Решение № 18569 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18569 гр. София, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110107179 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Г. Ф. за заплащане на следните суми: сумата 596,81 евро (1114,46 лева), представляваща стойността на потребената топлинна енергия в имот – магазин, находящ се в ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 20.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 132,97 евро (260,06 лева), представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на потребената топлинна енергия, за периода от 01.07.2023 г. до 18.11.2025 г., сумата от 13,65 евро (26,69 лева), представляваща стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 20.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,59 евро (7,03 лева), представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неоснователно обогатяване със стойността на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2023 г. до 18.11.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7537/2025 г. по описа на РС Перник.

След постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за 1 стопански нужди, но между страните не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Въпреки това сочи, че през процесния период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Излага, че са издадени изравнителни сметки (индивидуални справки), като сумите били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Излага, че ответникът изпаднал в забава за плащане на дължимите суми, поради което претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците. Твърди, че до ответника е отправена покана да заплати дължимите суми, но плащане не последвало. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 08.07.2026 г., не е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. Г. Ф.. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК не се съдържа обосновано оспорване на вземанията. Отговор е подаден на 13.07.2026 г. Ответникът признава, че договор между страните не е сключван. Оспорва да е получил покана за плащане на дължими суми.

Оспорва да е доставена топлинна енергия до имота. Твърди, че в имота няма отоплителни тела. Сочи, че имотът представлява офис. Твърди, че липсва действащ договор между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страна на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 422, ал.

1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. № 7537/2025 г. по описа на РС Перник, вземанията по настоящото производство, и съобразно петитума на исковата молба, уточнен с молба от 26.03.2026 г., съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК след подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобИ.е на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ 2 обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобИ.е на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия. В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които предвиждат, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване на ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. В случая не е спорно, че между страните по делото не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през исковия период в процесния имот не е осигурен достъп за проверка на уредите, във връзка с което са изготвени протоколи за неосигурен достъп. От заключението на СТЕ се установява, че по данни на ФДР в 3 процесния имот през процесния отоплителен период начисляваната ТЕ за отопление на имот е за 1 брой отоплително тяло без ИРРО и при условията на неосигурен достъп, в съответствие с чл. 70, ал. 4 и по т.6.7 от приложението по чл. 61, ал1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, като отоплително тяло без уреди по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/, както и че е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за 1 брой потребител при норма на разход 0,140 куб.м за 1 потребител за 1 денонощие в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба № Е-РД04-1 от 12 март 2020 г., като без водомер и при условията на неосигурен достъп.

С оглед на гореизложеното, установява се от приетата съдебнотехническа експертиза, че за процесния период няма данни за реално потребена топлинна енергия в имота, а единствено за служебно начислена такава, съгласно действащата нормативна уредба. Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенсът) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните, по силата на което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота. Когато между страните няма подобен договор, то ответникът няма и задължение да осигурява достъп до имота си.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно обвързване в хипотезата на презумиран договор за доставка на топлинна енергия, който се счита сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ. В случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 ЗЕ е неприложимо (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение по гр.д. № 6389/2022 г. на СГС и много други).

4

За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение. В случая дори не се установява в имота да има фактическа възможност за потребление на ТЕ. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на тези релевантни факти, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване.