Решение № 262 от 12.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20223100900726 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. М. Й., ЕГН ********** , с адрес ****, чрез процесуалния си представител адв. С. Ч., срещу „Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София - 1407, р-н „Лозенец", бул. „Черни връх" № 51Д, осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата о т 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ексцес, изразяващ се в инвалидизация на ищеца с определен процент от 86%, т.н.р. вследствие на развита псевдоартроза и рекурвация на дясна бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, представляващ пряк резултат от причинени телесни увреждания при ПТП от 19.09.2016г. от водач, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/11600 2042777, валидна от 29.07.2016 г. до 28.07.2017г., при управление на лек автомобил марка „**", модел „**" с д.к. № ***, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2016 г. по път II-29 /гр. Добрич - гр. Варна/, водачът на лек автомобил марка „**" модел „**" с д.к. № *** С.В.Д., е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което последвал удар с л.а. „**", модел „**" с д.к. № ***, чийто водач М. М. Й. е пострадал. Вината на водача С.В.Д. на лек автомобил марка „**" модел „**" с д.к. № *** за посоченото ПТП била установена с влязло в сила Решение № 1283/19.06.2017г. по НОХД № 2268/2017г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение № 220/18.10.2017г. по описа на ВОС.

Вследствие на ПТП, за ищеца били диагностицирани следните телесни увреждания: счупване на костите на левия крак, счупване на дясна 1 бедрена кост, гръдна и коремна травма, пневмоторакс, хемиперитонеум, контузио церебри фисура хепатис, контузио торацис, пулмонум, множество фрактури по ребрата, счупване на лява глезенна става. Посочва се, че ищецът е претърпял няколко оперативни интервенции, като възстановителният период продължил около година и се очаквало до есента на 2017г. да настъпи възстановяване от описаните травми. За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди с Решение № 47/13.04.2018г. по т.д. № 50/2017г. по описа на Софийски окръжен съд и Решение № 932/22.04.2019 г. по в.т.д. № 3455/2018г. по описа на Софийски апелативен съд било определено обезщетение в размер на 100 000 лева.

С исковата молба се посочва, че въпреки благоприятните прогнози за пълно възстановяване на ищеца, здравословните му оплаквания се задълбочили, като се развила псевдоартроза и рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става.

Уврежданията били констатирани при проведен преглед пред комисия на ТЕЛК на 30.04.2018г., с посочена начална инвалидизация 13.11.2017г.

Настъпилото влошаване на здравословното увреждане на ищеца се счита за такова в непосредствена причинна връзка с получените при ПТП травми, настъпило в период от повече от година след ПТП и невзето предвид при определянето на обезщетението от 100 000 лв. Ищецът обосновава претенцията си с това, че вследствие на допълнителното влошаване на здравословното му състояние, е преживял болки и страдания, неудобства от битов характер и невъзможност да работи, което влошило качеството му на живот и значително удължило възстановителния период. Поради изложеното, ищцовата страна счита, че е налице основание за присъждане на допълнително обезщетение в размер на 40 000 лева за обезвреда на посочените неимуществени вреди, претърпени вследствие на ексцес, изразяващ се в инвалидизация на ищеца - псевдоартроза и рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, настъпила на 13.11.2017г. и констатирана от ТЕЛК при преглед на 30.04.2018г.

