Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 162 от 19.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 51/2024
Вид
Решение № 162
Подписан
19.03.2024
В сила
19.03.2024
Състав
Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24 , т.9 · Закон за водите
  • чл. 200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.2 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Велико Търново, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500051 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на ищеца

„ВиК Йовковци“ООДгр.В.Търново чрез управителя на дружеството , въззивна жалба е Решение № 121/09.10.2023 г. по гр.д. № 140/2023 г. на РС С. , с което за отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените по реда на чл.415, ал.1, чл.422, ал.1 от ГПК срещу Е. Х. С. от гр.С. искове за установяване съществуването на вземане за цена на потребено количество питейна вода и Вик услуги за отвеждане на отпадъчни води и пречистване за сумата от 1033,85 лева, обхващаща периода от 25.05.2020 г. до 24.06.2020 г. в обект , находящ се в гр. С. , улица „ Г.М." , както и на вземане с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 240,94 лева, считано от 30 дни след датата на издаване на фактурата – 31.07.2020 г., до 16.11.2022 г. и от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане на главницата , искове.

Моли за отмяната му и установяване съществуването на вземанията , с присъждане на направените по производството разноски.

Излага оплаквания / доводи/ за незаконосъобразност на обжалваното решение поради несъобразяване и неточно приложно тълкуване на приложимите за случая / възникнал теч след водомера/ норми на чл.7, ал.1, ал.3, чл.11, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, чл.8, ал.4 от ОУ на оператора на мрежата и чл.24 , т.9 от Закона за водите.

В с.з. чрез пълномощника си юрисконсулт М. Й. поддържа жалбата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и на устните състезания чрез 1 пълномощника си адвокат Б. Г. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с материалния закон и събраните доказателства.

Вредните последици/ теч и загуба на остойностена питейна вода/ от повредения холендър като елемент от водомерния възел/ чл.30 от Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране , изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации/ остават за сметка на водния оператор, тъй-като в негова тежест е задължението да го поддържа в изправност / чл.7, ал.3, чл.11 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /. Моли да бъде потвърдено решението и присъдени направените по въззивното производство разноски.

Изложеното в жалбата налага въззивно разглеждане на правния спор в неговата предметна цялост- чл.269 , изр.2-ро от ГПК.

Ищецът твърди , че в качеството си на ВиК оператор е доставял питейна вода и е извършвал услуга по пречистване и отвеждане на отпадни води на ответника в жилищен обект , находящ се в гр.С., ул.“Г.М." , за който е открита партида с абонатен номер № 3021248. Отношенията между страните са предмет на регулиране с правилата на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ”Водоснабдяване и канализация- Йовковци” ООД-В.Търново, одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.- т.9 и публикувани в централен и местен ежедневник- в-к „Новинар” бр. 196/21.08.2014 г. и в-к „Янтра днес“- бр.178/18.09.2014 г.

Ответникът не е извършил плащане на сумата от 1033,85 лева по фактура 31888014/30.06.2020 г. в 30 дневен срок след датата на издаването й / чл.33, ал.2 ОУ/, представляваща стойност на доставено и потребено количество питейна вода и стойност на услуги по отвеждане на отпадъчни води и пречистване, дължима за периода от 25.05.2020 г. до 24.06.2020 г. Поради неплащането на падежа дължи на основание чл.44 от Общите условия и сумата от 240,94 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.07.2020 г. до 16.11.2022 г. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение № 380/09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 776/2022 г. на Районен съд С. срещу която е подадено възражение.

Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на заповедните вземания, заедно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението / 08.12.2022 г./ до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да заплати направените по заповедното и исковото производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез посочения по- горе пълномощник е оспорил исковете / вземанията / с възражения / доводи/ , както следва: вмененото му като дължимо количество питейна вода /406 куб.м./не е реално потребено в обекта, а е начислено в резултат на установен на 19.06.2020 г. теч от свързания с водомера/ показанията му последно са отчетени на 20.09.2019 г. и оттогава до 19.06.2020 г. е начислено служебно потребление от 81 куб.м. , което е заплатено / скъсан холендър – елемент, свързващ правия тръбен участък с измервателното устройство като част от водомерния възел- собственост на ищецаоператор , чието поддържане в изправно състояние е негово задължение - чл.7, ал.3 , чл.11, ал.2 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на направените по производството разноски.

Спор по фактите страните нямат , констатациите им са точно изложени в мотивната част на обжалваното решение , поради което въззивният съд упражнявайки правомощието 2 си по чл.272 от ГПК препраща към тях.

Материалноправният им спор се състои във въпроса за сметка на коя от страните са последиците от теча на доставената към имота питейна вода, настъпил поради повреда/ скъсване/ на холендъра?

Основанието на предявения главен установителен иск/ очертано от обстоятелствата, от които произтича вземането, изложени в заявлението по чл.411 от ГПК/ според съдържанието на исковата молба не включва факт на теч на питейна вода поради повреда на елемент от водомерния възел , а подразбираемо -нейната доставка и потреблението й по предназначение , т.е. за задоволяване на питейни и/или битови/ хигиенни нужди срещу което ответникът – потребител дължи цената й/ заедно с цената на услугите по отвеждане и пречистване на отпадните води/ – чл. 200, ал.1 от ЗЗД, чл. 22, чл.6, т.6, чл.32, ал.1 от ОУ, чл.32, ал.1 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Тъй-като не е спорно, че изтеклото по указаната причина количество питейна вода е остойностено като потребено по фактурата, без да е потребено, претенцията за заплащането му като цена на реално потребление е лишена от нормативна опора/ правно основание/. А това е така , защото разглежданият факт на теч, причинен не по вина на потребителя, не е предвиден като правопораждаща за ищеца предпоставка, приравняваща загубата на вода с потреблението й в нито една хипотеза на норма, уредена в общите му условия и/или в Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Той не може да бъде правопораждащо основание чрез възлагане на неблагоприятните му последици в тежест / за сметка / на ответника, в смисъл , че макар и да не е потребявал питейна вода, да трябва да заплаща цена на потребление на ищецаоператор като все едно да е потребявал , приравнена на обезщетение, покриващо стойността на загубата й.

Юридическата точност /правилност/ на този извод аргументирано се извлича от нормите на чл. 7, ал.3 , чл.32, ал.10, чл.11, ал.2 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, чл.83, ал.2 от ЗЗД, тъй-като е вменено в задължение на втория да поддържа/ да полага грижата на добрия стопанин/ в изправност водомерния възел. Щом е така , това означава , че задължението му обхваща и въпросното винтово съединение с гайка и уплътнение / холендър/, понеже то е елемент, свързващ правия тръбен участък с измервателното устройство/ водомера/, които съгласно чл.30 от Наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране , изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации са неделимо свързани части от понятието «водомерен възел».

Като допълнение на тези съображения въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния и препраща към тях – чл.272 от ГПК.

Доводите на жалбоподателя , чието градиво са нормативните положения на чл.7, ал.1, чл.11, ал.2, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, чл.24, т.9 от Закона за водите и на чл.8, ал.4 от Общите условия не могат да бъдат споделени , тъй-като не почиват на правната логика.

Ето защо исковете търпят санкция на отхвърляне съобразно постановения първоинстанционен правораздавателен резултат.

При този изход на спора ищецът дължи на ответника сторените пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 430 лева е следва да бъде осъден да му я заплати - чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид горното , съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Решение № 121/09.10.2023 г. по гр.д. № 140/2023 г. на РС С..

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД, с ЕИК

104055066, със седалище и адрес на управление: гр.В.Търново, ул.“П.К.Яворов“ № 30 да заплати на Е. Х. С. , с ЕГН: ********** от гр.С. , ул.“Г.М." сумата от 430/ четиристотин и тридесет/ лева, представляваща направени по въззивното производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4