Разпореждане № 5691 от 16.09.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5691 гр. Монтана, 16.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630104484 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411 ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу неизправен абонат и потребител на услуги.

Съдът намира, че по отношение на ВСИЧКИ ПРЕТЕНДИРАНИ СУМИ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ГЛАВНИЦАТА, следва да се отхвърлят по следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че клаузите, които уреждат дължимостта на неустойки по договорите са действителни и валидно обвързват страните по тях, доколкото не противоречат на морала и добрите нрави, и имат компенсаторен характер. Предвидени са да обезщетят вредите на доставчика от неизпълнението на поетите от абоната задължения, като в част от тях предварително страните са определили размера на същите, който не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни вноски по всеки от договорите /приложенията/. Ограничени до трикратния размер на месечните абонаменти тази неустойки не нарушават принципите на добросъвестността и на забраната за неоснователното обогатяване и съответстват на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че уговорените в договора и приложенията към него неустоечни клаузи не са нищожни и валидно обвързват ответника, съответно - могат да бъдат основание за начисляването на неустойка от страна на оператора, стига обаче да са се осъществили всички елементи от фактическия й състав, очертан по волята на страните. Необходимо условие за възникването на правото на неустойка е прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги преди изтичане на първоначално определения срок. Потребителят – длъжник не е платил в срок дължимите от него абонаментни такси и предоставени услуги, за което са издадени приложените фактури. Съгласно т. 26. 5 от ОУ 1 плащането по фактурите следва да бъде извършено в 15-дневен срок.

Неплащането в срок на потребените услуги е основание за едностранно прекратяване на договорите и от страна на оператора /т. 54. 12 от Общите условия – в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена/. В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която длъжникът отговаря, включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен срок в договора е основание за развалянето му /чл. 87, ал. 1 ЗЗД /. Процесните договори са сключени в писмена форма, което от своя страна задължава кредитора да извърши изявлението за прекратяването им в същата форма, като преди това даде подходящ срок за изпълнение. По аргумент от разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗЗД , за да породи действие това едностранно волеизявление на ищеца, то следва да достигне до ответника. Няма доказателства заявителят да е отправил нарочно волеизявление за прекратяване на процесните договори преди изтичане на срока им, за което абонатът да е уведомен, нито пък да му е представлявал подходящ срок за изпълнение на задълженията на абоната. В тази връзка, след като не се установява предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги, поради което в ползва на заявителя не са възникнали претендираните вземания за неустойки.

С издадените фактури са фактурирани месечни такси, дължимостта на които не е обвързана от доставката на услуги, съдът намира, че предвидените в договорите абонаментни такси се дължат за предоставения достъп до мобилната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответникът ги потребява – по аргумент от т. 23, б. "б" от ОУ.

Така, както е заявена, то неустойката се дължи не поради прекратяване на договорите, а поради неизпълнение на задължения на потребителя за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни услуги. Смисълът на клаузите е, че неустойката се дължи "в случай на прекратяване на договора" на едно от няколко основания, които изцяло зависят от поведението или от волята на потребителя – по вина или инициатива на потребителя; при нарушения на задълженията на потребителя по договора или други документи, свързани с него. След като се касае за двустранен договор и длъжникът не изпълнява задължението си поради причини, за които той отговаря, се касае за възможност за "разваляне на договора" от страна на оператора по смисъла на чл. 87 от ЗЗД, а не за прекратяването му. В постоянната си практика ВКС е изразявал становище, че развалянето по чл. 87 ЗЗД следва да се различава от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на задължение на длъжника – в този смисъл Определение № 600 от 06.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 993/2011 г., II т. о.

2

Нарушението на задълженията на потребителя по договора е основание за развалянето му, а не самостоятелно основание за дължимост на неустойката, както неправилно приема ищецът. Именно защото договорът е развален преди изтичане на срока му, операторът се лишава от абонаментните такси, които би получил, ако срокът бе спазен. Това е и причината размерът на неустойката да се обвързва с "всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок".

Предвид изложеното неустойка по договорите не се дължи за неизпълнение на парично задължение, а е последица от разваляне на договорните отношения между страните поради причини, които стоят изцяло у потребителя.

Не се установи кога и от кого са развалени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да развали договорите, е уведомила другата страна. Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на разваляне с изявление в същата форма. В случая не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, или такова, с което разваля договора, без да даде срок за изпълнение. Предвид изложеното кредиторът не се е възползвал от правото си да развали договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка.

Относно претендирането на мораторна лихва върху цялото вземане:

Не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.

В практиката на ВКС се приема, че кумулиране на неустойка и мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни санкции законова и договорна, за едно и също неизпълнение. Кредиторът има право, ако вследствие на неизпълнението е претърпял вреди в по-голям размер от обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД. респ. от неустойката, да претендира и получи разликата над законната лихва, респ. над неустойката, до пълния размер на вредите, но в този случай той следва да докаже настъпването на действителните вреди, размера им и причинно-следствената връзка с неизпълнението. В случая не е установен конкретен размер на мораторната лихва върху кои вземания е начислена, поради което и не се следва:

3

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление на "А 1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление град ***** за издаване заповед за изпълнение срещу Д. С. Д., ЕГН ********** Настоящ адрес: **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за:

- Неустойка 209.03 EUR. Съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната.

Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, са начислени неустойки в общ размер на 209.03EUR.

- Мораторна лихва 69.04 EUR от 04.04.2024 г. - 13.09.2026 г. Начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на настоящото заявление.

УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОКРЪЖЕН СЪД - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4