Решение № 64 от 08.05.2024, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 96/2024
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Ямбол, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.К.Р. от с.****, общ.***, обл.*****, действаща чрез пълномощника Адвокатско дружество „Трендафилова и Гьорчеви“, адв. П.
Г., със съдебен адрес гр.***, ул.****№ **, офис**, партер, против Решение № 639 от 12.12.2023 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 661/2023 г. по описа на този съд, с което са отхвърлени предявените от Д. К. Р. срещу Ж. И. В., Ж. М. Ж., Д. С. И. и Н. Н. Г., искове за изкупуване на 21/252 ид.ч. от пет недвижими имота, находящи се в землището на с. Зимница, общ.Стралджа, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 1608/14.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Зимница, местност „ПОД СЕЛО“, с площ от 41195 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята трета, с номер по предходен план: 023223, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***, с адрес на поземления имот: с. Зимница, местност „СТАРИ ЛОЗЯ“, с площ от 858 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 012526, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот: с.
Зимница, местност „СТАРИ ЛОЗЯ“, с площ от 788 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 012484, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
***, с адрес: с. Зимница, местност „СТАРИ ЛОЗЯ“, с площ от 1082 кв.м., с трайно 1 предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 012484, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
***, с адрес на: с. Зимница, местност „АРКА“, с площ от 4000 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: трета, с номер по предходен план: 024069, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, при условията, посочени в нотариален акт за покупко-продажба № 5, том I, peг. № 204, дело № 5 от 13.01.2023 г. на нотариус Д.Л., рег. № 322 на НК с район на действие РС– Ямбол, сключена между Ж. И. В., Ж. М. Ж., Д. С. И. и Н. Н. Г. в качеството на продавачи и С. Г. С. в качеството на купувач, като Д. К. Р. е осъдена да заплати на С. Г. С. и П. Д. С. направените по делото разноски в размер на 1000.00 лв., както и е осъдена да заплати на адвокат С. А. Т. от АК- Ямбол сумата от 400.00 лв. за оказаната правна помощ на Д. С. И..
Оплакването в жалбата е за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивницата изтъква, че като не е уважил искането й за спиране на производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт по граждански дела № 329/2023 г., № 369/2023 г. и № 441/2023 г., всички по описа на ЯРС, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като споровете по тези дела са преюдициални по отношение на спора, повдигнат по настоящото дело, тъй като ако по тези три производства се постанови положително за ищцата решение, то и процесната сделка ще се яви сключена в нарушение на чл. 33 от ЗС. На следващо място са оспорени изводите на ЯРС за неоснователност на предявения иск. Счита се, че в хода на производството е било доказано, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск- същият е бил предявен в двумесечния срок от узнаване /извършване на покупко-продажбата в полза на С. С., както и е било доказано липсата на предложение от Ж. И. В., Ж. М. Ж., Д. С. И. и Н. Н. Г. до въззивницата да закупи техните идеални части от процесните недвижими имоти на цена и при условията, по които С. Г. С. е станал собственик на същите идеални части, при което ЯРС и исковата претенция като доказана е следвало да бъде уважена. Въззивницата поддържа, че прехвърлянето на притежаваните от С. С. идеални части в полза на друго лице преди завеждането на исковата молба не е основание за отхвърляне на иска, тъй като това би довело до невъзможност за защита и упражняване на правото на изкупуване. Излага се, че процесиите идеални части от съсобствените недвижими имоти са закупени на 13.01.2023 г. и са разпоредени пет дни покъсно на 18.01.2023 г., т.е. в рамките на 2- месечния срок по чл.33 от ЗС, което на практика означава невъзможност за прилагане нормата на чл. 33, ал.2 от ЗС и невъзможност за упражняване правото на иск за изкупуване, въпреки предвидената такава в закона.
Поддържа се и че при евентуалното уважаване на иска, ищецът ще встъпи в правата на купувача, при което отношенията му с евентуален последващ приобретател на имота следва да се уредят в друго производство и по друг ред. По тези съображения въззивницата настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС. Претендират се сторените от тази страна разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Писмен отговор на въззивната жалба е постъпил от въззиваемите С. Г. С., П. Д.
С., Н. Н. Г. и Д. С. И..
