Решение № 816 от 27.12.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 816 гр. Разград, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело № 20243330101607 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р. В. П. срещу „АДМ Разград“ ЕАД, в която твърди, че въз основа на трудов договор № 2021-0492 от 09.11.2021 г., считано от 10.11.2021 г. до 24.10.2022 г. вкл. работила при ответника на длъжност „специалист управление на качеството“, като трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № 2022-0289, считано от 25.10.2022 г.

Твърди, че при постъпване на работа било договорено основно трудово възнаграждение в размер на 2 930,00 лв. На 17.01.2022 г. получила служебен имейл за предстоящо увеличение на основните заплати с посочени групи и проценти. На 20.01.2022 г., обаче получила нов служебен имейл с информация, че поради отрицателния финансов резултат за 2021 г., основните заплати няма да се индексират с процента годишна инфлация, а ще се увеличат за всички работници с 4 % от 01.03.2022 г., с което нейното основно възнаграждение трябвало да се увели със 117 лв. и да възлиза на 3 047 лв. Въпреки това, ответникът продължил да й превежда същата заплата от 2 930 лв. С ново писмо била уведомена, че считано от 01.09.2022 г. основното й трудово възнаграждение ще бъде увеличено с 12,6 %, т.е. на 3 299,00 лв., а би следвало да бъде 3 431 лв., предвид предишното полагащо се увеличение. И за двете увеличения не била подписвала нарочно допълнително споразумение.

Трудовата функция, която изпълнявала, съгласно длъжностната характеристика, била свързана с проверки дали всички процедури за безопасност и качество, за които следи екипа по качество, са разбрани и се спазват от останалите работници/служители, отговаряла за ефективното прилагане на процедурите, стандартите за качество и безопасност на храните, 1 непрекъснато следяла за качеството, чрез ключови показатели, изпълнявала и други задължения, подробно описани в длъжностната характеристика. Работела в екип с Мениджъра по качеството и Мениджъра по лабораторията.

На тази длъжност била назначена, тъй като имала висше образование със специалност инженер-технолог хранително-вкусова промишленост, а за заемането й се изисквало минимум 3 години опит в хранително-вкусовата промишленост, видно от длъжностната характеристика, който опит, свързан с контрол на качеството на произведените продукти от хранително-вкусовата промишленост и съответно стаж, придобила при предишни работодатели. Твърди, че общият й трудов стаж, считано от 21.10.2003 г. до постъпването й на работа при ответника на 10.11.2021 г., бил 11 години и 7 месеца, от който на същата, сходна или със същия характер работа имала стаж и професионален опит 8 години, 0 месец и 22 дни. През цялото време, докато работела при ответника, не й било заплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което се полагало, съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В трудовия договор било посочено, че работникът придобива право на това възнаграждение след навършване на една година стаж във фирмата и се изплащало по ведомост в размер на 0.6 % върху основната заплата за действително отработеното време за всяка година трудов страж, отработен в „АДМ Разград“ ЕАД. Счита тази клауза за недействителна, тъй като противоречала на нормите, уреждащи правото на работника да получава допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, респективно – задължението на работодателя да го заплаща, тъй като този вид допълнително трудово възнаграждение било уредено с императивни правни норми, които повелявали то да се плаща винаги и задължително, когато са налице нормативните основания за получаването му. С оглед на това и независимо от посоченото в трудовия й договор, че се уговаря допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател, то следвало да се приеме, че тази уговорка не изключва дължимостта на възнаграждението във връзка със стажа при предишни работодатели, ако са налице основанията за плащане на такова, регламентирани с приложимата нормативна уредба.

Тъй като притежавала трудов стаж и професионален опит на сходни и със същия характер работи и длъжности 8 години към 10.11.2021 г. счита, че й се полагат 4,8 % допълнително трудово възнаграждение, т.е. сумата от 140,64 лв., което следвало да бъде начислявано и заплащано за месеците ноември и декември 2021 г., януари н февруари 2022 г. при основна заплата от 2 930 лв. След увеличението, което й се полагало от 4 % върху основно трудово възнаграждение от 3 047 лв., допълнителното такова за трудов стаж и професионален опит възлизало на 146,26 лв., което трябвало да й бъде начислявано за месеците март, април, май, юни, юли и август 2022 г. Въз основа на последното увеличение, считано от 01.09.2022 г. основното й трудово възнаграждение трябвало да стане 3 431 лв., респективно допълнителното – в размер на 164,69 лв., която сума следвало да бъде 2 начислена като част от трудовото възнаграждение за месеците септември и октомври 2022 г.

