Присъда № 72 от 16.03.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 716/2023
- Вид
- Присъда № 72
- Подписан
- 16.03.2023
- В сила
- 10.10.2023
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.131 · Наказателен кодекс
- чл. 131 ал.1 т.12 · Наказателен кодекс
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.210 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.1 б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 189 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 72/16.03.2023г., постановена по НОХД № 716/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, VІ н. с.
Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ш.П.Ш. – роден на 16.08.2003г. в гр.Пловдив, живущ в същия град, **** български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че на 21.05.2022г. в гр.Пловдив, като длъжностно лице – продавач в „С.Б.“ ЕООД, ЕИК:
204177587 е присвоил чужди пари – 1160 лв. /хиляда сто и шестдесет лв./, собственост на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК: 204177587, връчени му в това му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл.201 от НК.
Със същия обвинителен акт Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс.Ш.П.Ш. - /с посочена по-горе самоличност/ и за това, че на 21.05.2022г. в гр.Пловдив е причинил леки телесни повреди на Н.Б.Г.
ЕГН: **********, изразяващи се в прободно-прорезна рана в областта на шията в ляво и прободно-прорезна рана в областта на дясното бедро, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 от НК.
Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения, като счита същите за доказани по несъмнен и категоричен начин. Прави обстоен анализ на събраните по делото доказателства, като счита, че подс.Ш. е имал качеството „длъжностно лице“, тъй като е отговарял за повереното му имущество и е следвало да го пази. От събраните по делото доказателства се установява, че подс.Ш. е взел посочената в обвинението сума, след което е напуснал обекта на пострадалото дружество, а по-късно се разпоредил с отнетите средства. След напускането на поверения обект, подс.Ш. е ползвал такси, управлявано от пострадалия св.Г., с което е отишъл до дома си, от където е взел нож.
Прокурорът сочи, че след това подс.Ш. се върнал отново до таксито, продължил да се вози, а в последствие нападнал пострадалия св.Г., като му нанесъл удари с нож – първия в областта на врата и втори в областта на бедрото. Представителят на обвинението сочи, че само бързината и защитните реакции на пострадалия са успели да спрат нападението на подсъдимия и нараняванията са причинили само леки телесни повреди, въпреки, че са били в близост до жизненоважни органи. Прокурорът навежда твърдения, че тези телесни повреди са били причинени по хулигански подбуди, тъй като пострадалият е изпълнявал трудовите си задължения, не е имало никакви лични пререкания или спорове, а целите на подсъдимия са били да демонстрира незачитането на установения в страната правов ред, чрез увреждане на пострадалия. Ето защо прокурорът счита, че двете обвинения са 1 доказани по несъмнен и категоричен начин, като предлага на Съда да признае подс.Ш. за виновен по всяко едно от тях. При определяне на наказанието предлага на Съда то да е при условията на чл.54 от НК. Отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни. Навежда твърдения за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно упоритостта в деянието му по нанасяне на телесните увреждания и близостта им до жизненоважни органи, като единствено реакцията на пострадалия е довела до избягване на летален изход. Прокурорът счита това нападение за брутално и с висока обществена опасност, което приема за отегчаващо отговорността обстоятелство. Предлага на Съда да определи и наложи на подс.Ш. наказание лишаване от свобода в размер на три години за престъплението по чл.201 от НК и в размер на една година за престъплението по чл.131 от НК. Предлага на Съда да лиши подсъдимия от право да заема отчетническа длъжност в срока на лишаване от свобода по престъплението по чл.210 от НК. Тъй като делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК, предлага на Съда да намали определеното наказание с 1/3 и ако Съдът прецени да приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Предлага също така да се приспадне периода на предварително задържане, а веществените доказателства, с изключение на мобилния телефон, който следва да се върне на подсъдимия, да останат по делото. На подсъдимия да се възложат и направените разноски.
