Решение № 1424 от 03.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2567/2024
- Вид
- Решение № 1424
- Подписан
- 03.12.2025
- Състав
- Мария Георгиева, Асен Воденичаров, Валентин Димитров Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 201 ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 252, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1424 гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502567 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 1037/20 г. по описа на Благоевградския Окръжен съд.
С решение по делото № 185/15.04.24 г. съдът е отхвърлил иск, с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм), предявен срещу наследниците на починалия по време на наказателното разследване В. Ш., които са частен правоприемник на имот С. К. и универсален правоприемник по силата на наследяване - дъщеря на Ш. - Й. Ш., действаща със съгласието на майка си С. К..
В. Ш. е бил обвинен за това, че в продължение на 10 години – от 2005 г. до 2015 г., като физическо лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки – незаконно предоставял кредити за своя сметка и на собствен риск, в резултат на което придобил неправомерни доходи, престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал. 1 НК, визирано от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 15 ЗОПДИППД отм. Воденото нохд 538/16 г. по описа на БлОС, с определение 1870/17.04.18 г. било прекратено по отношение на Ш. поради смърт на дееца. В същото време помагач на Ш. (Г. Р.), осъществявал събирането на вземанията, бил осъден на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 201 ал. 4 НК.
В хода на проверката били установени 121 договора за заем през проверявания от Комисията период. Това е доказателство за системност като белег на престъпния състав. ДобИ.ите от уговаряните лихви приходи обосновават влагането на средства за 1 придобИ.е на имущества, чийто размер бил значителен по смисъла на закона и за които не са ангажирани доказателства за законови приходоизточници. Твърди се, че основен приходоизточник за Ш. през проверявания период е била осъществяваната престъпна дейност. Затова насочената към Й. Ш. претенция за сума от 5 000 лв., равностойност на 50 дружествени дяла и от С. К. – недвижим имот – партерно помещение в сграда с идентификатор ***, със застроена площ 54.50 кв.м.
(имотът е придобит от ответничката на база договор за издръжка и гледане на Ш. по н.д. 180/2001 г., н.а. 188.) е основателна. Тъй като имотът, дарен на втората ответничка, е имущество, придобито от средства, добити чрез престъпления, сделката не поражда действие спрямо държавата (чл. 71 т. 2 ДОПДИППД). В исковата молба се твърди, че помещението е придобито преди проверявания период (1999 г.) но поради обстоятелството, че там се е намирал офисът, в който са подписвани заемните договори, то следва да се отнеме в полза на държавата.
Благоевградският окръжен съд с решение № 185/15.04.24 г., постановено по гр.д.
1037/20 г., е приел, че не е доказано извършването на престъплението, за което спрямо праводателя на ответниците е било повдигнато обвинение. Изложил е и алтернативни доводи защо исковата молба би била неоснователна в случай, че престъпната дейност би била доказана.
Недоволен от решението и от определение 643/10.06.24 г., с което е уважено искане на ответниците за изменение на решението в частта за разноските (с него съдът е завишил присъденият хонорар в полза на повереника на ответниците) е ищецът.
От името на пълномощника на ответниците е подадена частна жалба срещу определение 643/10.06.24 г., в която се твърди, че наред с исковете по чл. 3, ал. 1, т. 15 ЗОПДИППД отм. съдът се е произнесъл и по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, поради което присъденият в полза на повереника на ответниците хонорар е занижен и се иска правилно определяне на дължимото възнаграждение.
С въззивната жалба на ищеца се утвърждава, че съдът неправилно е приложил тълкуванието, дадено в ТР1/20 г., постановено на 15.03.2024 г. ОСНК ВКС. Според въззивника събирането на лихви по предоставяните от обвиненото лице кредити представлява влагане на средства в осъществяваната от него нерегламентирана банкова дейност. Твърди се, че за три години обвиненото лице е предоставило 114 лихвоносни заема на над 30 лица. След възстановяване на заемните суми, печалбите са обслужвали осъществяваната лихварска дейност. Иска се да се отмени постановеното от Благоевградския ОС решение и вместо него исковете да бъдат уважени.
Ответничките оспорват жалбата като неоснователна и пледират за потвърждаване на постановеното решение.
Поддържат се предявените частни жалби.
