Решение № 86 от 17.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300502130 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 2142 от 16.05.2023 г., пост. по гр.д. № 11 661/2022 г. на РС – Пловдив е отхвърлен поради погасяването му по давност на основание чл. 87, ал.5 от ЗЗД, предявения от И. С. К., ЕГН - ********** против Й. В. Д., ЕГН – ********** и П. С. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор от 19.07.2016г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 228, т.2, н.д. № 228/2016 г. на Нотариус М. П. – А., рег. № 483 на НК, вписан като акт № 40, том 62, дело № 11983/2016г. в Служба по вписванията, по отношение на ¼ идеална част от прехвърления недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда / СОС / с идентификатор № *****, представляващ апартамент № 2/13, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Т**“, бл. **, със застроена площ от 48, 54 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня – тоалетна, антре, при граници: отляво - ап.1, отдясно - ап.3, отгоре - ап.7, ведно с избено помещение № 24, с полезна площ от 3,71 кв.м., който имот по силата на гореописания договор е прехвърлен от съпрузите М. С. П. и И.н С.

К. на Й. В. Д., която към 19.07.2016 г. е била в граждански брак с П. С. Д., срещу задължение за издръжка и гледане и съответно на този резултат е осъдена И. С. К., ЕГН:********** да заплати на Й. В. и П. С. Д.и разноски по делото в размер на 1 000 лева.

Решението се обжалва от ищцата по спора И. К. с оплаквания за неправилност и искане за неговата отмяна и уважаване на иска.

Ответниците Д.и са депозирали отговор за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

1

Иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, предявен от И. С. К., ЕГН - ********** в качеството й на наследник по закон на И. С. К., б.ж. на гр. Пловдив, починал на 26.01.2018 г. срещу Й. В. Д., ЕГН – ********** и П. С. Д., ЕГН ********** за разваляне на договор от 19.07.2016г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 228, т.2, н.д. № 228/2016 г. на Нотариус М. П. – А., рег. № 483 на НК, вписан като акт № 40, том 62, дело № 11983/2016г. в Служба по вписванията – до размера на наследствената й ¼ ид.ч. от прехвърления от наследодателя й недвижим имот.

По делото е безспорно установено, че М. С. П. и И.н С. К. са прехвърлили на ответниците Й. В. Д. по време на брака й с П. С. Д. собствения си недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор № ***** по КККР на гр. Пловдив, представляващ жилище/апартамент № 2/13 в ЖК Т***, ведно с принадлежности срещу поето от Д.и задължение за гледани и издръжка до края на живота им – при поискване и при необходимост – н.а. № 228 от 19.07.2016 г., том II, рег. № 5395, н.д.№ 228/2016 г. на нотариус М. П. – А., рег. № 483.

По делото е безспорно установено, че прехвърлителят И.н С. К. е починал на 2*** г. и оставил наследници по закон съпругата си М. П. и по право на заместване внучка си ищцата И. К. / дъщеря на починалия на 22.04.2014 г. негов син С. И. К/.

След смъртта на И.н К., прехвърлителката М. в лично качество и като наследник по закон на покойния си съпруг е предявила срещу ответниците Д. иск с правно основание чл.

87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора – изцяло.

С решение № 1665/30.04.2019 г. по гр.д. № 2725/2018 г. на РС – Пловдив искът е отхвърлен, с въззивно Решение № 88/20.01.2020 г. по в.гр.д. № 1402/2019 г. – уважен изцяло, след отмяна на отхвърлителното първоинстанционно решение, като в хода на въззивното производство ищцата М. П. е починала и е заместена от единствения си наследник по закон настоящата ищца И. К. / внучка, чийто баща и син на П. С. И. К. е починал на ** г. /, с участието на която производството е продължило на основание чл. 227 от ГПК. С Решение № 87/09.07.2021 г. по гр.д. № 2240/2020 г. на ВКС, Трето г.о., въззивното решение е потвърдено в частта, с която договорът е развален за ¾ ид.ч. от имота, а по отношение на ¼ ид.ч. от същия е отменено и искът е отхвърлен – защото със смъртта на единият от прехвърлителите по договора / в случая прехвърлителя И. К. / се прекратява СИО, както и неделимостта на задължението за гледане и издръжка, поради което другият прехвърлител / в случая М. П. / не може да иска разваляне поради неизпълнение на договора изцяло поради неделимостта, правото й на разваляне е само за нейната част от имота, а за частта на починалия си съпруг - съобразно квотата й неговото наследство – съгласно разясненията т.3 и т. 4 от ТР № 30/1980 г. на ОСГК.

Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на иска. Поддържат, че са престирали дължимото по договора изпълнение, като влязлото в сила съдебно решение няма сила на пресъдено нещо по отношение на ищцата И. К. за нейната ¼ ид.ч. от имота, тъй като в производството по приключилото дело К. е била страна на основание чл. 227 от ГПК само в качеството си на починалата в хода на процеса ищца М. П., но не и в лично качество като наследник по право на заместване на дядо си И. К.. Възвели са възражение, че И. К. е недостойна да наследява дядо си – неполагане на грижи за прехвърлителите, незаплащане на задължения на прехвърлителите за потребената от тях в процесния апартамент топлинна енергия, грубо отношение към тях, дезинтересираност от тяхното състояние и нужди.

Възвели са и възражение, че искът е погасен по давност, тъй като последното неизпълнение на договора е от месец юли 2017 г. / установеното и прието такова по приложеното дело /, като след тази дата и до смъртта на наследодателя И. К. са престирали изпълнение.

