Решение № 136 от 24.07.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Първомай, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100125 по описа за 2025 година

Ищецът А. С. С. е предявил кумулативно обективно съединени искове срещу ответника „Алфа СОТ 2000“ ООД, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 99/02.01.2025 г. на управителя на „Алфа СОТ 2000“ ООД, и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за заплащане на парично обезщетение за периода от 02.01.2025 г. до 27.02.2025 г. в размер на сумата от 2104 лв., през който не е полагал труд по трудово правоотношение – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ; 3) за поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка на ищеца, като вместо по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да се счита по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а при условията на евентуалност чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – правно основание чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ.

Ищецът А. С. С. твърди, че с трудов договор от 10.10.2019 г. бил назначен на длъжността „охранител” в ответното дружество с място на работа в гр. Първомай.

Посочено е, че на 10.01.2025 г. на ищеца била връчена Заповед № 99 от 02.01.2025 г., с която управителят на работодателя му налагал дисциплинарно наказание по чл. 188, т.

3 КТ – „уволнение“, поради неявяване на работа от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г.

Твърди се, че издадената заповед била изцяло незаконосъобразна, тъй като ищецът се ползвал със закрила по чл. 333 КТ. В тази връзка е посочено, че считано от 10.10.2017 г. същият бил освидетелстван с Експертно решение № 4493 на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, като му била определена 60 % трайно намалена работоспособност, поради което работодателят следвало да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Такова не било изискано, поради което наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ следвало да бъде отменено. Отделно от това се излагат съображения, че в обжалваната заповед не било посочено конкретно работно 1 място, на което не се е явил ищецът, както и конкретен времеви период на неявяване.

Соченият в заповедта времеви период от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г. бил неправилно определен предвид факта, че ищецът полагал труда си по график от две дванадесет часови смени, след което следвали две денонощия почивка. Поради това намира, че работодателят трябвало да посочи конкретните дати на неявяване. Същевременно се оспорва ищецът да е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение. В тази връзка е посочено, че на 15.11.2024 г. той се явил на работа и изпълнил трудовите си задължения. След тази дата не бил допускан на работното си място от работодателя.

Поддържа се още, че подал сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив за нарушение на трудовите му права. Също така твърди, че към датата на издаване на процесната заповед трудовото му правоотношение било прекратено на друго основание. На 15.11.2024 г. му било връчено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ с изтичане на 30-дневен срок. Поради това счита, че още на 16.12.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено. От своя страна на 12.12.2024 г. самият ищец отправил до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Същото било получено от ответното дружество на 13.12.2024 г. Твърди, че съгласно константната съдебна практика при конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.

Поради това се счита, че трудовият договор на ищеца бил прекратен на 13.12.2024 г. или евентуално на 16.12.2024 г., когато изтекъл срокът на отправеното му от работодателя предизвестие.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Не оспорва, че между страните действително съществувало трудово правоотношение.

Твърди, че след изтичане на ползвания от ищеца отпуск поради временна неработоспособност на 15.11.2024 г., работникът не се върнал на работното си място, за да продължи да изпълнява трудовите си задължения. Вместо това на 15.11.2024 г. ищецът се явил в офиса на дружеството и заявил, че няма да изпълнява задълженията си по трудовия договор. Поради това работодателят инициирал дисциплинарно производство срещу ищеца, като му изискал обяснения. В тази връзка ищецът депозирал писмени обяснения. Твърди, че не отговаряло на истината твърдението на ищеца в писмените му обяснения, че се е явил на работното си място и не е бил допуснат до работа. Оспорва се в ответното дружество да е постъпило писмо на дата 13.12.2024 г., с което се иска прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Също така се поддържа, че както към момента на стартиране на дисциплинарната процедура, така и към настоящия момент не били налице задължения, които да са изискуеми и да не са заплатени на ищеца.

Неоснователно било и твърдението на ищеца, че се ползвал със закрилата по чл. 333 КТ. Цитираното в исковата молба експертно решение на ТЕЛК никога не било свеждано до знанието на работодателя. Поради това и за работодателя не било възниквало задължението да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда. Твърди се още, че видно от приложеното към исковата молба експертно решение то било със срок до 01.10.2020 г. Счита, че заповедта за дисциплинарно уволнение съдържала всички изискуеми от закона реквизити. Същата била мотивирана, като в нея били посочени действията на работника, с които бил нарушил трудовите си задължения. Поради това и с оглед законосъобразността на дисциплинарното уволнение неоснователни се явявали и исковете с правно основание 2 чл. 344, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения Трудов договор № 16 от 10.10.2019 г. се установява, че ищецът А. С. С. е заемал длъжността „охранител“ в ответното дружество с посочено място на работа: „Алфа СОТ 2000“ ООД. Изрично е уговорено, че срокът на предизвестието за прекратяване на договора е 30 дни и за двете страни. С Допълнително споразумение от 29.12.2023 г. страните са постигнали съгласие за следните изменения на трудовия договор: място на работа – „Алфа СОТ 2000“ ООД, адрес: ***, без фиксирано работно място, и длъжност „охранител“, отдел СОТ Първомай.

Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден от работодателя на 01.08.2019 г., и Заповед № 2 от 01.08.2019 г. за работещите на длъжност „охранител“ е установено сумирано отчитане на работното време за период от четири месеца.

С Експертно решение № 4493 от 10.10.2017 г. на трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД на ищеца А. С. С., роден на 20.06.1955 г., работещ като пазач, е определена 60 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.10.2020 г. с водеща диагноза „Друга първична коксартроза“. Посочено е, че работата, която лицето изпълнява, е подходяща за здравословното му състояние. Като противопоказни са отчетени полагането на тежък физически труд, продължителното ходене и правостоене.

Приложено е Разпореждане от 01.01.2022 г., издадено от ТП – Пловдив на Национален осигурителен институт, за преизчисляване на получаваната от ищеца лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От Разпореждане от 08.02.2022 г., издадено от ТП – Пловдив на Национален осигурителен институт, се изяснява, че от 01.11.2021 г. е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ищеца, тъй като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Представено е предизвестие, подписано с квалифициран електронен подпис от управителя на ответното дружество В.Г., с което ищецът А. С. С. е предизвестен, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ след изтичане на уговорения срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото му правоотношение. В предизвестието е отбелязано, че ищецът е отказал да получи и подпише същото на 15.11.2024 г., което обстоятелство е удостоверено с подписите на четирима свидетели – Т. Д., М.К., К.К. и А. Й..

По делото е приложено и предизвестие от ищеца, адресирано до ответника „Алфа СОТ 2000“ ООД, за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради незаплащане в пълен размер на трудовото му възнаграждение за м. октомври 2024 г. Предизвестието е изпратено от ищеца на адреса на управление на ответното дружество в гр. Пловдив, *** по пощата. В известието за доставяне е отбелязано, че то е получено от З.К. на длъжност касиер на 13.12.2024 г.

Видно от справката за актуално състояние на действащите трудови договори на „Алфа СОТ 2000“ ООД към 31.12.2024 г. липсва служител с тези имена.

На основание чл. 193, ал. 1 КТ с покана, връчена на ищеца на 23.12.2024 г., работодателят му е изискал обяснения относно причините за неявяване на работа след 15.11.2024 г. В дадените писмени обяснения на 27.12.2024 г. ищецът е посочил, че след 15.11.2024 г. не бил допускан до работното си място в гр. Първомай. Заявил е още, че 3 бил изпратил на ответника уведомление, че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.12.2024 г.

Със Заповед № 99 от 02.01.2025 г., издадена от управителя на ответното дружество „Алфа СОТ 2000“ ООД, на ищеца А. С. С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа от 15.11.2024 г. до 23.12.2024 г.

Посочено е, че на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се прекратява трудовото правоотношение с ищеца, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от представеното известие за доставяне заповедта е връчена на ищеца на 10.01.2025 г.

От изисканата от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив преписка се установява, че по сигнал на ищеца А. С. С. е извършена проверка на работодателя „Алфа СОТ 2000“ ООД, като на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ на последния са дадени предписания да заплати на ищеца уговореното възнаграждение за отработените часове на официални празници на 03.03.2024 г., 05.05.2024 г., 22.09.2024 г. В депозираните пред Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив писмени обяснения управителят на ответното дружество В.Г. е посочил, че на 15.11.2024 г. ищецът А. С. се явил в офиса в гр. Първомай, като заявил, че не иска да бъде освободен, но няма и да работи. Поради тази причина същия ден било изготвено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение след изтичане на 30 дни, което ищецът отказал да подпише. Поради тази причина предизвестието и изготвения нов график за работа били изпратени на ищеца по пощата, като видно от обратните разписки били връчени на 21.11.2024 г.

От показанията на свидетеля Т. Д., заемащ длъжността „организатор охрана“ в ответното дружество, които на основание чл. 172 ГПК съдът преценява като логични и основани на лични възприятия, се изяснява, че ищецът работел в офиса в гр.

Първомай на длъжност „охранител“, като работодателят му предложил да се премести на същата работа в гр. Асеновград. Впоследствие до 14.11.2024 г. ищецът ползвал отпуск поради временна неработоспособност. Разказва, че на 15.11.2024 г. ищецът дошъл в офиса в гр. Първомай и заявил, че иска да си получи заповедта за уволнение.

Свидетелят Д. му предложил да отидат до гр. Пловдив, за да разрешат проблема, но ищецът отказал. Изяснил е още, че на същата дата – 15.11.2024 г., от офиса на ответното дружество в гр. Пловдив му изпратили да връчи на ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. Тъй като ищецът отказал да го подпише и получи, свидетелят Д. удостоверил тези обстоятелства в присъствието на свидетели. Твърди, че след 15.11.2024 г. ищецът трябвало да се яви в офиса на дружеството в гр. Асеновград, където да отработи едномесечното предизвестие.