Решение № 17698 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17698 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110142566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Д. К. с ЕГН ********** , чрез адв. Д. М., срещу „*****************” АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.

********************** № 28, е*************, представлявано от Г.Т.Т. с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за сумата в размер на 1.00 лв, като частична от общия размер на 82.35лв , платена при изначална липса на правно основание /недействителен договор за паричен заем № *********, сключен между Е.С.М. с ЕГН: ********** и ответника по делото/. Ищцата сочи, че вземанията по процесния недействителен договор й били прехвърлени от Е.С.М. с договор за цесия от 05.03.2025г. По гр.д.№4/2024г. по описа на РС Хасково, което е със страни ищец Е.С.М. с ЕГН: ********** и ответник „********************“ ЕООД, е постановено влязло в законна сила Решение № 855/15.11.2024г. с което е признат за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ********* и е уважен осъдителен иск по 55, ал.1 от ЗЗД, срещу „********************“ ЕООД, като по същото производство като трето -лице помагач е участвал ответника по настоящото дело „*****************” АД, а процесният обявен за недействителен договор за поръчителство бил сключен в обезпечение на недействителния договор за паричен заем № *********. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът по реда и в срока по чл.131 от ГПК, сочи, че искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация, а при условията на евентуалност - неоснователен, за което са изложени подробни съображения. Претендира и разноските по производството.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1. По допустимостта на производството.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице активна процесуална легитимация на ищеца по настоящото производство, поради това, че в хода на делото и преди приключване на устните състезания се представиха доказателства за извършена цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит, от кредитополучателя в полза на ищеца, поради което ответникът се счита за редовно уведомен и същата е породила своето правно 1 действие спрямо него по см. на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

2. По основателността на иска.

От събраните по делото писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че между Е.С.М. с ЕГН: ********** /цедент на ищеца/ и ответника е бил сключен договор за паричен заем № *********.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от представения по делото договор за паричен заем - чл.4 от същия, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица -поръчители, отговарящи на посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени едновременно и двете дружества „*****************“ АД и „********************“ ЕООД са били представлявани от едно и също лице при сключването им, като съгласно договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този договор е платимо разсрочено с месечните погасителни вноски по договора за кредит, на „*****************“ АД, което е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по този договор. Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, единствено дължима се явява главницата по процесния договор за кредит.

В молбата си от 17.06.2026г., ответникът изрично е посочил, че не оспорва получаването на сумата в размер на 42,10 евро/82,35 лв. над дължимата главница по процесния договор за кредит. С оглед на приетото по-горе, че договорът се явява недействителен в своята цялост и дължима е единствено главницата по него, то сумата в размер на 42,10 евро/82,35 лв. е платена при изначална липса на правно основание, поради което подлежи на връщане.

По разноските.

2

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса в размер на 25,56 евро.

По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д.

М., настоящият съдебен състав намира, че такова не следва да бъде присъждано в настоящото производство. Видно от служебно изготвена справка за ищцата, същата има образувани в СРС- 50 бр. еднотипни дела срещу различни дружества за бързи кредити, в т.ч. и срещу настоящия ответник, като по над повече от половината от тях са й присъждани разноски в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. Видно и от посоченото в исковата молба, ищецът е водил друго отделно производство за прогласяването на договора за поръчителство, свързан с процесния договор за кредит преди настоящото. В тази връзка, съдът приема, че присъждайки адвокатско възнаграждение /за пореден път/ в полза на процесуалния му представител, би нарушило принципа на справедливост.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, “*****************“ АД с ЕИК ********** гр. ********************№28 е*************, да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********, сумата в размер на 42,10 евро/82,35 лв., платена по нищожен договор за потребителски кредит № *********, сключен между Е.С.М. с ЕГН: ********** /цедент на ищеца/ и ответника с ведно със законната лихва, считано от 05.08.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, “*****************“ АД с ЕИК ********** гр.

********************№28 е*************, да заплати на Р. Д. К. с ЕГН **********, сумата в размер на 25,56 евро, разноски за държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3