Определение № 2751 от 22.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 22.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502587 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. П. Т., подадена чрез представителя по пълномощие адв. А. К. срещу определение с № 14029 / 21.07.2025 г. по гр. д. № 6818 от 2025 г. на ГО I-24 състав на Софийски градски съд.

В жалбата се твърди, че постановеното определение, с което производството по предявените от нея обективно съединени искове е прекратено пред СГС и изпратено на основание чл. 118 от ГПК на Окръжен съд Благоевград по подсъдност, е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се следните съображения относно определянето на местно компетентния съд: твърди се, че с исковата молба при условията на обективно съединяване са предявени: иск с правно основание чл. 42 б. „б“ от ЗН във вр. чл. 25 ал.1 от ЗН за признаване нищожността на универсално саморъчно завещание, оставено от Т. В. Т., наследодател на В. Т. Б. (от която тя е купила наследството), както и четири броя отрицателни установителни искове за признаването за установено, че ответниците не са собственици по завещание на четири подробно описани имота, два от които се намират в съдебния район на СГС ; едни в град Сандански и един в с. Брегаре, област Ловеч.

За да постанови обжалваното определение, СГС приел, че компетентен да разгледа иска по чл. чл. 42 б. „б“ от ЗН е Окръжен съд – Благоевград, а за останалите искове местно компетентния съд се определя по правилото на чл.

109 от ГПК, като те следва да бъдат предявени в различни райони. Тъй като е налице връзка между делата, то тези искове следва да бъдат разгледани в едно общо исково производство, чиято родова подсъдност се определя на основание чл. 104 т.6 от ГПК и чл. 270 ал.4 от ГПК и местно компетентен е ОСБлагоевград, тъй като там е открито наследството.

1

Счета така определената подсъдност за неправилна, тъй като за подсъдността по чл. 110 от ГПК съдът не следи служебно, а само по възражение на ответната страна, а такова не е било направено до момента.

Твърди, че подсъдността по чл. 109 от ГПК е абсолютна, като за нея съдът следи служебно. В този смисъл, след като искат по чл. 42 б. „б“ от ЗН е съединен с искове по чл. 124 от ГПК относно правото на собственост на конкретни недвижими имоти, за местната подсъдност на тези искове съдът следва да следи служебно. От това следвало, че ако в срок не е направено възражение за подсъдност по иска по чл. 42 б. „б“ от ЗН, подсъдността следва да се определи по чл. 109 от ГПК. Тъй като установителни искове касаят имоти в различни съдебни райони, ищецът на основание чл. 116 от ГПК е направил своя избор пред кой от съдилищата да предяви своя иск.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото върнато на СГС за продължаване на производството.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 6818/25 по описа на СГС е образувано по исковата молба на С. П. Т. срещу М. Н. А. и Ц. В. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове както следва: иск с правно основание чл. 42, б. „б“, предл. 2 от Закона за наследството за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Т. В. Т. и четири отрицателни установителни иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с петитум – да бъде признато за установено, че ответниците, в чиято полза е направено оспореното завещание не са собственици на имотите, които се включват в наследството. Видно от подробната индивидуализация на имотите два от тях се намират в град София, един в град Сандански и един в с.Брегаре, община Ловеч. Твърди се, че ищцата е купувач на наследството на В. Т. Б., която е наследник на Т. В. Т..

СГС при извършването на проверка относно допустимостта и подсъдността на исковата молба е констатирал, че цената на иска за обявяване на завещанието за нищожно е 89 857,30лв. т.е. искът е подсъден на окръжен съд, като първа инстанция. На основание чл.

210 ал.2 от ГПК е приел, че съединените с него искове с правно основание чл. 124 от ГПК, макар и с цена под 50 000лв., са подсъдни на ОС поради връзката между предявените искове и тъй като подлежат на разглеждане по един и същи процесуален ред.

Приел е, че местната подсъдност на предявените искове следва да се определи от подсъдността на иска по чл. 42 от ЗН, която на основание чл. 110 ал.1 от ГПК е изключение от общата местна подсъдност и се определя по мястото на откриване на наследството.

Макар и да не формулирал изричен извод за това, очевидно е че е приел, че установителните искове, макар и да са местно подсъдни по правилото на чл. 109 от ГПК и макар и за тази подсъдност съдът да следи служебно, следва да се разгледат от съда, компетентен да разгледа иска за обявяване на завещанието за нищожно.

2

По тази причина, преди да изпрати исковата молба за отговор е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на ОС- Благоевград.

Постановеното определение следва да бъде отменено. Местната подсъдност на иска по чл. 42 от ЗН се определя от 110 от ГПК, но за нея съдът не следи служебно, а само по възражение на насрещната страна (арг. чл. 119 ал. 4 във вр. ал.2 и 3 от ГПК). В конкретния случай, въпросът за подсъдността не бил повдигнат от ответната страна, а служебно от съда, което е нарушение на процедурните правила относно производството по подсъдност, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на производството.

Както и посочено и в Определение № 1260 от 17.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4362/2024 г., I г. о., ГК, подсъдността по чл. 109 ГПК е абсолютна и за нея съдът следи служебно. Относно подсъдността по чл. 110 ГПК е приложим чл. 119, ал. 4 ГПК и за нея съдът следи само, ако в срок е направено възражение от ответника. При тази правна уредба следва, че при предявени в условията на обективно съединяване искове по чл. 42 ЗН и иск за собственост, спорът трябва да бъде разгледан от местно компетентния съд, определен по правилото на чл. 109 ГПК /съдът по местонахождението на недвижимия имот/, ако в срок не е направено възражение за местна неподсъдност на спора по исковете за унищожаване на завещанието. Същият съд е местно компетентен да разгледа спора и в хипотезата на направено възражение за местна неподсъдност на исковете по чл. 42 ЗН. В този случай съдът, произнасяйки се по възражението за местна неподсъдност, е длъжен да съобрази разпоредбата на чл. 210, ал. 2, предл. второ ГПК, защото при уважаването му разглеждането на исковете ще се раздели в отделни производства, предвид абсолютния характер на подсъдността по чл. 109 ГПК. По силата на чл. 210, ал. 2, предл. второ ГПК не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Исковете по чл. 42 ЗН и исковете за собственост подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес, като е налице и връзка помежду им, тъй като исковете за нищожност и унищожаване на завещание са от обуславящо значение за изхода от спора за собственост на имотите, останали в наследство от завещателя. Следователно по силата на чл. 210, ал. 2, предл. 2 ГПК предявените обективно съединени искове за нищожност и унищожаване на завещание и за собственост не подлежат на разделяне.

Ако се касае за определяне на местната подсъдност на отрицателните установителни искове по чл. 124 от ГПК, които са с различна местна подсъдност, то в случая ще намери приложение разпоредбата на чл. 116 от ГПК и подсъдността ща се определи по избор на ищеца.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение с № 14029 / 21.07.2025 г. по гр. д. № 6818 от 2025 г. на ГО I-24 състав на Софийски градски съд, с което е прекратено производството пред този съд и изпратено делото по подсъдност на ОС Благоевград.

Връща делото на СГС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4