Решение № 450 от 17.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Велико Търново, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234100500570 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Предмет на подадената от Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. С.“ № .., ет. .., представлявано заедно от А. П. Л. и Р. К. Д. чрез адв. С. С., жалба с вх.№ 7995/15.06.2023г., е издаденото от ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, Постановление от 26.05.2023г. по изпълнително дело № 20237280400480, с което е оставено без уважение възражение, подадено от длъжника - Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД, с което е поискано намаляване на присъденото в полза на взискателя по изпълнителното дело възнаграждение за адвокат до сумата от 200 лв. /двеста лева/ съобразно по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се коригира размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗСЧИ пропорционална такса.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане за отмяна, като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление. Изразява се становище, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което е начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Намира, че исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан.

Заявява, че извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело с посочване на способа за изпълнението, и счита, че не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. Намира, че 1 разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая е неприложима, тъй като се касае за по-голяма фактическа и правна сложност по делото и активно поведение на процесуалния представител. Позовава се на съдебна практика. Моли да бъде намален размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. и същият да бъде редуциран до сумата от 200 лева. Счита, че определената по чл. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна. Сочи, че съобразно посочената норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, е незаконосъобразно.

В условията на евентуалност, моли да бъде намалено същото, като бъде коригиран и намален размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските събирани към ЧСИ пропорционални такси. Претендира разноски в настоящото производство.

На основание чл.436, ал.З ГПК, е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на взискателя, като в подадения отговор за изложени съображения за неоснователност на подадената жалба, респ. за правилността и законосъобразността на обжалваното постановление. Претендира разноски.

По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 20237280400480, са приложени писмени обяснения от ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление. Изложени са аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълнението. От представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на процесуалния представител на взискателя, недвусмислено е установено, че същата е учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се явява прекомерно, тъй като същото е в размер, към минимума, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. Поради изложеното счита, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата- неоснователна и недоказана, във връзка с което същата следва да бъде оставена без уважение, както и направеното алтернативно искане за коригиране и намаляне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно съдържа означение, че се подава от името и за сметка на Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД, ЕИК: ., чрез адв. С. Е. С., което дружество се явява длъжник по ИД № 20237280400480 при ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС. Поради това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436, ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.З ГПК, ще следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.

От приложеното копие на изпълнително дело № 20237280400480, е видно, че с Постановление от 26.05.2023г., ЧСИ е оставил без уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, с която е поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение за образуване на 2 изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде коригиран размера на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като ЧСИ му е възложил в тежест заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. за образуване и водене на изпълнителното производство съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. и сумата в размер на 669,45 лв., представляваща такси по ТТРЗЧСИ.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление се явява правилно и законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства, от които е видно, че договореното между взискателя и процесуалния му представител, възнаграждение е в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че претендираното възнаграждение е реално заплатено.

Оплакванията в жалбата, че разпоредбата на чл. 10 т. 2 НМРАВ е неприложима в настоящият случай, тъй като касаела по - голяма фактическа и правна сложност на ИД и активно поведение на процесуалния представител на взискателя, не могат да бъдат споделени. Видно от текста на чл. 10 НМРАВ, диференцирането в заплащането на адвокатското възнаграждение по изпълнително дело в чл. 10 т. 1 и чл. 10 т. 2 от Наредбата е в зависимост, не от фактическата и правна сложност на делото, а, съобразно характера на извършената от адвоката работа, като, съгласно чл. 10 т. 1 НМРАВ - за образуване на изпълнително дело възнаграждението е – 200 лв., а, съгласно чл. 10 т. 2 НМРАВ - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Обемът на осъществената правна защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ, сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната власт се учредява срещу задължение да подаде молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист № 41 от 12.05.2023г., издаден по възз. гр.д. №448/2022г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, както и да извършва всякакви възможни правни и фактически действия по образуваното дело. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които по естеството си попадат в приложното поле на понятието "водене на изпълнително производство".

Поради изложеното, настоящият състав на съда намира, че липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 700 лв. /седемстотин лева/ е до размер, близък на минимално предвидения съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв., доколкото минималното възнаграждение по чл. 10, ал. 1,т. 1 и т. 2 от Наредбата към датата на сключване на договора и плащане на адвокатското възнаграждение /12.05.2023г./ е 640 лв., поради което съответства изцяло на интересите на страните в изпълнителното производство.

С оглед потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказано намаляване размера на заплатения от взискателя адвокатски хонорар до сумата от 200 лв. и като негова последица, не е налице и неправилно определяне на размера на таксата по т. 26 3 от ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство от 700 лв., представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

По искането за присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция, същото се явява недопустимо. Налице е трайно установена съдебна практика, съгласно която с оглед на характера на производството по чл.435 и сл. ГПК, се изключва приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на общите положения, установени за производството пред въззивната инстанция, в т.ч. и досежно отговорността за разноски.

Предмет на производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие, поради което разноски по него не се дължат.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Постановление от

26.05.2023г., издадено от ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, район на действие ВТОС, с което е оставено без уважение възражение, подадено от длъжника Застрахователно акционерно дружество „О.“ АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.