Защитникът на подс.Ш. – адв.Й. счита, че обвинението по чл.201 от НК не е доказано по категоричен начин, тъй като подс.Ш. не е имал сключен трудов договор с пострадалото дружество. Ето защо защитникът счита, че това е съществен порок, тъй като подсъдимият не е бил наясно какво му е било разпоредено и то не е било при спазване на българското законодателство.
Предвид на това моли съда да не кредитира свидетелските показания, което било и недопустимо с такива да се установяват длъжностните качества. С оглед на тези мотиви защитникът моли Съда да оправдае подзащитният му по това обвинение. Навежда твърдения, че подс.Ш. е заявил, че е излязъл от магазина да си купи храна, като е взел парите, за да не бъдат откраднати, което било пропуснато от прокурора. При закупуването на храна бил нападнат от наркомани, които явно отнели тези пари. Ето защо защитникът счита, че не е налице умисъл в подсъдимия за присвояване на тези пари, което води и до липса на съдебен състав. Защитникът навежда твърдения, че се е свързал с пострадалото дружество за да изясни дължимата сума, съответно какво е било възнаграждението на подсъдимия и да се приспадне от последното предметът на обвинението. Не получил съдействие, нито успял да разбере каква точно е дължимата сума. По отношение на причинената телесна повреда защитникът заявява, че няма обяснение за поведението на подзащитния си, но счита, че това деяние не е с висока обществена опасност, тъй като подсъдимият не го е извършил с користна цел, нито е имал някакво друго противоправно намерение. За втората телесна повреда защитникът 2 навежда твърдения, че е причинена при боричкането между пострадалия и подсъдимия, като последния е значително по-слаб и не може да бъде опасен или да е целял настъпването на летален край. Самият подсъдим нямал обяснение за поведението си, което не било жестоко и явно се дължи на някакво моментно психологично състояние. По отношение на размера на наказанието защитникът моли Съда да наложи справедливо наказание, като оцени наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и добрите характеристични данни на подсъдимия.
Подсъдимият Ш. Ш. се признава за виновен, изказва съжаление за стореното и заявява, че е взимал няколко пъти от магазина, но винаги е връщал. Моли Съда за минимално наказание, тъй като от няколко месеца е на свобода и не е извършил нищо нередно, а желае да възстанови парите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Ш.П.Ш. е роден на 16.08.2003г. в гр.Пловдив, живущ в същия град, **** български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс.Ш. Ш. живее в гр.Пловдив и към началото на месец май 2022г. бил безработен.
Към този момент св.Г.Б. била управител на дружество „С.Б.“ ЕООД с ЕИК 204177587. Дружеството било със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, на ул. **** Там се намирал магазин за продажба на цигари и алкохол, чрез който се извършвала търговската дейност на дружеството.
Собственик на капитала на последното бил св.С.Б., баща на св.Б. С.Б. живеел в жилищни помещения на същия адрес, на гърба на магазина. В самият търговски обект се извършвала продажба на цигари и алкохол, като основно работела св.Б. която организирала доставката на стоки и тяхната продажба.
Наред с това св.Б.била подпомагана в дейността си от баща си св.С.Б., брат си св.А.Б. и от мъжа, с който живеела на семейни начала св.А.С. В магазина, стопанисван от св.Б. имало поставен фискален касов апарат, като покупкопродажбите на стоките от магазина били отчитани през апарата. Магазинът бил снабден със система за видеонаблюдение, състояща се от видеокамери, една от които била поставена на тавана, непосредствено над мястото, където се намирала касата и касовия апарат. Стоките в магазина били маркирани с електронен код, който се разчитал, при закупуване на артикул, от електронен четец, като информацията при покупка се отразявала през фискалното устройство, респ. на съответния купувач бивал издаван фискален бон за стойността на покупката.
