Решение № 1632 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100506111 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20223291 от 16.12.2021 г. по гр.д. № 32987/2020 г.

Софийски районен съд, 31 състав отхвърлил предявения от Л. С. Л., ЕГН **********, срещу „ПУЛСАР ГРУП“ ООД, ЕИК 204806546, иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 965 лева, предоставена в заем по договор за целеви заем под условие от съдружник в ООД от 20.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал.

1 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 700 лева – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Л. С. Л., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От събраните по делото доказателства се установило, че на 20.05.2019 г. бил сключен в писмена форма договор за целеви заем под условие между ответното дружество, представлявано от управителя Л. С. Л., като заемател, и Л. С. Л. в качеството на съдружник, като заемодател, за 1 сумата от 8 965.00 лв. Установило се, че сумата по договора била преведена по сметката на „Пулсар груп“ ООД на 19.05.2019 г. от Л. Л. (банков документ с реф. № FT19140508445010 от „ОББ“) и постъпила по сметката на „Пулсар груп“ ООД в „Уникредитбанк“ на 20.05.2019 г. (банков документ с реф. № 800В2Р119140f8RW). От изисканите и представени документи от лизингодателя „ОТП лизинг“ и СДВР - Пътна полиция се установило, че сумата е използвана съгласно условията на договора за заем - като първоначална вноска по лизингов договор № 38154 от 15.04.2019 г., сключен между „ОТП лизинг“ ЕООД и „Пулсар груп“ ООД за лизингов автомобил „Инфинити“, peг. № СВ **** НР. Съгласно чл. 5 от договора, крайният срок за връщане на дадената в заем сума бил 20.03.2020 г., което задължение не било изпълнено от ответника. Същевременно не били събрани никакви доказателства във връзка с възраженията на ответника, че договорът за заем бил създаден само и единствено за целите на процеса, както и че с договора били уговорени прекомерни неустойки, целящи единствено увреждане на дружеството. Възражението на ответника за антидатиране на договора правилно било прието за неоснователно от районния съд. Единственият мотив на съда за отхвърляне на иска за нищожност на договора в хипотезата на чл.

38, ал. 1 ЗЗД бил неприемлив. На първо място, съдът изобщо не бил сезиран с искане за прогласяване на нищожност, и на второ място, в конкретния случай не било налице основание да бъде приложен цитираният законов текст.

Въпреки посочената от решаващия състав многобройна съдебна практика, тя била в подкрепа на теоретични разсъждения по принцип, но не кореспондирала с конкретиката на настоящото дело. Съдът не отчел, че забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е относителна. Дори да се приемело, че в случая е налице договаряне сам със себе си, то такъв договор не бил нищожен, а единствено недействителен и то само при положение, че е сключен във вреда на представлявания, като вредата при всички случаи следвало да бъде доказана. В случая ищецът не целял увреждане на дружеството, в което бил съдружник и управител, а напротив, предоставяйки заем обезпечил материално дейността на фирмата. В същото време именно след неправомерно отстраняване на Л. Л. като управител и вписване на Р.Р. като такъв, дружеството практически било източено и оставено без дейност.

Стигнало се дотам, че лизинговият автомобил бил предаден обратно на лизингодателя. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и 2 вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.

80 ГПК.

Въззиваемата страна „ПУЛСАР ГРУП“ ООД с отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 965 лв., представляваща дадена в заем на ответното дружество сума по договор за целеви заем под условие от съдружник в ООД от 20.05.2019 г., с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 246.53 лв., представляваща договорна лихва по чл. 2 от договора, с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 2 689.50 лв. – наказателна лихва (неустойка за забава) за периода 21.03.2020 г.

– 16.04.2020 г., и с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 5 000 лв., представляваща неустойка по чл. 4 от договора. Претендирана е и законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 23.07.2020 г. до окончателното плащане.

След заявено оттегляне и частично прекратяване на основание чл. 232 ГПК, съдът е сезиран само с иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 965 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск.

Представеният договор за заем от 20.05.2019 г. не бил известен на другите съдружници, касаел предоставен заем от физическото лице Л. Л. на дружеството, представлявано от самия Л. Л., който в периода 13.10.2017 г. – 13.03.2020 г. бил управител на дружеството. Оспорил е договора като съставен за целите на процеса; договорът предвиждал прекомерни неустойки, целящи 3 единствено увреждане на дружеството, създавал задължения за него въпреки че имало средствата, необходими за търговската му дейност. Релевирал е възражение за недействителност на договора при твърдения за наличие на конфликт на интереси, което е квалифицирал като такова по чл. 40 ЗЗД. Искал е от съда да отхвърли иска. Предявеният насрещен иск с правно основание чл.

