Разпореждане № 574 от 06.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 574 гр. Горна Оряховица, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Пл. Личева-Денева като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Частно гражданско дело № 20264120100223 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД представлявано от Н. Л. и Св.Н. - законни представители и от пълномощник - юрисконсулт Н. Л. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. М. К. за суми, както следва: 349.79 евро - неплатена падежила главница, дължима от вноска № 25 с падежна дата 01.10.2025 г. до вноска № 28 с падежна дата 01.01.2026 г., ведно със законнат а лихва върху тази сума от 26.01.2026 г. до изплащане на вземането; договорна лихва 147.61 евро дължима от вноска № 25 с падежна дата 01 .10.2025 г. до вноска № 28 с падежна дата 01.01.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.01.2026 г. до изплащане на вземането; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 113.64 евро, дължимо от вноска № 25 с падежна дата 01.10.2025 г. до вноска № 28 с падежна дата 01 .01.2026 г., ведно със законнат а лихва върху тази сума от 26.01.2026 г. до изплащане на вземането; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 204.52 евро, дължима от вноска № 25 с падежна дата 01 .10. 2025 г. до вноска № 28 с падежна дата 01.01.2026 г., ведно със законнат а лихва върху тази сума от 26.01.2026 г. до изплащане на вземането; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 06.06.2024 г. в размер от 255.65 е в р о ; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15.34 евро, начислени на 1

16.11.2023 г.; 38.91 евро - лихва за забава, дължима от 02.10.2023 г. до 25.01.2026 г., както и направените разноски в заповедното производство.

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения, извърши проверка на представените документи, съобрази и обстоятелствата по чл. 411 ГПК, приема следното:

Съдържанието на услугата „Фаст" по същество представлява изпълнение на нормативно установеното преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити, да оцени платежоспособността на кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. ЗПК).

Доколкото това е именно задължение на дружеството, предоставящо потребителския кредит, такса (цена или възнаграждение) за изпълнението му, не се следва. Не би могло да се приеме, че длъжникът е получил някаква услуга, доколкото липсва законоустановен или уговорен от страните срок за разглеждане на искането без ползване на услугата. Възнаграждение е дължимо не заради изразеното при кандидатстване желание на кредитополучателя, или задължаването му да заплати такса, а заради спазване от страна на кредитора на уговорения срок, какъвто няма. На следващо място, разглеждането на документи не съставлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Това е така, защото е явно, че дейността, за която се претендира таксата, се извършва преди сключване на договора, а посочената норма на ЗПК позволява начисляването на допълнителни услуги само в случай, че са свързани с договора за кредит, т.е. с изпълнение на основните задължения на страните по него.

Неоснователно заявителят свързва предоставянето на услугата с разглеждане на искането до 1 час, тъй като това е негово задължение.

Клаузата "Фаст", представляваща заплащане на пакет за по-бързо разглеждане на кредита се явява нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).

Услугата “Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план, съставляващо евентуално бъдещо изменение на уговорения начин на плащане, при изпълнение на определени условия. Няма основание да се приеме, че съдържанието на услугата е 2 предварително съгласие на кредитора за това изменение, тъй като видно от чл.15.2.1 от общите условия, за упражняване на дадените при закупуване на пакета права са поставени значителни ограничения и следва да са налице множество условия, в т. ч. представяне на доказателства за осъществяване на причини, предварително счетени за уважителни. Кредиторът е изложил отнапред условията, които той е съобразил като икономически приемливи за такива изменения, при което таксата за услугата реално не покрива поет от него риск, защото такъв няма. Понеже предварително поставените условия и изисквания дават право на кредитора да откаже изменението, правото на кредитополучателя няма потестативен характер и не може да съставлява услуга. На следващо място - не се твърди това право да е упражнено, а претендираната сума не може да се дължи само заради съществуващата възможност, която както по-горе бе изяснено не е по-различна от възможността на всяка страна по договор да поиска неговото изменение.

Уговорено като общо плащане, възнаграждението за изброените дейности в услугата “Флекси“ не отговаря на изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони. Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на страните и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне, доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията за предоставяне на съвкупност от услуги, се е възползвал от икономически по силното си положение.

По тези съображения клаузата, предвиждаща такса за пакета от услуги “Флекси“, освен поради нарушение на чл. 10а, ал. 4 ЗПК е нищожна и поради накърняване и на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ).

Разходите за извънсъдебно събиране на вземането се претендират да се дължат по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на покана до длъжника за изпълнение и в размер съгласно тарифата на кредитора. Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят дължи таксата противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност 3 на субектите в правоотношението. Изброените действия - телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, а разход за събиране на вземането - част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК. На следващо място таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора (каквито твърдения няма и в заявлението). Начислена е и сумата от 255.65 евро на 06.06.2024 г. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит още преди настъпване на неизпълнението, което се твърди, че е от 01.10.2025 г. Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода на забава, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил и кумулирането му с т.нар. такса за извънсъдебно събиране на вземането, дължима от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава - до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК.

Съгласно чл.9 ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на 4 повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Последицата от пристъпване на това ограничение е пълна или частична нищожност (арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД). В случая предвидените такси за пакет допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземането са в пряко отклонение от императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Следва да се отхвърлят претенциите за суми претендирани като такси и възнаграждения по пакетите „Фаст“ и „Флекси“.

Претендираните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и таксите следва да се приемат като част от "общия разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр и следователно да бъдат включени по реда на чл.

19, ал. 1 ЗПК при формиране на годишния процент на разходите (ГПР).

При проверка на клаузите относно ГПР настоящият съдебен състав намира, че е налице неправилно посочване на ГПР в договора за кредит, което е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПК, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло посочен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C377/14 Radlinger и Radlingerovа, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – "общият размер на кредита", дефиниран в нашето законодателство в § 1, т. 3 ЗПК като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПК представлява сбор от всичко това, което той следва да заплати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Според цитираното решение на СЕС, посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на 5 формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovа, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението п о дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително следва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, включително и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита).