Определение № 381 от 07.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Бургас, 07.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500071 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Разпореждане №3317/09.12.24г., постановено по ч.гр.д.№1453/24г. на Районен съд Несебър, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. В. Д..

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни относно изискванията на ЗПК и конкретно чл.11, ал.1, т.10, относно задължението в договора за кредит да са посочени не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляването му, съобразно чл.19 от Директива 2008/49 на ЕП и Съвета и кореспондиращите чл.19, ал.2, т.3 от приложение 1 на ЗПК. съображения, по въпросите. В тази връзка се позовава и цитира съдебна практика.

Според жалбоподателя, в тежест на длъжника, а не на заявителя е да посочи и докаже извършени плащания по договора – излага подробни съображения. Намира, че съобразно решение на СЕС от 30.06.22г. по дело С-170/21, съдът е следвало да извърши прихващане с извършените плащания по констатирани от него неравноправни клаузи, а не да отхвърли цялото заявление.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Несебър на 28.11.24г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за сумата от 3453,52 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS18945620/19.11.2021 г., сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, вземанията по който са цедирани в полза на заявителя по силата на приложение №1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.; сумата от 339,17 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.06.2022 г. до 15.12.2023 г.; сумата от 1180,45 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.06.2022 г. до 27.11.2024 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на 1 вземането; както и сумата от 149,46 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение и 99,46 лева за заплатена държавна такса.

С Разпореждане №3219/28.11.2024 г., на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал.

2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК, съдът е указал на заявителя да за посочи начина на формиране на ГПР по договора за потребителски кредит в размер на 37,61 % и дали като допускане при определянето му са взети предвид такса ангажимент в размер на 60 лева и застрахователна премия от 515,52 лева и евентуално начислената върху тях договорна лихва, начина на формиране на договорната лихва в размер на 30,60 % за периода на договора, да посочи размера на постъпилите от длъжника плащания по него, както и последиците при неизпълнение – отхвърляне на заявлението изцяло или отчасти.

В отговор на разпореждането е постъпила молба вх. № 11506/05.12.2024 г., с която заявителят е оспорил правомощията на съда да изисква информация за състава на ГПР и постъпилите по договора плащания. Според заявителя, плащанията били от категорията на правопогасяващите юридически факти, които подлежат на доказване от длъжника в рамките на исковото състезателно производство.

С тук обжалваното разпореждане, е отхвърлено заявлението изцяло, т.к. указанията, дадени на заявителя за отстраняване нередовностите на заявлението не са били отстранени.

Независимо от това, съдът е разгледал заявлението и по същество, като е приел, че нито от съдържанието на договора, нито от погасителния план става ясно какъв е размерът на договорната лихва по кредита в парично изражение и как е формиран той, респ. начислявана ли е договорна лихва върху сумата за застраховка и таксата ангажимент. Отделно, нито от договора, нито от общите условия и стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити може да се установи начина на формиране на ГПР по конкретния потребителски кредит и взетите предвид индивидуализирани разходи и допускания при формирането му и по-конкретно отчетен ли е разхода за възнаграждение по свързания с кредита застрахователен договор и евентуално начислените върху него договорни лихви. При анализ на българското и европейското законодателство, както и формираната по приложението му задължителна съдебна практика, при изпълнение на задълженията си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът е приел, че поцесният договор за потребителски кредит и приложенията му не съдържат указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание и е вероятно заявените вземания да се основават на неравноправни клаузи. Според съда от съдържанието на потребителския договор и приложенията му не може да се установи какви конкретни компоненти формират ГПР от 37,61 % и взето ли е предвид при определянето му като разход възнаграждението, предвидено с договора за застраховка, евентуално – начислените върху него договорни лихви по договора за кредит. Съдът е намерил, че е дал възможност на заявителя да изключи съмнението, че искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на неравноправен/недействителен договор с потребител, но заявителят не е изпълнил това, поради което е затвърдил извод, че претенцията се основава на недействителен договор с потребител е налице.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.278, ал.4 ГПК, вр. чл.272 ГПК.

В допълнение следва да се каже:

Нормата на чл.410, ал.2 ГПК постановява, че заявлението по ал.1 трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК – посочване на съда, името и адреса на кредитора и длъжника, цената на иска, изложение на обстоятелствата, на които той се основава, в какво се състои искането, подпис на молителя, пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник документ за внесени държавни такси. Разпоредбата на чл.425 ГПК делегира на Министъра на правосъдието издаване на наредба и образци за заявлението и заповедта за изпълнение. В образеца – заявление, реквизит по т.10 е „обстоятелства, от които произтича вземането”, в съответствие с нормата на чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В този раздел следва да се изложат всички обстоятелства, от които произтича вземането – да се посочи конкретния договор, неизпълнението на кое задължение се твърди, респ. претендира. Както е имал случай да заяви ВКС с Определение №509/24.06.2020г. по ЧТД №172/10г. „Съобразно изричното препращане на чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК заявителят следва да изложи всички фактически обстоятелства на които основава иска си. Това означава да се посочат фактите от които произтича вземането, защото предмет на заповедното производство е изискуемо вземане. Твърдението 2 в заявлението, че договорът не е изпълнен от продавача не е достатъчно за да обоснове извод, че купувачът има право на вземане срещу продавача, както само това твърдение няма да бъде достатъчно, ако това вземане беше предявено по исков ред. Законодателят не препраща към чл.127, ал.2 ГПК при очертаване на съдържанието на заявлението по чл. 410 ГПК, т. е. не задължава заявителя да представи писмени доказателства за доказване на твърденията си. Законодателят обаче е приравнил по съдържание заявлението с това на исковата молба с оглед на защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и преценката му да ли да подаде възражение срещу вземането на кредитора. И тъй като за всяко вземане фактическите обстоятелства са конкретни, т. е. преценката дали заявлението е редовно от външна страна и съдържа необходимите данни за издаване на заповед за изпълнение е конкретна, настоящият състав приема, че обжалваното определение не противоречи на представените с изложените по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК определения на ВКС, ТК”.

Следователно заявлението следва да съдържа всички факти и обстоятелства, касаещи възникването, съществуването, изменението и изпълнението, респ. неизпълнението на договорното правоотношение, по което длъжникът се е задължил да отговаря – в случая договор за потребителски кредит. В настоящото заявление не се съдържа изложение за всички факти и обстоятелствата относно договора – как е образуван размера на главницата, доколкото от договора е видно, че отпуснатия кредит е в размер на 3000 лева, а се твърди, че главницата е била 3515.52 лева, а се претендират 3453.52 лева; кои са компонентите на ГПК.

Така заявлението не посочва данни какъв е размера на цялото задължение, има ли изпълнение и в какъв размер, налице ли е просрочие, на кои вноски (ако такива са уговорени). В тази връзка първоинстанционният съд е изискал от заявителя да уточни тези факти и обстоятелства, но това не е направено – напротив, заявителят е представил молба, с която е заявил защо няма да го направи. Въпреки това в частната жалба заявителят излага оплаквания, че съдът не е извършил служебно прихващане между плащанията, извършени по неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора. След като за съда не е налице яснота по въпроса извършени ли са и какви плащания, той не би могъл да ги прихване с вземанията, които длъжникът дължи след прогласяване на договора за нищожен.

По изложените съображения, разпореждането на БРС, с което е прието, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението и същото е отхвърлено на това основание, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №3317/09.12.24г., постановено по ч.гр.д.№1453/24г. на Районен съд Несебър.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3