Решение № 4021 от 11.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4021 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100501713 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21983/01.12.2025 г., постановено по гр.д. № 34841/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, е допусната съдебна делба между В. Н. Т. и Н. Н.

Д. на два недвижими имота, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Илинден, ж.к.

****, при квоти 5/8 ид.ч. за В. Н. Т. и 3/8 ид.ч. за Н. Н. Д., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к. ****, при квоти 1/2 ид.ч. за всяка от страните.

Решението е обжалвано от ищцата В. Н. Т. в частта, с която делбата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е допусната при квоти 5/8 ид.ч. за нея и 3/8 ид.ч. за ответницата Н. Н. Д.. Поддържа се, че районният съд неправилно е зачел отказа на Н. Д. от наследството на баща Н.Т. единствено към момента на открИ.е на това наследство, но не е съобразил последиците му при последващото наследяване на преживялата съпруга М. Т.. Според въззивницата, след като Н. Д. се е отказала от наследството на Н.Т., тя не може впоследствие да придобие чрез наследяване от М. Т. частта, която последната е получила от наследството на съпруга си. Излага се, че Н. Д. следва да получи само 1/4 ид.ч. от процесния апартамент, представляваща половината от личния дял на М. Т., а квотата на В. Т. следва да бъде 3/4 ид.ч. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и допускане 1 на делбата на апартамент № 80 при квоти 3/4 ид.ч. за В. Н. Т. и 1/4 ид.ч. за Н. Н. Д..

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Н. Н. Д., с който въззивната жалба се оспорва. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като отказът от наследството на Н.Т. не засяга наследството на М. Т., което е самостоятелно наследство, открито след смъртта на отделен правен субект.

Претендират се разноски.

Софийският градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и служебно провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение съгласно чл. 269 ГПК, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличие на правен интерес от обжалване.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. В необжалваната част, с която е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните, решението е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд относно принадлежността на правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и относно квотите, при които следва да бъде допусната делбата на този имот, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се добави следното.

По делото не е спорно, а и се установява от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.12.1985 г., че процесният апартамент № 80 е придобит през време на брака между Н.И.Т. и М. Г. Т.. Ето защо, независимо че придобивният акт е на името на Н.Т., имотът е бил съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи. С прекратяването на брака поради смъртта на Н.Т. на 20.12.2003 г. съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове, като 1/2 ид.ч. от имота е принадлежала на преживялата съпруга М.

Т., а другата 1/2 ид.ч. е съставлявала наследство на Н.Т..

Наследници по закон на Н.Т. са били преживялата съпруга М. Т. и двете му дъщери – В. Т. и Н. Д.. Установено е също, че Н. Д. е направила отказ от наследството на Н.Т. със заявление вх. № 2204/01.04.2013 г., вписано под № 233/2013 г. Отказът от наследство има обратно действие към момента на открИ.е на наследството и води до 2 това, че отказалият се не участва в наследяването на конкретния наследодател.

Последицата по чл. 53 ЗН е уголемяване на дяловете на останалите наследници.

В конкретния случай това означава, че наследствената 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, останала след смъртта на Н.Т., се е разпределила между М. Т. и В. Т.. При съобразяване и на правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, преживялата съпруга е получила дял, равен на дела на детето, което наследява, поради което М. Т. е придобила 1/4 ид.ч. от целия имот, а В. Т. – също 1/4 ид.ч. от целия имот. Така след смъртта на Н.Т., М. Т. е притежавала общо 3/4 ид.ч. от имота – 1/2 ид.ч. като свой дял от прекратената съпружеска имуществена общност и 1/4 ид.ч. по наследство от съпруга си. В. Т. е притежавала 1/4 ид.ч. по наследство от баща си.

Неоснователно е и възражението, че разясненията по Тълкувателно решение № 148/10.12.1986 г. на ОСГК са неотносими към спора. Те са релевантни не към последващото наследяване на М. Т., а към определяне на дяловете в наследството на Н.Т. след отказа на едното от двете му деца, при който преживялата съпруга наследява дял, равен на дела на детето, което участва в наследяването, поради което изводът на районния съд за придобити от М. Т. 1/4 ид.ч. по наследство от съпруга е правилен.

Неоснователен е и доводът във въззивната жалба, че отказът на Н. Д. от наследството на Н.Т. препятства възможността тя впоследствие да наследи от М. Т. онази част от имота, която М. Т. е придобила по наследяване от съпруга си. Отказът от наследство е едностранен формален акт с действие спрямо конкретно наследство, открито след смъртта на конкретен наследодател. С него Н. Д. се е отказала от наследството на Н.Т., но не и от бъдещото наследство на М. Т., което към този момент не е било открито и не е могло да бъде предмет на отказ.

След като М. Т. е придобила 1/4 ид.ч. от имота по наследство от Н.Т., тази идеална част е формирала част от наследственото имущество заедно с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от прекратената съпружеска имуществена общност. При смъртта на

27.09.2024 г. се е открило ново, самостоятелно наследство, различно от наследството на Н.Т.. Това наследство включва всички права, които са принадлежали на М. Т. към момента на смъртта , включително притежаваните от нея 3/4 ид.ч. от процесния апартамент. Нейни наследници по закон са двете дъщери – В. Т. и Н. Д., които по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват в равни части.

Няма законова опора за извода, поддържан във въззивната жалба, че при наследяване на М. Т. следва да се извършва разграничение според произхода на отделните идеални части от нейното имущество и че Н. Д. следва да бъде изключена от наследяване на онази част, която М. Т. е получила от Н.Т.. Законът не предвижда такава трансформация на последиците от отказа от едно наследство в ограничение при наследяване на друг наследодател. Отказът от наследството на бащата не съставлява отказ от наследството на майката, нито води до недостойнство или друга 3 наследственоправна пречка за наследяване на майката.

Поради това правилен е изводът на районния съд, че притежаваните от М. Т. 3/4 ид.ч. от имота се наследяват по равно от двете дъщери, т.е. всяка от тях придобива по 3/8 ид.ч. от целия имот. Към така придобитите 3/8 ид.ч. В. Т. прибавя и притежаваната от нея 1/4 ид.ч., придобита по наследство от баща , поради което нейният окончателен дял е 5/8 ид.ч. Н. Д. притежава 3/8 ид.ч., придобити по наследство от майка М. Т..

Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски във въззивното производство има въззиваемата страна. Доколкото са претендирани и доказани разноски, на Н. Н. Д. следва да се присъди сумата от 150 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21983/01.12.2025 г., постановено по гр.д. № 34841/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба между В. Н. Т., ЕГН **********, и Н. Н. Д., ЕГН **********, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес гр. София, район Илинден, ж.к. ****, при квоти:

5/8 ид.ч. за В. Н. Т., ЕГН **********;

3/8 ид.ч. за Н. Н. Д., ЕГН **********.

ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на Н. Н. Д., ЕГН **********, сумата от 150 евро разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4