В производството пред САС не са сбирани нови доказателства.
2
При служебна проверка САС установи, че постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт. Дължи се произнасяне относно правилността му с оглед доводите за неправилност, разгърнати във въззивната жалба.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверка и съобразно доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:
Настоящият състав приема, че постановеното решение е правилно поради следните съображения:
Основателно е позоваването на БлОС на ТР1/20г. ОСНК ВКС. С него е преосмислена предходна съдебна практика поради „промени в специализираното законодателство – Закон за банките (отм.), Закон за кредитните институции (ЗКИ), Закон за платежните услуги и платежните системи, Закон за пазара на финансовите инструменти и решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-427/22, постановено по отправено от ВКС преюдициално запитване“ (извадката е от мотивите на цитираното ТР). Според ТР е направен анализ на същността на кредитната институция „банка“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, която се характеризира с извършването на типични, свързани в кумулативно единство, банкови дейности по публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск. Включването им в определението за „банка“ е обвързано от законодателя с използването на съюза „и“, за да очертае същностните характеристики на банката като кредитна институция (т. 62 от решението на СЕС по дело С-427/22). На това основание с Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2024 г. ОСНК на ВКС прима че „предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК“.
Обвързващ за гражданския съд, сезиран с иск за установяване на престъпно обстоятелство, е последният, направен в цитираното решение извод. На негово основание не се доказва първата предпоставка за провеждане на валидно разследване на имуществения статус на обвиненото лице, починало в хода на процеса – престъпление, установено по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК на повдигнатото срещу него престъпление.
Извън горното, съобразно нормиращия гражданската конфискация закон, приложим по предявените искове, в тежест на ищеца е да установи съществуваща причинна връзка между престъпната дейност и подлежащото на отнемане имущество.
Не е достатъчно да има разлика между доказаните като законни приходи на обвиненото за извършвано престъпление лице, и цената на придобито от него 3 имущество. По отношение на имуществата, за които се иска отнемане в полза на държавата, такива доказателства, извън установената разлика (описана по-горе) няма.
Незаконосъобразно е и искането за отнемане на имущество, чието придобИ.е от обвиненото лице е преди проверявания период. Доводът, съдържащ се в исковата молба, че съответният недвижим имот е бил място за осъществяване на престъпления (офис, в който били сключвани договори за кредит), би могъл да бъде зачетен в наказателно производство по повод осъществявана конфискация като наказание по НК, но не и в рамките на протичащото производство по гражданска конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност.
Не е обосновано искането на ищеца за присъждане на равностойност на дружествени дялове за участие в търговско дружество, които не са прехвърлени от непълнолетната ответничка.
По отношение на присъдените с решението разноски:
Хонорарът, присъждан на основание чл. 38 ЗА следва да се съизмери с Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. Необосновано е виждането на ищеца, че воденото дело (състоящо се от 9 тома) не е по производство със завишена фактическа и правна сложност. Относно виждането, че Комисията, че не дължи разноски по исковете, предявени на основание ЗОПДИППД (в различните му битности), следва да се преповтори изводът, оформен като тР. съдебна практика, че единствено при предявяване на исковата молба ищецът е освободен от внасяне на държавна такса. Това има за цел при висока цена на иска държавната такса да не препятства провеждането на справедлив състезателен процес по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чрез чието отнемане в полза на държавата ще се постигнат целите на закона.
При разпределяне на разноските в процеса съдът се ръководи от разпоредбите на ГПК съобразно виждането, че претенцията на ищеца не е за вземане с публично естество.
Дължимият хонорар в полза на осъществИ. безплатна адвокатска помощ адвокат възлиза на 6240 лв. Следователно постановеното на основание чл. 248 ГПК определение е неправилно и като такова следва да се отмени, а в полза на адв. С. Е. И., АК Благоевград, следва да се присъди хонорар в размер на 6240 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 12 480 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/15.04.24 г., постановено по гр.д. 1037/20 г. по 4 описа на Благоевградския Окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение 643/10.06.24 г., постановено по гр.д. 1037/20 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. Е. И., АК Благоевград, хонорар за двете съдебни инстанции в общ размер 12 480 (дванадесет хиляди, четиристотин и осемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5