Решение № 1345 от 14.10.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Плевен, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430102618 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от И. С. С. против „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника П. П. ПО ДАВНОСТ, суми по изпълнителен лист № *** от ***г. и Заповед за изпълнение № ***/***г. по ЧГД № ***/***г. на PC-***, а именно: сума в размер на 132,82 лева за главница, неплатена редовна лихва в размер на 40,92 лева за периода от 11.08.2015г. до 06.08.2016г., 25,00 лева разноски по делото и 300 лева юрисконсултско възнаграждение; както и по изпълнителен лист № *** от ***г. и Заповед за изпълнение № ***/***г. по ЧГД № ***/***г на PC-***, а именно: сумата от 815,31 лева изискуема главница, сумата от 227,13 лева законна лихва за времето от 06.02.2016г. до 20.07.2016г., разноски по делото в размер на 325,00 лева, както и законна лихва върху главниците дължими по двата изпълнителни листа общ размер на 948,13 лева, 792,77 лв. лихви, 27,00 лв. разноски, 379,60 лв. разноски по образувано изпълнително дело № *** по описа на ***, 281,86 лв. в полза на ЧСИ. Твърди, че ПДИ по соченото изпълнително дело му е връчена 1 на 11.05.202г., като същевременно твърди, че делото е образувано на 23.04.2024г. Заявява, че от издаването на заповедите и изпълнителните листи по ЧГД № ***/***г. и ЧГД № ***/***г. на PC-***, до образуването на изпълнителното дело и извършването на каквито и да било принудителни действия са изминали много повече от 5 години и че за сумите е налице настъпила погасителна давност и сумите не се дължат към датата на подаване на исковата молба. Представени са писмени доказателства.

В срока за отговор, ответникът „БАНКА ДСК”ЕАД, е представил такъв, в който твърди, че искът е недопустим, въпреки че не сочи твърдения в тази насока. Счита, че искът е и неоснователен. Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното дело № ***, по описа на *** от 19.04.2024г. е поискано извършване на редица изпълнителни действия, че на 30.04.2024г. е вписана възбрана върху недвижимите имоти собственост на длъжника, на 08.05.2024г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, че е наложен запор на банкови сметки и на МПС. Твърди, че по издадените изпълнителни листи по ЧГД № ***/***г. и ЧГД № ***/***г. на PC-***, е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***, по което има изпълнителни действия, както следва: на 12.02.2016г. - наложена възбрана в/у недвижимите имоти собственост на длъжника; на 15.02.2016г. - наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Планета Транс “ ЕООД; на 02.03.2016г. наложен запор върху МПС, собственост на длъжника; на 19.10.2016г. подадена молба за присъединяване на издадените изпълнителни листи по гр.д.

№.***/*** и гр.д. №.***/***г., както и опис оценка и публична продан на имущество; на 07.11.2016г. - връчена Покана за доброволно изпълнение; на 26.02.2018г. - подадена молба за справка в БНБ, като в случай, че бъдат установени нови банкови сметки на длъжника да се наложи запор; на 02.03.2018г - наложен запор върху банковите сметки собственост на длъжника в Юробанк България АД; на 23.04.2019г. - постъпила сума в следствие на наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Юробанк България АД.

Счита, че всяко едно от действията е поддържало висящността на изпълнителния процес и е прекъсвало погасителната давност и последното действие, което я прекъсва е на 23.04.2019г. Обосновава твърдение, че давността на вземанията по влязла в сила Заповед за изпълнение е петгодишна, че с оглед връчване на ищеца на 2 ЗИ на 07.11.2016г. Заявява, че след сочената от него дата на последно постъпление - 23.04.2019г., няма 2 извършвани изпълнителни действия, и *** е прекратила изпълнително дело № ***, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, на 09.06.2019г. и на 19.04.2024г. е образувано новото изпълнително дело № ***, отново по описа на ***, по което също сочи извършване на изпълнителни действия. Ответникът се позовава и на периода, през който са били спрени всички давностни срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).Моли съдът да остави без разглеждане иска или да го отхвърли като неоснователен. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца, представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№***/***г. и е издадена Заповед за изпълнение № ***/*** г. по описа на ***, по което е издадена заповед за изпълнение №***/***г. и е издаден изпълнителен лист на ***г.

По делото се установява, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №***/***г. е издадена Заповед за изпълнение № ***/***г. по описа на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение №***/***г. и е издаден изпълнителен лист на ***г.

По делото се установява също, че въз основа на издадения ИЛ от ***г., по молба на кредитора БАНКА ДСК” ЕАД, от 19.04.2024г., е образувано изп. дело №***/***г. по описа на ***, с която е посочен и способ на принудително изпълнение –изпълнение върху вземания на длъжника, изпълнение върху недвижимите вещи, изпълнение върху движимите вещи със значителна имуществена стойност на длъжника И. С..

По делото се установява още, че въз основа на издадения ИЛ по ч.гр. д.

№***/***г. по описа на ПлРС. По молба на кредитора БАНКА ДСК” ЕАД, от 03.02.2016г., е образувано изп. дело №***/***г. По делото се установява се, че със запорно съобщение по изп. дело №***/***г. по описа на ***. Видно от приетото копие на делото на 15.02.2016г., е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

3

С молба от „Банка ДСК“ АД издадените изпълнителни листи по ч.гр.д.

