Решение № 72 от 19.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Кюстендил, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600356 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по протест от Териториално отделение-Дупница към Кюстендилска районна прокуратура срещу оправдателната присъда по НОХД № 1172/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че присъдата е неправилна, поради нейната процесуална и материална незаконосъобразност.

Процесуалната незаконосъобразност е мотивирана с неточен и непълен анализ на доказателствата, а материалната незаконосъобразност –с неправилно тълкуване на елементите от обективната страна на престъплението, приемайки, че пострадалият не е изпитал страх за живота си. Развити са съображения за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Прави се искане към въззивния съд по чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.2 от НПК за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирала за уважаване на протеста по развитите в него съображения и тъй като доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.

Частният обвинител К. М. е молил съда да е снизходителен към грешката на подсъдимия, която е допуснал в млада възраст, преди много време в тежък и за двамата момент, от която се е почувствал заплашен. По време на разпита му е заявил, че вече са в добри отношения с подсъдимия и че не е справедливо да бъде изпратен в затвора за тази си грешка, допусната в миналото, когато може да е бил под влияние на наркотици или алкохол, в какъвто момент, от опит му е известно, че не винаги човек може да се контролира.

Защитата на подсъдимия е пледирала за потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като не е установено по несъмнен начин подсъдимият да е изрекъл твърдяната от пострадалиячастен обвинител закана за убийство 1

Подсъдимият, по време на последната си дума , е заявил, че съжалява за този инцидент.

КнОС, след преценка доводите на страните и на събраните от районния и от настоящия състав на въззивния съд доказателства, както и след служебна проверка на първоинстанционната присъда, в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в НПК, които да са основание за отмяна на присъдата. Събрал е по надлежния ред допустими и необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото. Допуснал е доказателствена непълнота, доколкото не е събрал всички възможни и от съществено значение за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото доказателства относно отправените заканителни изрази от подсъдимия към пострадалия.

Доказателственият пропуск на ДнРС е отстраним и е отстранен от КнОС, чрез приобщаване по реда на чл.281, ал.4 от НПК на свидетелски показания от досъдебното п-во относно това обстоятелство.

Анализирайки събраните доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, КнОС прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. К. Ф. е роден на *********** в гр.Дупница, живущ в село К. общ.Д. или в гр.С.б. община С.баня, българин, български гражданин, със средно-специално образование, неженен, с непостоянна работа, с ЕГН **********.

Осъждан е към 02.08.2019 г. 4 пъти, 3 от които за кражби като непълнолетен, както следва:

1/ по НОХД № 104/20.04.2012 г. на пробация, изтърпяна на 02.11.2012 г., за кражба като непълнолетен, извършена на 08.02.2012 г.;

2/ по НОХД № 308/2015 г. с определение по споразумение от 30.03. `15 г. на обществено порицание, изтърпяно на 21.04.2015 г. за същото престъпление;

3/ по НОХД № 1249/2014 г. с присъда, влязла в сила на 06.11.2015 г. , на 8 м. ЛС с 3-годишен изпитателен срок и

4/ по НОХД № 18 168/2016 г., с определение по споразумение от 26.07.2017 г. за извършено на 07.03.2015 г. престъпление по чл.325, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 на пробация и обществено порицание.

С протоколно определение от 30.08.2017 г. по ЧНД № 14 469/2017 г., влязло в сила на 15.09.2017 г., е определено общо наказание 8 м. ЛС с 3-годишен изпитателен срок, измежду наказанията по НОХД № 308, НОХД № 1249 и НОХД № 18 168, към което на осн.чл.23, ал.2 от НК е присъединено наказанието „обществено порицание“ и е приспаднато поради изтърпяването му.

Към 12.07.2019 г. подсъдимият Х. Ф. живеел в гр.С.б. на адреса на баща си, а постоянната му адресна регистрация била в село К., на адреса на майка му. Там, в продължение на около 4 години, живял с приятелката си -св.Г.Р. от гр.София. Тя, един ден, без да го уведоми напуснала жилището му и заживяла със св. М., който й помогнал да вземе това решение. Подсъдимият започнал да я търси, докато научил, че тя живее със св. М. в дома му в гр.С.б.. Това силно го разгневило и започнал да отправя закани за саморазправа, включително и за убийство към св.М., тъй като отнел приятелката му.

Заканите подсъдимият отправял при срещи със свидетеля на улицата или по телефона. За тях св.М. подавал сигнали на тел.112 или в полицията.

На 12.07.2019 г., около 13.00 часа, св.М. и св. М. били в гр.С.б., на ул.“Х. Ботев“ в близост до Детската градина по повод повредения автомобил на св. М.. Покрай тях минал приятел на подсъдимия, който ги видял, проговорил им и си отминал. След около 20 минути, при тях пристигнали подсъдимият Ф. и св.П.. Подсъдимият започнал да се кара със св.М., заради св.Р.. Двамата започнали да се дърпат, спорят, да си разменят гневни и обидни думи, като подсъдимият счупил очилата на М.. Намесил се св.М. и ги разделил, но порът не се преустановил. Последвала гонитба между подсъдимия и св.М. около автомобила на М.. Последният взел от автомобила си „лютив спрей“ и напръскал 2 подсъдимия, за да предотврати по-сериозен сблъсък между двамата. Подсъдимият се ядосал и озлобил още повече. Започнал да рита автомобила на св.М. и му се заканил, че ще го причака и ще го пребие.

Подсъдимият се измил в близката улична канавка, след което си тръгнал със св.П..

Заплахата св.М. възприел като закана за убийство и се изплашил, а и ядосал.

