върху главниците за неоснователни. Евентуално прави възражение за погасяване по давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.

Ответникът Ю. Ц. Ч. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове с доводи, че между него и ищеца не съществува нито договорно, нито извъндоговорно правоотношение, тъй като ответникът няма задължение да заплаща цена на топлинната енергия и не е потребявал доставена от ищеца енергия, поради което не е налице обедняване на ищеца с процесната сума, представляваща определена от трето лице цена, която не обвързва ответника. Счита за неприложими ОУ на ищеца, тъй като не е налице договорна връзка между страните, а отделно от това липсват доказателства за надлежното им одобряване и влизане в сила. Ответникът Ч. оспорва и претендираното 2 вземане за дялово разпределение с довод, че то се дължи на ФДР, а не на ищеца, а извод за обратното не следва от цитираната от ищеца разпоредба на чл. 36 от ОУ, като евентуално прави възражение за недействителност на същата. Оспорва да е определен и ред, и начин за заплащане на претендираната услуга. Счита, че не се дължат обезщетения за забава върху главниците с оглед неоснователността на исковете за главните вземания, както и с оглед липсата на покана за плащане. Евентуално прави възражение за погасяване по давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.

Третото лице-помагач „*** не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е че е доставил до процесния топлоснабден недвижим имот топлинна енергия на посочената стойност, че имотът е ползван от ответниците за процесния период, с оглед на което същите са се обогатили със стойността на ползваната топлинна енергия за сметка на ищеца, че за процесния период е извършена услугата дялово разпределение за имота, ползван от ответниците, като последните са се обогатили с цената на извършването й, която не са платили и обогатяването е за сметка на обедняването на ищеца, че е налице връзка между обогатяването и обедняването.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи съществуване на главните вземания, изпадането на ответниците в забава за плащането им и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ищеца е да установи и обстоятелства, довели до прекъсване и/или спиране течението на погасителната давност през посочения период.

В тежест на ответниците при установяване на горните обстоятелства е да докажат, че са платили вземанията.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за имота за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г. и съответната мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. и мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и е на разположение на страната, която като твърди, че между страните няма друга обвързаност, е настъпило обогатяване на другата страна за нейна сметка, поради което другата страна 3 дължи да върне онова, с което се е обогатила, до размера на обедняването.

От представения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж № 38, том LXXXII, дело № 16307/95г. се установява, че съсобствениците на дворно място, находящо се в гр. ***, ж.к. „***“, съставляващо парцел II-214, 215, 216 от кв. 37 по плана на гр. ***, ж.к.

****“, сред които ответниците *** Ц. Ч. и М. Ч., са учредили право на строеж върху собствения си имот в полза на трето за спора лице, срещу което ответниците са получили в собственост самостоятелни обекти в построената сграда, един от които е магазин № 2, на партерния етаж, състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ от 47,60 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Установява се от приетото удостоверение от ГИС (л. 63 от делото), че парцел II-214, 215, 216 от кв. 37 по плана на гр. ***, ж.к. ****“ има следния настоящ адрес – гр. ***, ул.

***, който съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот с абонатен № 160421, а именно магазин № 2, находящ се в същата сграда.

Установява се, че ответникът *** Ц. Ч. е участвал при вземането на решение на ЕС на сградата на горепосочения адрес за избор на „***, който да извършва дяловото разпределение в процесната сграда, съгласно протокол от ОС на ЕС от 20.09.2002г. и списък на етажните собственици към него, в който подписът на ответника Ч. под номер 28 в списъка не е оспорен в производството.

Съгласно представените от трето лице-помагач доказателства по делото за процесния период партидата на имота се е водила на името на ответника *** Ч., като за отоплителен сезон 2018г. – 2019г. и 2019г. – 2020г. не е осигуряван достъп до имота, но съгласно заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза такъв е осигуряван за периода от 2017г.-2018г., част от който съвпада и с процесния.

Установява от приложената по делото справки от НБД за постоянен и настоящ адрес на ответниците, че ответникът *** Ч. има регистриран постоянен и настоящ адрес на адреса на сградата, в която се намира топлоснабдения имот през целия процесен период, докато ответницата Ч. има регистриран настоящ адрес в гр. *** от 2011г., преди процесния период, като в изпратеното до същата съобщение на постоянния й адрес на ул. *** в гр. ***, се е върнало с отбелязване, че ответницата не живее на този адрес.

Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че за исковия период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.

Измерването е извършвано по показанията на сертифициран общ топломер, преминал задължителната на всеки две години проверка за годност със заключение, че съответства на одобрения тип.

4

Установява се от представените писмени доказателства (протокол от ОС на ЕС от 20.09.2002г. и списък на етажните собственици), че в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, извършвано от избраната от етажните собственици фирма за дялово разпределение „*** (съгласно договор от 04.11.2022г.), преобразувано в „*** (впоследствие с наименование ****, което се е преобразувало чрез вливане в третото лице-помагач „***), както и впоследствие по силата на възлагане от ищеца с договор от 29.07.2015г.