Решение № 2251 от 15.04.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ………/ 15.04.2020 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през 2020 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ :

СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия СВЕТЛОЗАР

ДИМИТРОВ секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 11923 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 423610 от 06.06.2018 г. постановено по гр.д. № 79906/2017 г. на СРС, 74 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу М.П.П. искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че

М.П.П. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: 823,68 лева главница за периода 08.2014г- - 04.2016г. и 110,40 лева лихва за забава периода 08.2014г- - 04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47 085/17на СРС, като са отхвърлени предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния му предявен размер, като неоснователни.

Относно разноските със същото решение първоинстанционният съд е осъдила М.П.П. на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК да заплати на „Т.С." ЕАД, сумата от 285 лв. разноски по делото, и 125 лева - разноски в заповедното производство, и ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА да заплати на адв. Н.П. САК сумата 125 лв. разноски.Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца

- „Н." ЕАД.

Това решение е обжалвано в срок от двете насрещни страни по спора.

Ищецът

“Т.С.” ЕАД е обжалвал решението в частите, в които предявеният от дружеството искове са били отхвърлени, респ. и обусловената от това в част за разноските. Тази въззивна жалба обаче, е върната от въззивния съд, с определение от 15.07.2019 г., което не е било обжалвано, и е влязло в сила. Следователно тази жалба не е предмет на въззивото производство.

Ответницата М.П.П. чрез пълномощник адв.Н.П. обжалва решението в частите, в които исковете срещу нея са били уважени, и произтичащата отговорност за разноските. Прави оплаквания за необоснованост на извода, че е доказано дължимост на сумите, за които исковете са уважени, като възразява, че първоинстанционният съд неправилно, в нарушение на процесуалните норми, е кредитирал заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и счетоводна експертизи, Счита, че поради недоказване иска за главницата, неоснователен е и иска за лихви за забава. Моли решението да се отмени в обжалваните части и исковете да се отхвърлят, претендират разноски по списък по чл.80 от ГПК, вкл. и от адвоката възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Въззиваемата страна по втората жалба -ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач не са дали писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

С определение от открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. исковата молба на „Т.С.“ ЕАД е била оставена без движение то въззиниясъд, с указание до ищенстатирана неревовност н асъщата –невнасяне в цялост на дължимата държавна такса от 100лв., и е даден срок за довнасяне на дължимия размер от 38,38лв. в 1-седмичен срок /едновременно с аналогични указания за отстраняване нередовности и на въззината жалба на ищецкъл на 02.05.2019 г./работен ден/, броен от уведомяването на ищеца 25.04.2019 г., като н есе спира срока на 01.05.2019 г., тъй като нормата на чл.61, ал.2 от ГПК е отменена от 01.09.2018 г. Молбата на ищеца , с която е представен вносния документ за довнесена държавна такса, е представена в съда на 03.05.2019 г., като няма данни да е подадена по-рано по пощата, и така се явява просрочена. Следоватебно указанието на въззивнияу съд не е изпълнено в и исковата молба подлежи на връщане, съгласно срок по чл.129, ал.3 от ГПК . При нередовна искова молба, постановеното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване, с връщане на исковата молба и прекратяване производството по нея. Това въззивният съд може да направи едва с решението си по същество, тъй като проверката е част от тази по допустимост на решението в обжалваната част. На обезсилване подлежи само решението в обжалваната от ответницата част, в която исковете са били уважени и отговорността за разноски на ответницата към ищеца.

По разноските за въззивната инстанция : При този изход на спора, ищецът дължи на ответницата разноски 50лв. за държавна такса по жалбата й, а на адв.П.- минимума от 300лв. по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв за оказаната безплатна защита съгласно договора за правна помощ, представен пред СРС, и обжалваемия интерес, който е под 1000лв.

Воден от горните мотиви,

СГС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.3, изр.първо от ГПК решение № 423610 от 06.06.2018 г. постановено по гр.д. № 79906/2017 г. на СРС, 74 състав, В ЧАСТИТЕ, в които е признато за установено по предявените от „Т.С." ЕАД срещу М.П.П. искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, че М.П.П. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми:

823,68 лева главница за периода 08.2014г- - 04.2016г. и 110,40 лева лихва за забава периода 08.2014г- - 04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47 085/17на СРС, и е осъдена М.П.П. на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК да заплати на „Т.С." ЕАД, сумата от 285 лв. разноски по делото, и 125 лева - разноски в заповедното производство, И ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА на „Т.С." ЕАД срещу М.П.П., с вх.№ 2028292/09.11.2017 г. по регистъра на СРС, и ПРЕКРАТЯВА производството /въззивното и първоинстанционното/ по нея, В ЧАСТИТЕ, в които се иска признаване за установено на основание чл.422 от ГПК, че

М.П.П. дължи на „Т.С." ЕАД следните суми: 823,68 лева главница за периода 08.2014г- - 04.2016г. и 110,40 лева лихва за забава периода 08.2014г- - 04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 47 085/17на СРС.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** ЕИК********, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на М.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 50 лв. разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Т.С.”

ЕАД, *** ЕИК********, да заплати на основание чл.38 от ЗАдв, на адв. Н.П. ***, офис 323, сумата 300лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Н." ЕАД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.