Решение № 6434 от 25.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6434 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело № 20221110159755 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу ответниците В. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** и В. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при условията на солидарност за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 3019887426/22.05.2017 г.: 2111,88 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване и 425,81 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2018 г. до 15.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 41120/2022г. по описа на СРС, 157 състав, и осъдителен иск за осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 1250 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3019887426/22.05.2017 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответника В. И.

Н., като кредитополучател и ответника В. Т. П., като солидарен длъжник, са сключили Договор за потребителски кредит №3019887426/22.05.2017 г. за сумата от 5000 лв., със срок 24 месеца, размер на вноската 309,11 лв., ГПР 49,89 %, ГЛП 41,17 % и общо задължение по кредита в размер на 7418,64 лв. Бил закупен и пакет от допълнителни услуги, по който се дължало възнаграждение в размер на 3750 лв., разсрочено за срока на договора с размер на вноската 156,25 лв. С част от сумата по кредита са погасени по желание на ответниците задължения към други небанкови финансови институции в общ размер на 4694,47 лв., а останалата част в размер на 305,53 лв. била преведена по посочена от ответника В. Н. банкова сметка. Страните подписали Анекс № 1, с който била отложена четвърта погасителна вноска, в резултат на което е удължен срока на 1 договора с един месец. Ищецът твърди, че по кредита е погасена сумата от 8652,43 лв., но е останала непогасена главница в размер на 2111,88лв., договорна лихва в размер на 425,81 лв. за периода 15.12.2018 г. – 15.07.2019 г. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1250 лв., поради което ги претендира, като за главницата и договорната лихва е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а по отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е отхвърлено заявлението, поради което за тази сума предявява осъдителен иск.

Ответникът В. И. Н., в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба оспорва предявените искове при твърдения, че договорът за кредит е нищожен на специални основание, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради това, че не е спазено изискването за минимален размер на шрифта на договора и неговите приложения, както и на споразумение за допълнителни услуги, не е посочена общата сума, дължима от потребителя и общите разходи по кредита, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, не е посочен лихвен процент и условията за прилагането му, както и разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми в приложения погасителен план и в тази връзка счита, че дължи само чистата стойност на кредита. По отношение на дължимото възнаграждение за допълнителни услуги счита, че в договора не е посочено за всяка една услуга какво възнаграждение се дължи, съгласно изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК и същевременно счита, че клаузата, с която е уговорено същото е неравноправна, и същевременно противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК. Излага съображения за неравноправния характер на клаузите от Тарифата, с които се предвижда заплащането на такси за извънсъдебно събиране, тъй като прикриват уговорка за неустойка и кумулирането й с мораторна лихва не отговора на изискването за добросъвестност. Наред с това счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет е нищожна поради противоречието й с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според които кредиторът не може да изисква никакви плащания, свързани с договора за кредит. Счита, че уговорената лихва също е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че с признатите от ищеца плащания е погасена дължимата главница, поради което няма задължения по договора за кредит.

Ответникът В. Т. П., в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба оспорва предявените искове при твърдения, че договорът за кредит е нищожен на специални основание, предвидени в чл. 22 ЗПК, поради това, че не е спазено изискването за минимален размер на шрифта на договора и неговите приложения, както и на споразумение за допълнителни услуги, не е посочена общата сума, дължима от потребителя и общите разходи по кредита, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, не е посочен лихвен процент и условията за прилагането му, както и разпределение на вноските измежду дължимите по договора суми в приложения погасителен план и в тази връзка счита, че дължи само чистата стойност на кредита. По отношение на дължимото възнаграждение за допълнителни услуги, счита, че в договора не е посочено за всяка една услуга какво възнаграждение се дължи, съгласно изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК и същевременно счита, че клаузата, с която е уговорено същото е неравноправна, и същевременно противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК. Излага съображения за неравноправния характер на клаузите от Тарифата, с които се предвижда заплащането на такси за извънсъдебно събиране, тъй като прикриват уговорка за неустойка и кумулирането й с мораторна лихва не отговора на изискването за добросъвестност. Наред с това счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет е нищожна поради противоречието й с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според които кредиторът не може да изисква никакви плащания, свързани с договора за кредит. Счита, че уговорената лихва също е нищожна като противоречаща на добрите нрави, доколкото превишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че с признатите от ищеца плащания от страна кредитополучателя е погасена дължимата главница, поради което няма задължения по договора за кредит.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 41120/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за 2111,88 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 29.07.2022 г. до окончателното й погасяване и 425,81 лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2018 г. до 15.07.2019 г., а за сумата от 1250 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 3019887426/22.05.2017 г. заявлението е отхвърлено. Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в срок, поради което на ищеца - заявител са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед, като в законоустановения срок ищецът – заявител е предявил настоящите искове.

Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване, че между ищецът, като кредитор, ответника В. И. Н., като кредитополучател и ответника В. Т. П., като солидарен длъжник е сключен Договор за потребителски кредит № 3019887426/22.05.2017 г. за сумата от 5000 лв.

Видно от представения по делото договор за кредит същият е договорен за срок то 24 месеца, при ГПР 49,89 %, 41,17 % годишен лихвен процент и общо дължима сума по кредита 7418,64 лв. В договора е посочен и размер на дължимо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - 3750 лв., разсрочено за същия срок с размер на вноската 156,25 лв. и общо задължение 11168,64 лв.

Представено е и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващо приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Представени са общи условия на договора за кредит, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

По делото е представен Анекс № 1 към договора за потребителски кредит от дата 17.10.2017 г., с който страните са договорили да отложат погасяването на 4-та погасителна вноска, с което се удължава срока на договора с 1 месец, съгласно приложения погасителен план.

Представено е и извлечение от сметка към договора с отразени постъпили плащания и погасяване на кредита, както и разписки за плащанията.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че за погасяване на кредита са постъпили плащания в общ размер на 8652,43 лв.

По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. На вещото лице не са представени данни от счетоводството на ищеца за постъпилите погасявания, като същото е установил, че по данните по делото, представени от ищеца общата погасена сума е в размер на 7380,95 лв., а от представените от ответниците разписки е погасена сума в размер на 5090,48 лв. Вещото лице е посочило, че ако в ГПР се включат разходите за приоритетно разглеждане в размер на 300 лв. и 3450 лв. възнаграждение за допълнителни услуги, размерът му би бил 156,70%. Установил е, че при посочването в договора на ГПР в размер на 40,88 % кредиторът не е включил допълнителните възнаграждения при изчислението му.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира искът за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Осъдителният иск е също допустим, доколкото за вземанията по него съдът е отхвърлил заявлението.

3

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между него и първия ответник, като кредитополучател и втори ответник, като солидарен длъжник е възникнало валидно правоотношение по Договор за кредит № 3019887426/22.05.2017 г. при условията посочени в договора, въз основа на който ответниците дължат претендираните суми, както и клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги е индивидуамно уговорена. При доказване на горните факти, в тежест на ответниците е докажат погасяване на претендираните суми.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.

1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.