Решение № 4060 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100505043 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2608/21.02.2023 г., постановено по гр. д. № 39233/21 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, е отхвърлен предявения от К. К. К., ЕГН **********, срещу М. Н. И., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от 1000 лв., частичен иск от 20000 лв ., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен дискомфорт, нервност, нарушаване на житейския стереотип, накърняване доброто име и чест, негативни емоции, причинени от подадени жалби от ответницата до Столична община и 06 РУ- СДВР срещу ищеца в периода от 2009 г. до 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2021 г., до окончателното погасяване на претенцията. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от 1 ответника в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца субективно материално право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за репариране на твърдените неимуществени вреди, породени вследствие на действията на ответника, изразяващи се в подаването на сигнали/писма, с които се излагат неверни факти и обстоятелства, засягащи по негативен начин самооценката и репутацията на ищеца.

Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2) противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинноследствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. В процесния случай съдът квалифицира твърденията на ответника, съдържащи се в процесните две публикации, като клевета, т.е. съзнателно разгласяване на неистински и позорни обстоятелства за дадено лице, поради което в тежест на ответника е да установи пълно и главно верността на изложените от него твърдения в процесните публикации – в този смисъл виж мотивите на Решение № 73/05.02.2024 г. по гр.д. 679/2023 г. по описа на ВКС, II Г.О. Презумпцията за 2 вина не се прилага единствено в хипотезите, когато нормата, уреждаща юридически факти на правопораждащият фактически състав, предвижда деликтът да се е осъществил при квалифицирана форма на вината, т.е. не твърденията за формата на вината са ирелевантни в настоящата хипотеза. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.;

Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о.

Настоящият състав на съда приема, че не е установено през процесния период ответникът да е провел противоправно поведение, в следствие на което ищецът да е претърпял вредите, за обезщетение на които е предявен искът. Действително, по делото се установи, че ответникът е подал три жалби на 03.07.2012 г., 23.09.2014 г. и от 31.03.2016 г. срещу ищеца до СДВР, 06 РУ. Жалбите са мотивирани и съдържат твърдения за нарушени права и възникнали спорове между съседи, поради което и съдът приема, че от съдържанието на тези жалби не може да се обоснове извод, че поведението е проведено от ответника с ясно съзнание, че изложените от него обстоятелства са неверни и целта не е била защита на нарушени права, а само да се навреди на ищеца. Други доказателства, от които да може да се обоснове извод, че това са били мотивите на ответника към този момент да подаде жалбите не са ангажирани, а в тежест на ищеца е било да го направи по делото.

По отношение на останалите сигнали подавани от ответницата видно от писмо с изх. № 230000-20571/2022 от 23.12.2022 г. от СДВР, 06 РУ същите след извършените действия по разследването са били изпратени в СРП, като няма събрани доказателства за тяхното приключване. Следва да бъде посочено, че и по отношение на тях не са ангажирани никакви доказателства, че ответникът е злоупотребил с правото си да сезира компетентните държавни органи. Не може да приеме, че ответникът с подаването на сигналите и жалбите за извършване на проверки от съответните държавни органи е имал за цел злоупотреба с права, още повече като се вземе предвид и контекста на влошените отношения между съседите на адреса, което се посочва и от свидетеля Ж.. В тази връзка следва да се посочи, че в представената преписка от СДВР, 06 РУ се намира и жалба подадена от ищеца срещу ответника, касаеща именно влошените отношения в резултат на междусъседски спорове между страните. По отношение на твърденията в исковата молба за подаване на жалби от страна на ответницата срещу ищеца до Столична община, то съдът намира, че по делото не се установи такива да са подавани. В случая действително са представени две жалби, касаещи незаконно строителство адресирани до ДНСК и кмета на район „Витоша“, но същите са със заличени лични данни и не може да се установи, че са подадени именно от ответника по делото, като в тази връзка не са и правени никакви доказателствени искания от страна на ищеца. Дори и да се приеме, че същите са подадени от ответницата, то с оглед на събраните доказателства също не може да се направи извод за злоупотреба с право.

При систематическо тълкуване на нормите на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД се установява наличието на предвидена от обективното право граница при упражняване на субективната права, която е накърняването на правата и законните интереси на друг правен субект. От което следва, a contrario, че злоупотреба с право ще е налице винаги, 3 когато при упражняването на едно субективно право незаконосъобразно и недобросъвестно се накърня правната сфера на друг правен субект. Поведението на злоупотребяващия с право 1) не трябва да нарушава пряко правна норма, 2) действията или бездействията, които от обективна страна осъществяват фактическия състав, следва да са извършени по начин, който не съответства на целта или функцията на субективното право, т.е. да са извършени без оправдан правен интерес, 3) както и да е налице специфичното намерение за увреждане на друг правен субект. В този смисъл виж Решение № 70 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2019 г., III г. о., ГК; Определение № 546 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5742/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2011 г., IV г. о., ГК.

Злоупотреба с право /т. е. противоправно поведение/ е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията /, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/.

Неимуществените вреди се свързват с негативните изживявания, отрицателни емоции, болки и страдания, които биват породени от противоправното засягане на неимущественото право. От събрания доказателствен материал не се установява пълно деянието на ищеца да е противоправно, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2608/21.02.2023 г., постановено по гр. д. № 39233/21 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5