Решение № 2535 от 24.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13484/2024
- Вид
- Решение № 2535
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Димитър Куртев Демирев, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28-31 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.28-31 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.28-31 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.28-31 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 43 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1,т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 71 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 75 · Кодекс на труда
- чл. 19 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 2535 гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100513484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16310/29.08.2024г. по гр.д. № 11708 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 164-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 69731/01.03.2024г. на А. Х. К., ЕГН ********** срещу „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307 с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ за признаване за незаконно и отмЯ. на уволнението й , извършено със Заповед № 1/10.01.2024г.; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, акаунт-продажби ИКТ”; за заплащане на сумата от 26 649,09лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г., като А. Х. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 4200лв ., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 110493/15.10.2024г.г. по регистъра на СРС изпратена на 14.10.2024г. идентична с въззивна жалба вх. № 326123/15.10.2024г. по регистъра на СРС от ищеца А. Х. К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени.
Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че правилно било прието от районния съд, че по 1 трудово правоотношение започнала да работи при ответника на 13.12.2023г. за длъжността и за отработените 29 дни й било изплатено трудовото възнаграждение. Неправилно било прието от районния съд, че в трудовия договор била уговорена валидна клауза за изпитване в полза на работодателя и така уволнението било законно. Не бил представен подписан от страните трудов договор, съдържащ такава клауза. Подписала била трудов договор, който не съдържал такава клауза. Той не бил приет по делото по вина на работодателя, който не го бил представил по делото. Представения с исковата молба трудов договор съдържал само подпис на работодателя не било установено че точно този вариант й бил изпратен преди да започне работа.
Ответникът твърдял, че изпратил на ищеца трудовия договор с указание да го подпише и върне и това направил ищецът, което се установявало от товарителницата и от събраните гласни доказателства. Съдържанието на така подписания договор било различно от представения по делото , ответникът го знаел и затова отказал да го представи по делото. Районният съд неправилно не приложил чл. 161 от ГПК. Представеното с исковата молба не било трудов договор, защото не носел неин подпис, нямала в свое държане подписания от нея договор. Н.Ч. бил неин пряк ръководител и това не се оспорвало от ответника с отговора на исковата молба, неправилно районният съд не приел за установен този факт. Кореспонденцията между страните установявала, че ответникът посочил Ч. за неин пряк ръководител, без значение било дали той е в трудово или гражданско правоотношение с ответника. Офертата била съставена след учредяването на ответника и не било възможно с приемането на същата да е възникнало трудовото правоотношение между страните и то със срок за изпитване. Установено било по делото, че преди да сключи трудов договор с ответника тя работила по граждански договор с фирмата на Н.Ч. при същите условия, свидетелят посочил, че уговорката била да няма срок на изпитване, че няма разлика в естество на работа в периода преди и след сключването на трудовия договор. Проверката на способностите й била извършена преди сключването на трудовия договор и преди ответникът да бъде регистриран като юридическо лице. КТ забранявал за една и съща работа да се сключва два пъти клауза за изпитване и тогава когато привидно работодателите са различни. При регистрация на ответника през декември не било възможно през септември то да изпрати оферта на ищеца , да се води кореспонденция. Ответникът с отговора на исковата молба признал, че страните са водели преговори за работа по трудов договор за позицията.
Ответникът следвало да докаже валидна клауза за изпитване но това не било сторено по делото. Разпитаният свидетел бил единственият, който наблюдавал работа на ищеца и показанията му следвало да се кредитират. Работодателят я поставил в условия на работа от дома си и за нея нямало възможност да установи твърденията си за преговорите освен да се съобразят гласните доказателства Механизма на сключването на договора бил признат с отговора на исковата молба – изпращане на подписан от ответника договор до ищеца с указание да бъде подписан и върнат от ищеца обратно на ответника, ищцата подписала и върнала на ответника и двата екземпляра, това сочел и свидетелят. Това че били изпратени до Н.Ч., а не на адреса на ответника 2 нямало значение с оглед установеното че той бил прекият й ръководител.
Трудовият договор изпратила заедно с трудовото книжка и дипломата, трудовата книжка й била върната оформена при прекратяването на договора, което доказвало че успешно е върнала на работодателя и подписания трудов договор косвените доказателства доказвали обвързаността на Ч. с ответника – сестра му работела при ответника, мнимата оферта, представена от ответника сочел него за автор., той бил посочен от свидетеля за неин пряк ръководител.