Предположил, че подсъдимият може да е пиян или дрогиран и тъй като знаел, че в такова състояние контролът при някои повляни се изключва, решил да потърси защита от компетентните органи, с цел да не бъде доближаван от подсъдимия повече. Същият ден подал заявление в Дупнишка районна прокуратура ( с № 1593/19 от 12.07.2019 г., на л.9 от ДП) за „заплаха за убийство“ и поискал да му бъде оказано съдействие и ограничен достъпа на Ф. до него, тъй като го заплашва по телефона, че ще бъде убит……; че почнал системен тормоз и саморазправа с него и приятелката му,….. че продължава да упражнява саморазправа по всевъзможен начин, като се опитал да му счупи колата и да му налита на бой, където го види, …..че го заплашва, че ще бъде убит и разкъсан на парчета и нарязан с нож….

Гореизложената фактическа обстановка КнОС прие за установена въз основа на показанията на свидетеля К. М.,, (от досъд. и съдебно п-во пред ДнРС-л.49 на 12.05.2021 г. и КнОС), св.М., св.П., св.Р., обясненията на подсъдимия, дадени пред КнОС, справка за съдимост.

КнОС дава вяра на показанията на свидетелите М., М. и П., както и на обясненията на подсъдимия, дадени по време на въззивното следствие, установили времето, мястото и обстоятелствата, при които е осъществена и протекла срещата между подсъдимия и св.М..

Така приема, защото е налице пълно припокриване между твърденията на същите относно тези факти.

Спорно по делото е единствено, дали подсъдимият е отправил към св.М. закана за убийство, както М. твърди в показанията си от 02.08.2019 г. на досъд.п-во, според които след като напръскал с лютив спрей подсъдимия, последният „започнал да рита колата му, последвали псувни и заплахи за убийство, казвайки му “ Ще те причакам довечера и ще те убия“.

КнОС, съпоставяйки показанията на св.М., дадени на дос. и съдебно п-во, пред ДнРС и КнОС, счита, че в тях липсва последователност и достатъчна убедителност за отправяне точно на тази закана по време на инцидента. Така приема, защото разпитан пред районния съд на 12.05.2021 г. свидетелят е посочил, че подсъдимият, на въпросният ден и място, го е заплашил с изразите “ ще ти убия семейството, ще те пребия и ще те убия“, а според непосредствените му след случая показания заканата е по-различна и е „Ще те причакам довечера и ще те убия“. КнОС сравнявайки горните заканителните изрази, посочени от св.М. по различно време, констатира липса на пълна идентичност между тях, с изключение на израза „ще те убия“. След прочитането му на показанията от досъд.п-во по време на въззивното съд.следствие, св. М. е потвърдил, че заканата е точно като прочетената, като е уточнил, че си я спомня много конкретно и са точно тези думи, че си я спомня заплахата ( но не и датата), защото тогава Галина била при него в стаята и подсъдимия звъннал и започнал да заплашва. Последното пояснение, а и различието на сочения от свидетеля заканителен израз пред районния съд, поражда въпроса за възможност от смесване на различните случаи и вида на заканите, които са повече от един, според показанията на св.М. и с.Р.. Възниква и съмнение относно това, дали е отправена закана за убийство на 12.07.2019 г. или само закана за пребиване (в смисъл причиняване на телесни повреди), както са установили св.М. и подсъдимия, по време на разпита им пред КнОС. Отчитайки изминалия период от време от деянието (12.07.2019 г.) до разпитите на свидетеля ( на 02.08.2019 г. на досъд.п-во, на 12.05.2021 г. пред ДнРС и на 15.03.2023 г. пред КнОС), по време на които е посочил вида на заканата, разликите в заканителните изрази, спорните отношения между подсъдимия и св.М., причината за тях, начина им на живот , включващ употреба на наркотични вещества ( кокаин и марихуана от М., според показанията му пред КнОС и „трева“ от подсъдимия, според обясненията му), множеството 3 на случаите, според св.М. и св.Р. на отправени им закани, вкл. и за убийство от подсъдимия, КнОС приема, че е възможно и е налице смесване на случаите, при които подсъдимият е отправял закани за убийство към него. Така приема и предвид фактът, че присъстващите на случая двама свидетели П. и М. не са твърдели да са чули заканителен израз за убийство, какъвто само според св.М. подсъдимият му е отправил и останалите са го чули. Предвид обстоятелствата, при които са общували подсъдимия и св.М.-разговори на висок тон, блъскане, обиди, емоционална превъзбуденост и у двамата, сходството в заканителните изрази (убие или пребие) поражда и въпросът, дали добре е чул св.М. отправената му закана, а имено, че ще го убие или че ще го пребие. Сравнявайки показанията на св.М. и св.М. на различни етапи от производството, КнОС приема, че не е достатъчно последователно и убедително твърдението на св.М. за отправена му закана на 12.05.2019 г. от подсъдимия, чрез израза „ Ще те причакам довечера и ще те убия“.

Отчитайки показанията на св.М., потвърдил пред КнОС, че е имало закана от подсъдимия към М. да го пребие, в смисъл набие, а не убие, в каквато насока са и обясненията на подсъдимия, дадени по време на въззивното съдебно следствие, както и показаният на св.М. пред районния съд, според които е имало закана за пребиване, КнОС приема, че подсъдимият е отправил закана, че ще причака св.М. и ще го пребие. Тази закана, според КнОС, е изречена в пристъп на гняв в резултат на напръскването му от пострадалия свидетел с „лютив спрей“ и изпитаните в резултат на това неприятни усещания, наложили измиването на подсъдимия в улична канавка.

КнОС дава вяра и на показанията на св.Р. относно това, че подсъдимият е отправял закани по телефона и лично на св.М. в различни дни, за които са подавали сигнал на тел.112.