На неустановена дата в средата на месец май 2022г. св.Б.поставила на вратата на магазина си табела с надпис, че търси да назначи „продавач“ в магазина. Обявата била забелязана от св.Г.Г., сестра на подс.Ш. Ш.. Св.Г. информирала брат си за обявата за работа, като му предложила да се опита да 3 заеме длъжността „продавач“ в магазина. Г. се срещнала със св. Б.и споделила, че брат й — подс.Ш. проявява интерес да започне работа в магазина. Св.Б.се срещнала с подс.Ш., като в разговор между двамата станало ясно, че Ш. проявява интерес да бъде назначен на работа в магазина за алкохол и цигари, като продавач. Св.Б.решила да назначи временно подс.Ш. на длъжността продавач, с цел изпитването му и преценка годността му да извършва възложената му работа в собствения й магазин. Между страните не бил съставен писмен договор, като св.Б. управител на „С.Б.“ ЕООД гр.Пловдив, устно възложила на подсъдимия да изпълнява функциите на продавач в магазина. Задълженията на подс.Ш. като продавач в магазина се състояли в това да извършва продажби на всички стоки в магазина, да получава пари от купувачите на стоките в магазина, като инкасира същите, както и да зарежда стоки от склада към магазина в търговското помещение, когато някой от наличните артикули намалее или се изчерпи. Св.Б.обучила подс.Ш. за работа с фискалния апарат. Няколко дни, до 19.05.2022г., подс.Ш. работел „дневна смяна“ в магазина, като работното му време започвало в 08:00 часа до 21:00 часа, но се случвало подсъдимият да работи и след посочения краен час. Св.Б.установила, че подс.Ш. се справя със задълженията си на продавач в магазина за алкохол и цигари, находящ се в гр. Пловдив, ул.
**** Същата решила да увеличи работното време на магазина си, като предложила на подс.Ш. да започне работа като продавач в търговския обект на сменен режим „нощна смяна“ в периода от 21:00 часа до 06:00 часа.
Подсъдимият Ш. Ш. се съгласил с предложението на работодателя си, като на 19.05.2022г. поел първата си смяна като продавач в магазина за алкохол и цигари на Б.за времето от 21:00 часа до 06:00 часа на 20.05.2022г. Вечерта на 19.05.2022г. св.Б. която работила в магазина през деня, засякла наличността в касата и прибрала касовата наличност. Същата оставила на продавача Ш. оборотни пари на стойност около 100 лева с оглед обслужване на сделките, осъществявани в търговския обект. На продавача Ш. устно било възложено да пази стоките в магазина, както и парите в касата на търговския обект, както и да се разпорежда със стоките при закупуване на същите от клиенти на магазина. След приключване на смяната на подсъдимия, същият следвало да отчита касата, т.е. да предава постъпилите в резултат на реализираните през нощта продажби парични средства на управителката Г.Б.. Последното води до извода, че на подс.Ш. Ш., като служител – продавач в магазин за продажба на алкохол и цигари, находящ се в гр.Пловдив, ул.**** стопанисван от „С.Б.“ ЕООД гр.Пловдив с ЕИК 204177587, било възложено с устна заповед от управителя на търговското дружество св.Г.Б. да пази и управлява имущество на дружеството – стоки, изложени за продажба в магазина и пари, реализирани от продажбите на стоките, т.е. по отношение на същите да изпълнява функциите на материално-отговорно лице. Предвид на това подс.Ш. имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. „б” НК, тъй като Ш. е осъществявал работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице – посоченото по-горе търговско 4 дружество.
Сутринта на 20.05.2022г. св.Б.застъпила на работа в магазина, като приела смяната от подс.Ш.. Последният предал парите от касовата наличност на св.Б. която засякла сумите от продажбите пред нощта и установила, че предадената й от подс.Ш. парична наличност съответства на отчетите от продажбите по фискалното устройство на магазина. Свидетелката работила в магазина през целия ден, като вечерта на 20.05.2022г. около 19:00 часа на смяна, като продавач, застъпил подс.Ш. Ш.. Свидетелката Б.прибрала парите от касата, реализиран от продажби в магазина през деня, като оставила на подс. Ш. оборотни пари, за да осъществява последният дейността на магазина, свързана с продажба на стоки – алкохол и цигари.