Съответно датата 31.07.2017 г. е началният момент на 5 - годишния давностен срок, който е изтекъл на 31.07.2022 г., а искът е предявен на 10.08.2022 г.. Развити са доводи, че задължението за издръжка и гледане е периодично и началният момент на давността по чл.

2

87 ал. 5 от ЗЗД е датата всяко едно неизпълнение.

По възражението за изтекла по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД давност ищцата е възразила, че когато искът по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД се предявява от наследник на прехвърлителя, началният момент на давността е датата на смъртта на прехвърлителя. Позовава се на Решение № 346/4.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г. на ВКС, Четвърто г.о..

Районният съд е приел, че неизпълнението на договора от ответниците по отношение на прехвърлителя И. К. е установено със СПН и не може да бъде пререшаван, съответно искът на ищцата като негов наследник да развали договора на това основание е доказан. Но е отхвърлен, тъй като е прието за основателно възражението за изтекла погасителна давност за предявяването му. В тази насока са изложени мотиви, че с влязлото в сила съдебно решение е установено значително неизпълнение на договора по отношение на И. К, но не до смъртта му, а в рамките на периода м. 12.2016 г. – м. юли 2017 г., че след анализ на събраните по настоящото дело гласни доказателства е установено, че след месец юли 2017 г. и до смъртта на К на 26.01.2018 г. договорът е изпълняван от ответниците, поради което началният момент на давността е 31.07.2017 г. и същата е изтекла до 31.07.2022 г. , т.е. преди предявяването на иска. Възражението за недостойнство по чл. 3 от ЗН не е разгледано.

При служебната проверка по чл. 269 изр. 1 от ГПК обжалваното решение е валидно и допустимо. При проверката по чл. 269 изр. 2 от ГПК относно неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивницата – ищца поддържа, че когато искът по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД се упражнява от наследник, давността по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД е винаги с начален момент датата на смъртта му, без значение кога е последното неизпълнение. Защото наследникът придобИ. правата на наследодателя си от датата на смъртта на последния, съответно това е момента, от който възниква и правото на наследника да предяви иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Поддържа се, че въпросът за неизпълнение на договора от ответниците по отношение на наследодателя И. К е разрешен чрез влязлото в сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван. Поддържа се още да е неправилен извода на съда, че след юли 2017 г. и до датата на смъртта на прехвърлителя И. К. ответниците са изпълнявали задълженията си по договора към него.

В отговора по чл. 263 от ГПК въззИ.емите са взели становище за неоснователност на жалбата. Поддържат, че съгласно трайно установената съдебна практика, договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е такъв с периодично изпълнение, поради което всяко едно неизпълнение е начален момент за давността по чл. 87 ал. 5 от ЗЗД. Поддържат да е правилен извода на районния съд, че след 31.07.2017 г. договорните задължения на ответниците спрямо прехвърлителя И. К са изпълнявани в пълен обем, поради което датата 31.07.2017 г. като дата на последното неизпълнение е началният момент на давностния срок. Поддържат, че даденото с Решение № 346/4.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г. на ВКС, Четвърто г.о. разрешение, че когато искът се предявява от наследник на прехвърлителя касае случаите, когато договорът не е изпълняван до датата на смъртта на прехвърлителя и така датата на смъртта е и датата на последното неизпълнение – което в настоящия случай не е така.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение за отхвърляне на иска е неправилно.

Въпросът за съществено неизпълнение на процесния договор от ответниците по отношение на прехвърлителя И. К. е непререшимо разрешен с влязлото в сила решение по приложеното дело, с което договорът е развален по иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД на наследника М. П., починала в хода на производството и заместена в процеса от наследника И. К., тя и наследник на И. К. На основание чл. 292 ал. 2 и ал. 3 от ГПК решението има задължително действие в отношенията между страните по настоящото дело.

3

Възражението за недостойнство по чл. 3 от ЗН не е разгледано от районния съд и доколкото в отговора по чл. 263 от ГПК не се поддържа, не се разглежда и от настоящата инстанция. Въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че изложените обстоятелства за недостойнство не са сред визираните в чл. 3 от ЗН, поради които евентуално тяхно установяване е правно ирелевантно.

Съгласно разпоредбата на чл. 87 ал. 5 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика по нейното приложение, правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора се погасява с 5 – годишна погасителна давност, считано от всеки ден неизпълнение.

Последният ден за изпълнение/неизпълнение на договора е датата на смъртта на кредитора прехвърлител, след тази дата задължението за издръжка и грижи се прекратява и настъпва правоприемство в лицето на наследниците на кредитора на правото им да предявят иск за разваляне на договора поради неизпълнението му спрямо наследодателя. Преди датата на смъртта на наследодателя – кредитор, за наследниците не съществува правото на иск по чл.

87 ал. 3 от ЗЗД, поради което и погасителната давност за предявяване на този иск от наследник е датата на открИ.не на наследството – т.е. датата на смъртта на наследодателя.

В случая И. К. е починал на *** г., искът на наследника И. К. е предявен на 10.08.2022 г., тоест искът не е погасен по давност. Следователно, правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла в тяхна полза погасителна давност е неоснователно – противно на приетото от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното искът е осонвателен и следва да бъде уважен, след отмяна на обжалваното решение за неговото отхвърляне.

С оглед този инстанционен резултат на въззивницата – ищца се пирсъждат направените от нея разноски по делото за двете инстанции, които са в общ размер от 2 593 лева / 1 062 лв. за производството пред районния съд и 1 531 лв. – за производството пред ОС – Пловдив /.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 2142 от 16.05.2023 г., пост. по гр.д. № 11 661/2022 г. на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

Разпечатката съдържа 45 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc0f6900-c08a-4026-8f11-7d9cd2919673