Към момента на ПТП за лекия автомобил, управляван от С.В.Д., станал причина за инцидента, се твърди, че е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност" със „Застрахователна компания Лев Инс" АД по застрахователна полица, валидна до 28.07.2017г. Посочва се, че с молба вх. № 8667 от 29.08.2022г. е отправена застрахователна претенция до ответника за обезщетяване на вредите от влошаването на здравословното състояние на Й., като до момента обезщетение не е изплащано. Относно част от фактите ищецът се позовава на сила на пресъдено нещо между страните, закрепено в посочените Решения на СОС и САпС, а именно тези, касаещи извършения от С.В.Д. деликт, допуснатите нарушения на закона за движение по пътищата, вината на водача и причинната връзка между допуснатите нарушения и настъпването на ПТП, причинната връзка между получените от него увреждания и настъпилото ПТП, както и по отношение на наличието на валидно застрахователно правоотношение при ответното дружество за л.а. марка „**" модел „**" с д.к. № *** и спрямо неоснователността на възражението за съпричиняване. Моли се за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс" АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва искa по 2 основание и размер. По отношение на твърдението за ексцес, ответникът счита, че за да е налице такова състояние, то следва да е различно от първоначалното и да се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. В случая ответникът намира, че при предходно определяне на обезщетението за вредите по съдебен ред в производството по т.д. 50/2017 г. по описа на СОС, както и във в.т.д. № 3455/2018г. по описа на САС са обсъдени и взети предвид телесните травми на ищеца, нужното лечение, възстановителния период, както и последиците с пожизнен характер. Оспорва твърденията за инвалидизация с определения за ищеца 86% т.н.р., както и тези за възникнали псевдоартроза, рекурвация на дясно бедро, псевдоартроза на ляво бедро ригина и контрактура на лява глезенна става, да са нови съС.ия, които да водят до качествена промяна на полученото травматично увреждане и съответно до изява на допълнителни неимуществени вреди. Същевременно оспорва и твърдението на ищеца за наличие на причинно-следствена връзка между причинените първоначални травматични увреждания в областта на долните крайници и настъпили покъсно псевдоартроза и контракутри на стави. Намира, че характеристиките, особеностите и срока на оздравителния и възстановителния процес за ищеца са обсъдени при прилагане на материалния закон по чл. 52 ЗЗД в посочените съдебни производства, като оспорва твърдението за дадена благоприятна прогноза за пълно оздравяване на ищеца. Счита, че ищецът е получил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълен обем по съдебен ред, с което правото му на обезвреда е погасено като упражнено, поради което оспорва дължимостта на претендираната парична сума, както и нейния размер поради завишеност и прекомерност. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на искова претенция за ексцес към момента на депозиране на исковата молба. Оспорва изцяло и акцесорния иск за присъждане на лихва. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца разноски, поради освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца в случай, че надвишава законоустановените минимални размери. Претендира разноски.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва наведените в отговора на исковата молба от ответника твърдения. Оспорва възражението за липсата на ексцес, като счита, че в настоящия случай е налице такъв, поради причината, че състоянието на ищеца е различно от първоначалното и се отклонява от прогнозата, която е взета предвид при определяне по съдебен ред размера на дължимото обезщетението. Твърди, че до официално констатираната инвалидизация /с решение на ТЕЛК от 30.04.2018г./, ищецът не е имал ясна представа дали съпътстващите оздравителния процес болки са прогнозираните или са последица от новонастъпилата промяна в състоянието му - инвалидизация, продължаваща и до настоящия момент. Оспорва възражението за липса на причинна връзка между настъпилите усложнения и получените при ПТП травматични увреждания, както и възражението за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че възражението за погасителна давност е неоснователно и съгласно ТР 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС давността при ексцес започва да тече от датата на проявяване на вредата, поради което при предявяване на исковата претенция на 07.11.2022г., 5 години от датата на инвалидизацията - 13.11.2017 г. не са изтекли.

3

В срока по чл.373, ал.1 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички наведени твърдения, възражения и доказателствени искания и оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер.

В открито съдебно заседание наведените твърдения и възражения се поддържат. Страните претендират разноски.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети обстоятелствата, че: на 19.09.2016г. е настъпило твърдяното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, за което с влязло в сила решение № 1283/19.06.2017 по НОХД № 2268/2017г. описа на ВРС водачът на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с д.к. № *** С.В.Д. е признат за виновен; наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество за лек автомобил марка „**“, модел „**“ с д.к. № ***; че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди с Решение № 47/13.04.2018г. по т.д. № 50/2017г. по описа на Софийски окръжен съд и Решение № 932/22.04.2019 г. по в.т.д. № 3455/2018г. по описа на Софийски апелативен съд е било определено обезщетение в размер на 100 000 лева. Безспорно е по делото и извънсъдебно предявяване на текущата застрахователна претенция с молба вх. № 8667/29.08.2022г., по която липсва произнасяне от застрахователя.

В съдебните актове на СОС и САпС при определяне на размера на обезщетението за претърпените от М. М. Й. неимуществени вреди вследствие на пътния инцидент, са взети предвид претърпените осем средни телесни повреди, причинили му болки и страдания, както при самото им получаване, така и по време на проведеното тяхно лечение, довели до затруднение на движението на крайниците и снагата за продължителен период от време – около една година, както и до скъсяване на долен крайник и промяна в походката пожизнено. Също така, са взети предвид и множеството счупвания на ребра двустранно, водещо до трайно затруднение на движението на снагата за около 2-3 месеца, други вътрешни увреждания – на дебело черво, черен и бял дроб, постоперативна херния, продължително залежаване с продължителност 4-5 месеца. Обхванати са и телесните увреждания /от значение за настоящото производство/, а именно двете счупени бедрени кости с прогнозен възстановителен период между 9-12 месеца, както и фрактурата с луксация на глезенна става с прогноза за възстановяване в рамките на 4-5 месеца, фрактури на ходило, довело до затрудняване движението на долен крайник за повече от 30 дни.

Приобщената по делото медицинска документация проследява физическите увреждания, оперативните интервенции, които са осъществени и периода на възстановяване от тях. Представена по делото е медицинска документация, която е генерирана в Клиника по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД за ищеца за периода 2017-2022г., касаеща операция по повод херния на предна коремна стена, артоскопия на скъсан мениск на дясно коляно. Приложена е и от РЗИ Варна съпътстващата медицинска документация за определяне на нетрудоспособността на ищеца, събрана за периода 19.09.2016г. – 30.12.2022г., в която се съдържат 4 уврежданията за ищеца, настъпили при ПТП, както и тези впоследствие извършените операции с оглед проявилите се коремна херния и скъсан мениск, травма на дългия екстензорен мускул на пръст и сухожилие на ниво глезен и стъпало.