Въззиваемите С. Г. С. и П. Д. С., в подадения писмен отговор чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК- Ямбол, оспорват въззивната жалба като неоснователна, с доводи, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в жалбата, тъй като е постановено след пълна, съвкупна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно установена по делото фактическа обстановка. Сочи се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства и решението е обосновано, законосъобразно и правилно. В мотивите му са обсъдени всички възражения и 2 твърдения на жалбоподателя, които са относими към правния спор. Поддържа се от въззиваемите С.и, че към момента на изповядване на сделката от 13.01.2023 г. същите са били вече съсобственици на идеални части от процесните имоти на валидни правни основания- три договора за покупко-продажба, извършени през 2022 г., чрез които са придобили общо 149/252 идеални части от процесиите имоти, т.е. към датата 13.01.2023 г. те вече са имали качеството на съсобственици по отношение на имотите и не се явяват трети за съсобствеността лица. Именно поради това, че са собственици на идеални части от имотите, при извършването на покупко- продажбата от 13.01.2023 г., не е била нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗС и не е налице злоупотреба, с която да са пренебрегнати правата на въззивницата. За неотносими към предмета на спора се считат доводите на въззивницата, че са били налице основания за спиране на производството по делото до приключването на гр.д. № 329/2023 г. по описа на ЯРС, по което е атакувана сделката от 07.12.2022 г. Споделят се изцяло като правилни констатациите на ЯРС, че с нотариалните актове, в които са обективирани договорите за покупко- продажба от 18.01.2023 г. /н.а. № 13 от 18.01.2023 г. и н.а. № 14/18.01.2023 г./, преди вписване на исковите молби по всички образувани до момента дела, въззиваемите С. С. и П. С. са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от процесните имоти в полза на Т.С.Т., който е добросъвестно трето лице, чийто права произтичат от по- ранното вписване на нотариалните актове и чиято добросъвестност се предполага до доказване на противното. Настоява се по изложените в отговора съображения въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено. Направено е искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззиваемият Н. Н. Г., действащ чрез особения си представител по делото адв.
М. Х., в подадения писмен отговор е оспорил въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения, споделящи изцяло мотивите на ЯРС. Сочи се, че към момента на сключване на договора за покупко- продажба, обективиран в н.а. №5 от 13.01.2023 г., ответниците С. С. и П. Д. С. са били вече съсобственици на идеални части от процесните имоти по силата на покупко- продажби, извършени през предходни периоди, а на 18.01.2023 г.- преди вписване на исковата молба на ищцата /сега въззивница/, въз основа на която е образувано настоящото производство, двамата ответници са прехвърлили притежаваните от тях идеални части в съсобствеността на Т.С.Т., при което правилно първоинстанционният съд е приел, че за прехвърлителите по сделката не е съществувало задължение да отправят писмена покана за закупуване на техните идеални части, тъй като такова изискване не съществува за съсобственик, желаещ да продаде частта си на друг от съсобствениците. С извършеното на 18.01.2023 г. разпореждане от страна на С.и с притежаваните от тях идеални части в съсобствеността на трето лице, преди предявяване на иска по настоящото производство, същото придобива права, които са противопоставими на ищцата и тя не би могла да придобие собствеността върху изкупената част. Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В писмен отговор на въззивната жалба въззиваемият Д. С. И., чрез пълномощника си адв. С.Т. от АК- Ямбол, излага доводи за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и настоява за неговото потвърждаване, като се поддържа, че при постановяването му ЯРС е съобразил доказателствата по делото и релевантната за спора съдебна практика, като е разтълкувал и приложил правилно и в съответствие с правилата на правната логика релевантните разпоредби на материалния закон и не е допуснал сочените в жалбата процесуални нарушения. Изцяло се споделя извода на ЯРС, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като постановеното с решението изкупуване няма обратно действие, като от значение в случая е дали купувачът е бил съсобственик към датата на сключване на договора за продажба.
Изцяло се споделят аргументите на ЯРС, с които е отхвърлил предявения иск като 3 неоснователен, а именно притежавани идеални части от правото на собственост върху процесните имоти от ответника С. към 13.01.2023 г., както и факта, че към датата на подаване на исковата молба имотите не се намират в патримониума на този ответник и съпругата му поради извършената от тях разпоредителна сделка. Въззиваемият И. счита, че правата на третото лице, придобило имотите преди подаване на исковата молба са противопоставими на правата на ищцата, като последната не би могла да ги реализира, ако искът предявеният от нея иск за изкупуване бъде уважен. Твърди се, че ищцата не би могла да придобие права, които принадлежат на трето лице, различно от ответниците по спора, защото силата на присъдено нещо, която би имало решението по иска по чл.33, ал.2 от ЗС, не се разпростира по отношение на трети за сделката лица, които не са и страни в настоящото производство. Позовавайки се на цитираната от ЯРС съдебна практика на ВКС, както и на съдебната практика, цитирана в отговора на въззивната жалба, се поддържа тезата, че липсва законова разпоредба, която да забранява на приобретателя по придобивни сделки, при сключването на които е нарушена забраната на чл.ЗЗ от ЗС, да се разпорежда с придобитите права по тези сделки в полза на трети лица, тъй като договорът за продажба е действителен и е породил своето вещно- прехвърлително действие спрямо купувача.
Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т. на основание чл. 38 от ЗАдв. пред въззивната инстанция.