Определение № 422 от 15.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Ямбол, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500230 по описа за 2024 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД гр.София чрез юрисконсулт К. против разпореждане, постановено по ч.гр.д.№ 1277/2024 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът е отхвърлил заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Й. М. О. за вземането за неплатено договорно възнаграждение в размер 26,31 лв., дължимо за периода 15.01.2023 г. до 15.05.2023 г. На първо място се счита, че съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила, извършвайки преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. По-нататък са изложени съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недължимост на претендираната договорна лихва. Заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. Счита се, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а кредиторът в случая няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор е изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни.

ЯОС след като се запозна с частната жалба, изложените в нея оплаквания, както и с 1 приложеното ч.гр.д.№ 1277/2024 г. по описа на ЯРС, намира, че жалбата е допустима – депозирана е в срок от легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество частната жалба се преценя за основателна.

Ч.гр.д.№ 1277/2024 г. е заповедно производство, образувано по заявление на „Профи кредит България“ ЕООД против длъжник Й. М. О. от гр.*****, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 40013051642/29.10.2022 г.: неплатена главница в размер на 253.11 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.32 лева, дължимо за периода от 15.01.2023 г. до 15.05.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 99.13 лева, дължимо до 15.05.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 100 лева, дължимо до 15.05.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева, начислени на 16.04.2023 г.; лихва: 26.04 лева лихва за забава от 16.12.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.05.2023 г.; законна лихва в размер на 59.7 лева, дължима от 15.05.2023 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г.

По това дело ЯРС е постановил разпореждане № 1533/30.04.2024 г., с което частично е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК за следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.32 лева, дължимо за периода от 15.01.2023 г. до 15.05.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 99.13 лева, дължимо до 15.05.2023 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 100 лева, дължимо до 15.05.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30.01.2023 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 100 лева, начислени на 16.04.2023 г., както и съразмерно за разноските. Според районния съд относно тези вземания съществува вероятност да се основават на нищожна, като противоречаща на морала и добрите нрави клауза, както и неравноправна клауза, тъй като претендираните суми касаят възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Въззивният съд не споделя становището на частния жалбоподател относно липсата на правомощия на заповедния съд да се произнася относно преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Напротив с разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК законодателят е вменил именно тези задължения на заповедния съд, а именно извършване на такава преценка, тъй като съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона или на добрите нрави; когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Разпоредбите, 2 които установяват нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът следи служебно.

В тази връзка въззивният съд намира за неправилна преценката на заповедния съд относно наличие на предпоставки за отхвърляне на заявлението по чл.410 от ГПК по отношение на претендираното неплатено договорно възнаграждение в размер на 26.32 лева, дължимо за периода от 15.01.2023 г. до 15.05.2023 г. Видно от представените със заявлението договор за потребителски кредит Стандарт № 40013051642/29.10.2022 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и Й. М. О. и Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договора, в същите е уговорено заплащане на лихва върху предоставената в заем сума. Съгласно т.4 от ОУ за ползването на отпуснатия кредит се дължи годишна лихва, чийто процент е фиксиран за целия срок на кредита и е определен в т.6 от договора за кредит, а отпуснатия кредит и посочената в договора лихва се изплащат съгласно погасителния план. В т.6 от процесния договор за потребителски кредит за посочени параметрите на кредита: сума на кредита 350 лв.; срок 7 месеца; размер на вноската по кредита 55,89 лв.; ГПР 47,37 %; ГЛП 40,70 %; лихвен процент на ден 0,11 %; дължима сума по кредита 391,21 лв. Към договора е представен и погасителен план, видно от който размер на вноската по кредита 55,89 лв. е отделно от размера на вноската за закупена допълнителна услуга, по отношение на която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено. Т.е. размерът на вноската по кредита не включва вноската за допълнителна услуга, респ. договорната лихва не се отнася до нищожната част от договора за потребителски кредит. Налице са всички основания за издаване на заповед за изпълнение по отношение на неплатеното договорно възнаграждение. Същото е дължимо и клаузата на договора, с която е договорено не е неравноправна или противоречаща на закона, тъй като е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК за максимален размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита. В тях се включват лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид и същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което е 50%. В случая ГПР 47,37 % е договорен в съответствие с чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което заявлението за издаване на заповед по отношение на вземането за договорна лихва е основателно.

Като е достигнал до различен от настоящия извод, районният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено в обжалваната част, а на заповедния съд бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение и по отношение на вземането за договорна лихва/договорно възнаграждение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1533/30.04.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 1277/2024 г. по описа на ЯРС в частта, в която съдът е отхвърлил заявление за издаване заповед за 3 изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Й. М. О. за вземането за неплатено договорно възнаграждение в размер 26,31 лв., дължимо за периода 15.01.2023 г. до 15.05.2023 г., вместо което постанови:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по заявлението на „Профи кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК 175074752 срещу Ц.М.О., ЕГН ********** от гр.****, ул.****№ *** за неплатено договорно възнаграждение в размер 26,31 лв., дължимо за периода 15.01.2023 г. до 15.05.2023 г.

Делото да се върне на ЯРС за издаване заповед за изпълнение за посочената сума.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4