Решение № 392 от 21.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Перник, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720201265 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V, Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл.58д и следващите/.

Образувано е по жалба от Д. Р. Б. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-1158-000258/28.02.2024г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания: глоба в размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, за това, че на 08.10.2023г., 00.45 часа, в гр. Перник, ул. Юрий гагарин, управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №****, негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 30.08.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП/ – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се възражения, че неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като към датата на проверката не е бил собственик на автомобила и не е имал задължение да регистрира превозното средство. Алтернативно се излагат възражения за маловажност на случая по чл.28а от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Пълномощникът му - адв.

В.С. поддържа възраженията в жалбата и пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт . Претендира присъждане на направените от 1 жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката моли наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 08.10.2023г., 00.45 часа, в град Перник, ПВ „Църква“ свидетелят Д. И.

Ч. и И.С.И. – мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, спрели за проверка водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №****,, движещ се по ул. Юрий Гагарин, град Перник, в посока от ПП I-6 към магазин „Фантастико“. След преглед на документите, представени от него, полицейските служители установили самоличността му – Д. Р. Б. с ЕГН **********. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР по номера на поставените на автомобила регистрационни табели установили, че управляваното от Б. превозно средство е регистрирано на негово име, както и че регистрацията му е прекратена служебно на 30.08.2023г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Във връзка с тези констатации срещу Д. Б. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №GA, №1025675 от 08.10.2023г. Актосъставителят – свид. Ч. приел, че Б., като собственик на МПС, виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

След запознаване с материалите по административнонаказателната преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН с мотивирана резолюция прекратил административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и изпратил материалите на прокурора.

Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана преписка с №4181/2023г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с постановление от 23.02.2024г. прокурор при РП – Перник отказал образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и прекратил преписката. Приел, че извършеното от Д. Б. деяние формално изпълва обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, но не са събрани доказателства деянието да е извършено виновно, с пряк умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца. Аргументирал се е с това, че собственик на автомобила е друго лице Р.Н.П., както и че именно това лице след придобиване на собствеността на МПС на *****. не е изпълнило задължението си да го регистрира.

Прокурорът се е позовал на изявления на П., че не знаел за това задължение и че на ****г. е предоставил автомобила на Д. Б. без да го уведоми, че към този момент регистрацията му е прекратена, което и на него не било известно.

2

Оттук прокурорът приел, че не може да се вмени във вина осъществяването на престъплението на лицето, управлявало автомобила, доколкото няма данни то да е било наясно, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Постановил препис от постановлението да се изпрати на началник сектор ПП при ОДМВР – Перник.

На 28.02.2024г., след получаване на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Д. Б. за установеното нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля Д. И. Ч., писмените доказателства – заверено копие на АУАН GA №1025675 от 08.10.2023г., Постановление на РП – Перник от 23.02.2024г. за отказ да се образува досъдебно производство, писмо с рег. №УРИ 115800- 9159/03.08.2026г. от началник сектор ПП – ОДМВР – Перник с приложена към него справка „История на регистрация“ за МПС „Ауди А4“ с рег. №**** от АИС „Регистрация на ПС и собственици“ - МВР, изготвена на 31.07.2026г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, както и договор за покупко-продажба на МПС от *****. с нотариална заверка на подписите на страните, рег. № 5940/28.06.2023г. .

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.

Наказателното постановление е издадено в условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, при спазване на императивните изисквания към съдържанието му и в съответствие с процесуалните правила. Доказана е и материалната компетентност на административнонакзаващия орган, правомощията на когото произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

По същество жалбата е основателна.

Жалбоподателят е наказан за това, че е управлявал МПС, негова собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

В тази хипотеза е допустимо на дееца да се ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.

175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано 3 като престъпление, но съществува и като административно нарушение, каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.

По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на прокурора относно вината и степента на обществена опасност на извършеното деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът изрично е постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се изпрати на директора на началник сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР Перник с оглед възможността да се реализира административнонаказателна отговорност на Д. Б. за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В такава хипотеза обаче, суверенно право на АНО е да прецени налице ли са основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и след събиране на нови такива. В случая това е било наложително предвид изводите на прокурора относно субективната съставомерност на деянието, изложени в постановлението, с което е отказал образуване на ДП.

От съдържанието на обжалваното наказателно постановление се установява, че същото е било издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа полученото постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 4181/2023г. по описа на РП – Перник, от което може да се направи извод, че АНО е приел, че има осъществен състав на административно нарушение, че негов автор е Д. Б. и че същият е го е извършил виновно в качеството му на собственик на МПС.

Тези изводи са необосновани и незаконосъобразни.

На първо място, събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, установяват, че Д. Б. не е притежавал собствеността на управляваното на датата на проверката МПС, както е прието в НП, тъй като същото е било собственост на друго лице - Р.Н.П., ЕГН **********.

Информация в този смисъл е предоставена от самия административнонаказващ орган с писмо, рег. №УРИ 1158009159/03.08.2026г., към което е приложена справка от АИС „Регистрация на ПС и собственици “ – „История на регистрация“ за МПС „Ауди А4“ с рег.

№****, същото обстоятелство е установено и по прокурорската преписка, предвид изложените в акта на прокурора фактически обстоятелства, доказва се и от представеното в съдебното следствие и приетото като писмено доказателство заверено копие на договор за покупко-продажба на МПС с нораилана заверка, рег. № 5940/28.06.2023г. , сключен между жалбоподателя Д. Б. /продавач/ и Р.Н.П. /купувач/ с предмет процесният автомобил..

Безспорно, субект на нарушението по чл.175, ал.3, вр. чл.140 от ЗДвП е водачът, който управлява нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство, без значение дали същият е собственик или управлява чуждо МПС. Този факт обаче има значение досежно изследване субективната съставомерност на деянието, предвид следното:

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за 4 обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл.145, ал.2 от ЗДвП и чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП при неизпълнение на това задължение по отношение на регистрирано пътно превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, регистрацията се прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система.