Решение № 421 от 06.07.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Видин, 06.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юни през две хиляди дваде сет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320101519 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от С. Р. Г. от гр. ******, чрез Еднолично адвокатско дружество „Димитър М.“, БУЛСТАТ: 177492004, представлявано от Д. М. М. управител, против „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, с която са предявени обективно съединени искове във връзка с Договор за потребителски кредит от разстояние № ****** от **.**.**** г. с правна квалификация чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на **.**.**** г. между ищцата С. Р. Г. и ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ******. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 100.00 лева.

Договорен е размер на годишната лихва от 36 %, а на годишния лихвен процент на разходите - 42,58 %. Размерът на общата сума, която ищцата е следвало да върне е 103.00 лева.

Посочва се, че в чл. 19 от процесния договор е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Съгласно чл. 29 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 27.00 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчитЕ. или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която е следвало да върне е 130.00 лева.

Твърди се, че ищцата е погаси л а сумата по сключения договор, включително и неустойката. Поддържа се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Поддържа се, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. Твърди се, че 1 в договора за потребителски кредит не е посочена ясна методика на формиране на ГПР, както и действителният ГПР е в размер многократно над допу стимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет. Налице е изначална невъзможност потребителят да осигури в кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания съгласно договора. Посочва се, че случаят касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. На длъжника е вменено задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това, дългът му нараства и се увЕ.чава опасността от свръхзадлъжнялост. Каса е се за неустойка за неизпълнение на задължение, което не е пряко свързано с претърпени вреди, в който случай неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цЕ. единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от З З Д . С процесната клауза за неуст о й к а се уговаря допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да бъде събрано в срок, които вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Поддържа се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Посо ч в а се, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая, кредиторът вместо да санкционира липсата на обезпечение с предсрочна изискуемост, начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски.

Ищцата поддържа, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД при непредставено обезпечение. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и неустойката да не се дължи, то това плащане се явява възнаграждение, дължимо под условие, тъй като договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Ищцата поддържа, че клаузата за неустойка е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Счита също така, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Определеният размер на възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната лихва води до нищожност и на цЕ.я договор по арг. от чл.

11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, се твърди нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 поради накърняване на добрите нрави, респ. на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Иска се от съда да постанови решение, с което:

1. Да провъзгласи недействителността на клаузата на чл. 29 от Договора за потребителски кредит., сключен между страните, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. чл. 11, чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

2. Да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 20.00 лева, частична претенция от общо 27.00 лева., представляваща недължимо платени суми по 2

Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 10.06.2024 г. съдът е допуснал по искане на ищцата изменение в размер на иска по чл. 55 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата в пълен размер от 17.10 лева.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен. Твърди, че сключването на договора е инициирано от ищцата с попълване на **.**.**** г. на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на ответното дружество. Поддържа, че сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. В отговора на исковата молба се твърди, че ответното дружество не е начислявало и събирало неустойка, както и че клаузата за неустойка е валидна. Посочва се, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение, с оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като съ щ а т а се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Видно от договора, неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. По сочва се, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9 %, независимо, че в текста на договора за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер, обхващащ цЕ.я период на договора, изпълнява предвидените в чл.

92 от ЗЗД цЕ. и не предвижда неоснователно разместване на блага. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите функции и има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си. Твърди се, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като същият може да бъде по-голям от размера на главното задължение. Доколкото по-големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Посочва се, че съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, дори неустойката да се приеме за прекомерна, тя е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло.

Со ч и се, че по правило неустойката представлява предварително определено обезщетение, с оглед което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от договора - в случай, че заемателят не представи обезпечение. Поради това се твърди, че включването на неустойката в падежните вноски е правилно с оглед изискванията на закона. Поддържа се, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Ответникът поддържа, че ищцовата страна, знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гла си, че при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат 3 добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за кредит от **.**.**** г.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изготвена е съдебно – икономическа експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че на **.**.**** г. е сключен договор за потребителски кредит № ****** между ответното дружество „СТИК[1]КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищцата С. Р.

Г. като потребител.

Съгласно договора на ищцата е предоставен кредит в размер на 100.00 лева, който е следвало да се върне за срок от 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 36.00 %. Общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, е 103.00 лева. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 42,58 %.

Според чл. 19 от договора потребителят се задължава в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения, а именно: поръчител - физическо лице, което следва да отговаря на определени условия, или банкова гаранция.

Съгласно чл. 29 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.