№***/***г. и ч.гр.д. №***/***г., са присъединени към изп.д. № ***/*** г., с посочени изпълнителни способи опис, оценка и публична продан на имущество. По молба на „Банка ДСК“ АД от 26.02.2018, по изп.д. №***/***г., е изискана справка от БНБ за притежавани сметки и сейфове на длъжника и налагане на запор върху тях.

По делото се установява, че на 02.03.2018г. е наложен запор върху банковите сметки собственост на длъжника в Юробанк България АД. По делото се установява, че на 24.04.2019г. по специална сметка на ЧСИ, от Юробанк България АД е постъпила сумата в размер на 137,53 лв., в изпълнение на наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Юробанк България АД.

По делото се установява, че изп.д. №*** от *** е прекратено частично само по отношение на вземане на взискателя, инкорпорирано в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д № ***/***г., производството по отношение на вземането на взискателя по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д № ***/***г. и по ч.гр.д № ***/***г. по описа на РС ***, присъединени в производството по изп.д. № *** на *** не е прекратено. Производството по изп. Д. № ***, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №***/*** г. по описа на РС ***, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от *** на 09.06.2023 г.

По делото се установява също, че на по молба на „Банка ДСК“ АД на 19.04.2024г. е образувано ново изпълнително дело под №***, по описа на ***, с посочени способ на принудително изпълнение – изпълнение върху вземания на длъжника, изпълнение върху недвижимите вещи, изпълнение върху движимите вещи със значителна имуществена стойност на длъжника.

Безспорно се установява, че на 19.04.2024г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение длъжника, което същият получава от ***, като също така има наложен запор върху банковите сметки на длъжника и МПС-тата собственост на длъжника.

По делото се установява, че на 25.04.2024г. е наложена възбрана на недвижимото имущество, собственост на длъжника. По делото се установява, че на 25.04.2024г. до длъжника е изпратена ПДИ, която същият е получил на 11.05.2024г.

4

По делото се установява, че е издадена обезпечителна заповед №***/***г. на длъжника чрез спиране на изп.д. №***/***г. по описа на ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

В изготвения по делото проекто – доклад, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ищеца, че не дължи на ответника поради погасяването по давност, суми по изпълнителен лист № *** от ***г. и Заповед за изпълнение № ***/***г. по ЧГД № ***/***г. на PC-***, а именно: сума в размер на 132,82 лева главница, неплатена редовна лихва в размер на 40,92 лева за периода от 11.08.2015г. до 06.08.2016г., 25 лева разноски по делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение; както и по изпълнителен лист № *** от ***г. и Заповед за изпълнение № ***/***г. по ЧГД № ***/***г на PC-***, а именно: сумата от 815,31 лева изискуема главница, сумата от 227,13 лева законна лихва за времето от 06.02.2016г. до 20.07.2016г., разноски по делото в размер на 325 лева, както и законна лихва върху главниците дължими по двата изпълнителни листа общ размер на 948.13 лева към 24.04.2024г. в размер на 792,77 лева, за които суми е образувано изпълнително дело № *** по описа на ***.

С оглед разпределената доказателствена тежест в настоящото производство, по предявен отрицателно установителен иск, в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че вземането му съществува и не е погасено по давност. Следва да се посочи, че съдът приема, че в случая е приложима общата 5- годишна давност.

По делото бе установено, факта на образуване на ***/***г по описа на ***, въз основа на издадения ИЛ, по молба от кредитора „Банка ДСК” АД, от 19.04.2024г., с която е поискано налагано на запор върху вземанията на длъжника и възбрана. Със запорно съобщение от 29.04.2024 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Производството по изп.д.

№***/***г., е спряно на основание чл.***, ал.1, т.2 от ГПК, към 15.05.2024г., като ЧСИ е удостоверил, че е представена в оригинал обезпечителна заповед №*** от *** г. по гр.д.№***/***г. по описа на РС ***.

Спорен по делото е въпросът, налице ли е погасяване на вземането по ИЛ, по давност, с изтичане на 5 години, считано от издаването им- по ч.гр.д.

5

№ ***/***г. с дата ***г., по ч.гр. д. № *** ИЛ с дата ***г., респ. текла ли е погасителна давност спрямо това вземане, с оглед на поставеното в ППВС №3/2018г. и ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС.

Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие- в случая това е дата 27.02.2018г., по издаден ИЛ, по ч.гр.д №***/2016г. по описа на РС Плевен, удостоверена от *** по изп. дело №***/2016г. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността. Със същата точка, е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т.10 от ТР№ 2/2013г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това- в т.см.

Решение №170/17.09.2018г по гр.д.№ 2382/2017г.. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. По изп.д. №***/***г. последното предприето действие е от 16.05.2019г., когато трето лице банка е превело парична сума в размер на 124,25 лв. Оттогава до 19.04.2024г. не е изтекла 5 годишната давност. В молбата за образуване на изп.д. №***/*** г. са направени искания за справки от банки и налагане на запор.