При прекратяване на трудовия договор, работодателят заплатил обезщетение на основание чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на 3 299,00 лв., обезщетение на основание чл. 222 от КТ – за оставане 1 месец без работа в размер на 3299,99 лв. и обезщетение по чл. 224 от КТ за 4 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 659,80 лв. Счита, че тези обезщетения следвало да се изчислят на база дължимото брутно трудово възнаграждение за месец септември 2022 г., което при съответните увеличения и начислено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, следвало да е в размер на 3 595,66 лв.

Отделно от това твърди, че в някои от месеците работодателят не е изчислявал правилно дължимото й се възнаграждение за отпуск, като не е включвал „премиите“ като допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер и по този начин я е ощетил с малки суми.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати: общо сумата от 966,00 лв., представляваща разликата между брутния размер на начисленото основно трудово възнаграждение и брутния размер на дължимото й се основно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2021 г. до 24.10.2022 г. на основание чл. 128. т. 2 от КТ; общо сумата от 1 769,50 лв., представляваща брутния размер на дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 10.11.2021 г. до 24.10.2022 г. на основание чл. 128. т. 2 от КТ във вр. с чл. 12, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 3, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; сумата от 269,69 лв., представляваща разлика между дължимото и изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие на основание чл. 220, ал. 1 от КТ; сумата от 269,69 лв., представляваща разлика между дължимото и изплатено обезщетение за оставане без работа за 1 месец, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ. Претендира законна лихва върху всяка от сумите от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва всички твърдения в исковата молба като неверни, както и всички доказателства като неистински. Оспорва и доказателствата, представени от ищцата като служебни имейли, с твърдения, че са неистински относно тяхното съдържание и авторство. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично, като поддържа исковата молба.

За ответното дружество, редовно призовано, не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото трудов договор № 2021-0492 от 09.11.2021 г., считано от 10.11.2021 г. дружеството възложило, а ищцата приела да изпълнява длъжността 3

„специалист управление на качеството“, с работно време 8 часа и уговорено месечно възнаграждение в размер на 2 930 лева. От същия договор се установява, че било уговорено заплащането на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит във фирмата след навършване на една година стаж при работодателя, като същото било в размер на 0,6 % върху основната заплата за действително отработено време, за всяка година трудов стаж, отработен при ответника. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 2022-0289 от 24.10.2022 г. на представляващия ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване в щатното разписание на позицията „специалист управление на качеството“, считано от 25.10.2022 г., като на служителя били изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск 4 дни за 2022 г., по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие 1 брутна месечна работна заплата и по чл. 21 от КТД – при уволнение, поради съкращаване на щата – 1 брутна месечна работна заплата. Работодателят връчил на ищцата предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение на 24.10.2022 г.

По делото е изслушана и приета ССЕ без възражения от страните, вещото лице по която е дало отговори на поставените от ищцата въпроси, като е посочило какво по вид и размер трудово възнаграждение е начислявано и изплащано на ищцата за периода от 10.11.2021 г. до 24.10.2022 г., като всички изчисления, в това число за платен отпуск и отпуск по болест, били правилно начислявани и изплащани. Вещото лице е посочило, че ищцата е получавала премии за постигнати резултати в съответствие с чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които нямат постоянен характер. Експертизата сочи какъв би бил размерът на трудовото възнаграждение на ищцата, ако се съобрази увеличението с 4 %, считано от 01.03.2022 г., като е посочено, че такова увеличение са получили 77 служители от общо 128, назначени на административни длъжности, а в съдебно заседание пояснява, че този подбор е свързан със стажа на служителите във фирмата, поради което за ищцата процентът увеличение не бил приложим.

Вещото лице сочи още, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищцата следва да е в размер на 4,8 % в съответствие с притежавания от нея трудов стаж, като в разработения вариант 1 с увеличение на основното възнаграждение само от 12,6 % от 01.09.2022 г., размерът на допълнителното трудово възнаграждение е 1 327,35 лв., а ако се приложи и увеличението на основното трудово възнаграждение с 4 % от 01.03.2022 г., размерът на допълнителното трудово възнаграждение е 1 361,43 лв., съгласно вариант 2 на пети въпрос. Относно брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. септември 2022 г., съобразено с двете увеличения от 4 % и 12,6 %, експертизата сочи, че същото следва да е в размер на 3 431,15 лв. и в същия размер следва да бъдат двете обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 от КТ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени главни искове по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и акцесорни искове за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

4

Разпоредбата на чл. 128 от КТ установява възмездност на полагания от работниците/служителите труд, като вменява на работодателя задължението да плати уговореното трудово възнаграждение в предвидените срокове. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и ответника, а за последния – да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение, включително дължимото допълнително такова за трудов стаж и професионален опит. Безспорно се установи по делото, че през процесния период от 10.11.2021 г. до 24.10.2022 г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала задължението си да престира труд в предприятието на ответника на длъжността „специалист управление на качеството“.