Решение № 514 от 30.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Русе, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520201049 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. Д., чрез адв. И. Русчева, депозирана против наказателно постановление № 24-1085-000854/10.04.2024г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, касаещи липса на субективна страна и липса на осъществен състав на административно нарушение, тъй като е налице регистрация на моторното превозно средство, упрявлявано от жалбоподателя и се касае единствено и само за нарушение по чл. 183, ал. 1, т.

1 ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Наказващият орган, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 24-1085-000854 от 10.04.2024г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр. пр. № 2391/23г. от 25.03.2024 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на същия, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 27.04.2023г., в 12,50 часа, в град Русе, бул. „България“ – до бензиностанция ЕКО, посока ГКПП Дунав мост е управлявал по път отворен за обществено ползване колесен трактор с VIN VPYS77300A9600011, собственост на „РАПИД КБ“ ЕООД, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, досежно факта, че на посочените в НП дата и час, именно жалбоподателят е управлявал процесното моторно превозно средство.

Видно от приобщеното по делото в хода на проведеното досъдебно производство писмено доказателство – писмо от Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ – град Русе, във връзка с управлявания от жалбоподателя колесен трактор с номер на рама VPYS77300A9600011 има подадено заявление вх. № 369/26.04.2023г. по описа на ОД „Земеделие“ град Русе за издаване на транзитна регистрация, във връзка с което е издадена табела № 02635 ТРАН и свидетелство за транзитна регистрация, приложение № 4 от Наредба № 2/03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника със срок на валидност до 31.05.2023г. и маршрут град Русе – област Силистра.

Изложеното обосновава извод, че в случая жалбоподателят е управлявал колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, който трактор е земеделска техника - самоходна машина по смисъла на § 1, т. 2, вр. т.

12 ДР на ЗРКЗГТ и представлява МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, което е било регистрирано по надлежния ред – реда на Наредба № 2/03.02.2016г. за условията и реда за регистрация на техника по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.

В случай видно от наказателното постановление нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, за което същият е наказан е именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а не е наказан за втората форма на изпълнителното деяние – която е управление на МПС, което е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, а както беше посочено от доказателствата по делото безспорно се установява, че моторното превозно средство е било регистрирано.

Отделно от това, според настоящия съдебен състав в случая липсват 2 доказателства, доказващи субективната страна на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, които именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на дееца, във връзка с извършеното от него административно нарушение, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е без поставена регистрационна табела и същото въпреки тези представи във волево отношение да е привело в движение и управлявало моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл.

303, ал.

2

НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

Видно от материалите в прокурорската преписка, жалбоподателят е водач на селскостопанска техника, който работи в „Черногор Агро“ ООД и същият е изпратен да придвижи колесния трактор от град Русе до село Черногор, след като дружеството е било уведомено, че придвижването на трактора, вече е възможно и след като същият предварително е бил подготвен за транспортиране от работници на „Рапид КБ“ ЕООД. Нарушението по чл.

140, ал. 1 ЗДвП е формално, на просто извършване, поради и което същото може да бъде осъществено само при пряк умисъл, при който е необходимо в съзнанието на дееца да са намерили отражение представи за всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно че привежда в движение и управлява по пътища отворени за обществено ползване моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред или е било без поставена регистрационна табела и въпреки наличието на тези представи да е привел в движение и да е управлявал моторното превозно средство и по този начин пряко е искал настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние. Липсата на формирана у дееца вярна представа, досежно факта, че управляваното от него моторно превозно средство е било без поставена регистрационна табела, представлява извинителна фактическа грешка, която изключва умисъла на дееца, а оттам и съгласно чл. 6 ЗАНН и неговата виновност. Обстоятелството, че същият е бил длъжен да провери наличието на поставена регистрационна табела, но не го е направил, обосновава извод, че се касае за непредпазливо деяние, а за състава на нарушението от субективна страна се изисква единствено и само пряк умисъл, какъвто в случая не се установява и доказва от извършената от съда оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява 3 незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Нито с жалбата, нито в хода на въззивното производство е налице искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски и не е представила списък с разноски, съгласно чл. 80 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, поради и което разноски не следва да му бъдат присъждани, предвид липсата на направено искане в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

24-1085000854/10.04.2024г., на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Русе, с което на Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4