Н.Ч. бил посочен като платец на адвокатски хонорар, а задължено лице бил ответникът и това доказвало свързаността им. Ответникът признавал че дал възможност на ищеца да работи една и съща работа в различни форми и проверил способностите й за същото, ищцата работела на един и същ лаптоп и със същите клиенти. Не ищецът , а ответникът следвало да призове Ч. като свидетел, но това не било направено. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307 в предоставения срок е оспорило жалбата. Посочило е, че решението на СРС в тази част е правилно. Не било установено трудов договор със съдържание, различно от приетия по делото документ, да е сключен между страните. Със свидетелски показания такова съдържание не можело да се установява. Правилно не били кредитирани показанията на свидетеля, те били нелогични и непоследователни в частта, че и двата екземпляра подписани от ответника били върнати от ищеца на ответника, този свидетел бил и заинтересован от изхода на делото, защото бил съпруг на ищеца. Всяка страна запазвала екземпляр от договора и нямало основание да се приеме, че ищцата не го била направила. Изпълнил всички задължения вменени му от съда, нямало основание да се прилага разпоредба на чл. 161 от ГПК, представил всички документи, с които разполага. Договор без клауза за изпитване не съществувал и затова не го представил. Нямало пречка да се сключи клауза за изпитване с трудовия договор. КТ забранявал сключването на такава, само ако преди това за същата длъжност имало сключен трудов договор , а такъв в случая не бил сключен. Съществуването на граждански договор било неотносимо. Мястото на работа и дали труд се престирал от дома на ищеца нямало отношение към факта, че ищцата не била подписала изпратения й проект за трудов договор. Не бил признал, че се касаело за различни компании, които ползвали работната сила на ищеца през различни месеци. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 69731/01.03.2024г. , уточнена с молби от 18.03.2024г. и в публичните съдебни заседания на А. Х. К., ЕГН ********** срещу „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307, с която е поискала от съда на основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да признае за незаконно и да отмени уволнението й , извършено със Заповед № 1/10.01.2024г.; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър, акаунт-продажби ИКТ” 3 при ответника; да осъди ответника да й заплати сумата от 26 649,09лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.03.2024г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 11.01.2024г. до 11.07.2024г. Навела е твърдения, че с ответника били сключили трудов договор за длъжността и постъпила на работа на 13.12.2023г. при възнаграждение от 4245лв., със заповед от 10.01.2024г. , връчена й на 11.01.2024г. трудовото правоотношение било прекратено от ответника на основание на чл. 71, ал.1 от КТ , но валидна клауза за изпитване в полза на ответника не била уговорена и така уволнението било незаконно, не работила по трудово правоотношение 6 месеца след уволнението. Посочила е, че получавайки уволнителната заповед останала озадачена от уволнителното основание, защото не била сключвала клауза за изпитване, свързала се с ръководството на ответника , откъдето й казали, че ще й изпратят всички документи и да не се притеснява, на 11.04.2024г. получила проект за трудов договор, подписан от ответника, съдържащ клаузи в унисон със съглашението на страните освен в частта за срока за изпитване. Получила ги по приложението „Телеграм”, което било от категорията на „Вайбър”. Отказала да подпише така изпратения й проект на трудов договор, защото не била съгласна с клаузата за изпитване, а и защото не било правилно да подписва договора със задна дата. Препис от подписания от нея договор не й бил предоставен от работодателя, била подписала трудов договор без клауза за изпитване, екземплярите били два и били подписани от работодателя /уточнение от първо о.с.з./, започнала да работи на 13.12.2023г.
Подписаните от нея трудов договор, трудовата й книжка изпратила на работодателя на 13.12.2023г. до ръководителя й в гр. Пловдив по „Спиди”.
Върната оформена трудова книжка получила по „Спиди” на 23.01.2024г.
Претендирала е разноски.
Ответникът „КешЛинк” ЕООД, ЕИК 207621307 предоставения му срок и с уточнения от първото съдебно заседание е оспорило исковете. Навело е твърдения, че между страните били проведени преговори за назначаването на ищеца на длъжността „мениджър, акаунт: продажби” за извършване на работа от разстояние, изпратил на ищеца оферта за същото сочеща срок за изпитване от 3 месеца и на 21.09.2023г. ищцата приела изцяло предложението, уточнила че към него момент работи на друго място и поискала да започне работа през ноември 2023г. Поради естеството на работа – от разстояние, ответникът изпратил на ищеца подписани от него 2 екземпляра от трудовия договор съответстващ на постигнатото съгласие, постъпването на работа трябвало да е на 13.12.2023г. и затова ответникът изпратил уведомление до НАП за сключения договор. Ищцата полагала труд съобразно уговореното, но не върнала подписан трудов договор, заблудила работодателя, че го е подписала.
Поради незадоволителното представяне на ищеца ответникът в срока за изпитване прекратил договора и подал уведомление до НАП за същото.
Липсата на подписан трудов договор означавала, че между страните няма валидно трудово правоотношение Регистрация на договора в НАП и допускането на работника до работа не били от естество да установят трудовото правоотношение, защото писмената форма била такава за 4 действителност. При прекратяването на трудовия договор открил, че от ищеца му била изпратена само трудова книжка, но подписан трудов договор не му бил върнат от ищеца. Изпратил нов трудов договор на ищеца за подпис , за да го върне подписан, изпратил го заедно с уволнителната заповед. В разменената кореспонденция имало съгласие за клауза за изпитване, поради което и ако се установяло съществуването на трудов договор, то той съдържал клауза за изпитване. . Претендирало е разноски.
Разпечатката съдържа 25 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc0a8369-27f6-4d6e-8d39-ace460781ca8