145 ТЗ не е приет за съвместно разглеждане и е изпратен по родова компетентност на СГС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Приет по делото е договор за целеви заем под условие от съдружник в ООД от 20.05.2019 г., съгласно който Л. С. Л., в качеството си на физическо лице и съдружник, отпуска целеви заем на „Пулсар груп“ ООД, представлявано от управителя Л. С. Л., в размер на 8 965 лв. Сумата ще бъде използвана само и единствено като първоначална вноска по лизингов договор № 38154 от 15.04.2019 г., сключен между „ОТП лизинг“ ЕООД и „Пулсар груп“ ООД за лизингов автомобил „Инфинити“, peг. № СВ **** НР – чл. 1 от договора. Посочено е, че сумата е преведена по сметката на дружеството на 19.05.2019 г. под реф. № FT19140508445010 от „ОББ“ и е постъпила по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк“ на 20.05.2019 г. под реф. № 800В2Р119140f8RW. С чл. 2 е уговорена 3 % годишна лихва, която се превежда заедно с главницата, като при неспазване на срока за връщане на заема се начислява наказателна лихва в размер на 1 % за всеки просрочен ден върху главницата на заема.

Съгласно чл. 3, до окончателното изплащане на дължимите суми по договора автомобилът ще бъде във владение и ще се управлява само и 4 единствено от Л. С. Л. в качеството му на съдружник във фирмата и упълномощени от него лица. След изплащане на всички суми по договора автомобилът ще може да се управлява и от останалите във фирмата. С цел да не се утежнява временно финансовото състояние на фирмата, вноските по лизинговия договор ще се изплащат със средства от заплата на Л. Л. в „Пулсар груп“ ООД, като Л. Л. в качеството си на физическо лице запазва правото си да претендира за изплащането на тези заплати от страна на „Пулсар груп“.

В чл. 5 е уговорено, че крайният срок за връщане на заема е 20.03.2020 г., като сумата следва да бъде върната еднократно по посочена банкова сметка на Л. С. Л. в „ОББ“, ведно със сумата от договорената редовна 3 % годишна лихва, наказателна, ако има такава, и неустойката от 5 000 лв., предвидена в чл. 4 от договора, ако същата се дължи.

Представена е неподписана покана от Л. Л. до ответното дружество, с която същото е поканено в срок от 1 ден от получаване на писмото да заплати дължимите суми по договора за заем - главница и договорена лихва, както и да предаде два броя козметични апарати диоден лазер Пулсар. Няма данни поканата да е получена от ответника преди получаване на преписи от исковата молба и доказателствата.

Видно от приетото платежно нареждане реф. № FT19140508445010 (л.

79 от делото на СРС), на 19.05.2019 г. Л. С. Л. наредил превод по сметка на „Пулсар груп“ ООД на сумата 8 965 лв. с основание „заем от съдружник“.

Сумата е постъпила по сметка на ответното дружество в „Уникредит Булбанк“ АД на 20.05.2019 г., видно от приетото извлечение от разплащателна сметка (л. 80 – 82), номер на транзакцията 800В2Р119140f8RW. На същата дата – 20.05.2019 г., от банковата сметка на ответника е наредено плащане на сумата 9 709.01 лв., контрагент „ОТП лизинг“ ЕООД, проформа фактура 38154/15.04.2019 г., авансова вноска и такси.

От приетия договор за финансов лизинг № 1939260 38154 от 15.04.2019 г., сключен между „ОТП лизинг“ ЕООД и „Пулсар груп“ ООД, представлявано от Л. С. Л. се установява, че е договорено отдаване на лизингова вещ - лек автомобил „Инфинити Кю 30“ за 18 747.37 евро без ДДС, срок на лизинга 60 месеца, сума за финансиране 14 997.90 евро без ДДС. В т. 8 от договора е посочено, че авансовата вноска е в размер на 3 749.47 евро без ДДС, такса за управление в размер на 281.21 евро. От погасителния план към договора за 5 финансов лизинг е видно, че авансовата вноска е в размер на 4 499.36 евро с ДДС, а следващите дължими вноски са 60 на брой с падеж пето число от месеца.

Приета е проформа фактура № 38154/15.04.2019 г. с получател „Пулсар груп“ ООД и издател „ОТП лизинг“ ЕООД, издадена за „авансова вноска, такса по т. 9 от договор за лизинг, такса за регистрация“ по договор № 38154, на стойност 9 709.01 лв. с ДДС.

Представен е приемо-предавателен протокол от 21.05.2019 г., с който е удостоверено предаването на лизинговата вещ на Л. Л., управител на „Пулсар груп“ ООД.

От писмо на СДВР - отдел „Пътна полиция“ и приложенията към него (л. 111 - 115 от делото на СРС) се установява, че лек автомобил „Инфинити Кю 30“ е с първоначална регистрация на 05.09.2017 г. с рег. № СВ 5183 КС. На 21.05.2019 г. е отразена промяна на номера и данни за собственика, като е автомобилът е получил нов рег. № СВ **** НР. На 18.05.2021 г. е отразена промяна в данните на собственика, при която е вписан нов ползвател. От приложените към писмото документи се установява, че на 21.05.2019 г. като ползвател е вписано „Пулсар груп“ ООД.

Приет по делото е протокол от Общо събрание на съдружниците на „Пулсар груп“ ООД от 04.03.2020 г., на което са взети решения: Управителят в срок от 7 дни да предостави в писмен вид на съдружниците, присъстващи на събранието, отчет за дейността си като управител на дружеството; След представяне на отчета от управителя да се проведат разговори и преговори за постигане на споразумения за разсрочване на задълженията на дружеството към НАП и НОИ, както и с контрагенти в случай, че съществуват такива;