Решение № 3733 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100107609 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. А. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Могилец, ул. ****, област Търговище, община Омуртаг, чрез адв. Е. Ф. – САК, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № II- 048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху главницата от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN ****.

Ищцата твърди, че е наследник на А.З.Ч., пострадал от т. нар. „възродителен процес“, проведен в периода 1985-1989 г. в България, изразяващ се в принудителна смяна на имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права. Излага, че в периода от 19.02.1985 г. до 14.04.1987 г. баща й бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене и в затвора в гр. Бобов дол, а в периода от 15.04.1987 г. до 14.12.1988 г. е бил принудително изселен в гр.

Бобошево. В исковата молба се поддържа, че в затвора в о. Белене и в затвора в гр. Бобов дол бащата на ищцата бил принуждаван да работи тежък физически труд. Заявява, че баща й е бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия – мръсотия, липса на елементарни условия за живот и лична хигиена. Посочва, че въпреки демократизирането на България след 1989 г. и до момента на депозиране на исковата молба тези години не се признавали за трудов или осигурителен стаж за пенсиониране; осъдените и задържаните за криминални престъпления били на по-лек режим. След две години престой в Белене и в затвора в гр. Бобов дол, през 1987 г. бащата на ищцата бил принудително изселен в гр.

Бобошево, като всеки ден бил под полицейско наблюдение. В края на 1988 г. бил освободен и се прибрал в родния си край. По време на престоя в гр. Бобошево бащата на ищцата формално не бил затворен в килия и под ключ, но предвид тежките ограничения и изолация, в която бил поставен години наред, и там бил лишен от свобода по смисъла на чл. 5 1

ЕКЗПЧОС.

Бащата на ищцата не бил извършил никакво престъпление или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода. Нямал е постановена присъда, с която да му е наложено наказание лишаване от свобода. Въпреки това бил фактически лишен от свобода в продължение на години, във връзка с така наречения „възродителен процес“. В резултат на задържането му години наред били засегнати правата му на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация. Ищецът заявява, че баща й бил принуден от властите през 1989 г. да напусне заедно със семейството си страната и да се установи да живее в Турция, където е останал да живее. През 2014 г. той починал. След падането на тоталитарния режим в България в цялото семейство се породила надежда и очакване, че новата демократична власт ще предаде на съд и накаже виновниците с поддържана вяра за поне частично възмездие за репресиите, на които е бил подложен бащата на ищцата. След като узнала новината за започнало разследване, ищцата заедно с други пострадали от възродителния процес учредили сдружение „За справедливост, права, култура, и солидарност на Балканите“, което да ги подпомага в усилията по търсене на информация за развитието на делото и предприемането на законови действия по него в качеството им на пострадали лица. Твърди се, че първите разпити на пострадалите по делото са започнали едва след 2000 г. Заявява, че баща бил е разпитван като свидетел в Турция през 2007 г. и му били разяснени правата му като пострадало лице. Излага, че баща й не доживял приключването на сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. След неговата смърт на основание чл. 74, ал. 2 НПК правата на пострадалите лице преминали върху неговите наследници. Ищцата твърди, че е пострадала и в лично качество, тъй като е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Досъдебното производство не било приключило и към момента на депозиране на исковата молба и тази продължителност довела до прекратяването му срещу виновните лица поради тяхната смърт и изтичането на давностните срокове за реализиране на наказателно преследване срещу обвиняемите. Твърди от това да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото, недоверие към компетентните власти, отчаяние, чувство на безсилие и безпомощност.

Очакванията й за възмездие чрез довеждането докрай на наказателния процес останали излъгани и неоправдани, лишена била от възможността да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител, което не й давало душевен мир и покой. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България.

Навежда, че загубата на възможности включва имуществените и неимуществените вреди, които не били обезщетени нито от държавата, нито от преките причинители. Моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Намира, че искът е недопустим. Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ била в сила от 15.12.2012 г., като е приложима занапред и няма обратно действие. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството било проведена административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ при смърт на увредения неговото право на обезщетение за неимуществени вреди се наследява само ако е било предявено пред съд от увредения, което не било сторено. Нямало данни ищецът да е бил конституиран като пострадал в наказателното производство. Липсва пасивна процесуална легитимация на Прокуратурата на РБ с оглед твърдените от ищцата вреди от репресията по време на т.нар. „възродителен процес“, за които е налице специален правен ред за обезщетяване – по Закона за политическа и гражданска реабилитация на 2 репресираните лица /ЗПГРРЛ/, като абсолютната погасителна давност е изтекла далеч преди предявяването на исковата молба. По същество оспорва иска като неоснователен. Намира, че за вреди, претендирани за периодите след внасянето на обвинителния акт в съда до връщането му на органи на Прокуратура на РБ, не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря. Излага съображения за липса на демонстриран интерес от страна на ищцата и приживе от баща й към наказателното производство. Поддържа, че наследодателят на ищцата с поведението си е станал причина за забавяне на делото, тъй като не бил открит за извършване с негово участие на необходими действия или уведомяване за издадени актове, поради което се позовава на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗОДОВ.

Посочва, че делото на два пъти е внасяно в съда и два пъти е връщано за изпълнение на задължителни указания. Досъдебно производство № II-048 от 1999 г. на ВОП – София се отличавало със сериозна фактическа и правна сложност, като продължителността на същото се дължи на дадените с разпореждания на съда задължителни указания за прокуратурата, предвиждащи извършването на огромна по обем оперативно-издирвателна дейност, свързана с установяване на общо 446 свидетели, както и извършването на съдебни поръчки до Република Турция. Оспорва претенцията по размер като прекомерна съобразно чл. 52 ЗЗД. Оспорва началния момент на претенцията за лихва и прави възражение за погасяване с кратката тригодишна давност. Счита, че ако съдът определи обезщетение, то законна лихва върху същото следва да се присъди от датата на исковата претенция. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът намира следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за прилагане на превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за Народната милиция от 19.02.1985 г. /л. 45 – л. 46/ на бащата на ищцата А.З.Ч. е била наложена превантивна административна мярка – принудително установяване в затвора и лагера на о. Белене, Плевенски окръг за срок от три години. В последваща заповед от 22.04.1987 г. /л. 51 – л. 52/ е посочено, че независимо от престоя му в Белене и Бобов дол А.З.Ч. продължил да отрича възродителния процес, не били настъпили съществени изменения в мирогледа му, участвал в негативни прояви и не участвал съзнателно и активно в трудовия процес, поради което му е наложена мярка – принудитено установяване в гр.

Бобошево, Кюстендилски окръг за срок от три години. Превантивната административна мярка е прекратена със заповед от 14.12.1988 г. /л. 53 – л. 54/.

Не се спори, че принудително са сменени рождените турски имена на А.З.Ч. с български имена. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 16 от 29.07.2022 г. /л. 214/ принудителните имена на лицето са А.З.Ч. и А.З.Ч.. В някои приложени по делото документи лице с идентичен единен граждански номер фигурира и с имената А.Й.

/Препис на смъртен акт № 83 от 26.02.2015 г., издаден в Република Турция/.

От удостоверение за наследници № 031 от 13.02.2019 г. /л. 137/ се установява, че А.З.Ч., починал на 30.10.2014 г., е оставил за свои наследници ищцата А. А. Й. – дъщеря, З.Д.Ч. – съпруга, и М.А.Ч. – син.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 073 от 29.07.2022 г. /л. 237/ имената А. А. Й., респ. А.А. Й., А. А. Ч. и А.А. Ч. са на едно и също лице. В приложения по делото заверен препис от актовата книга на съставен акт за раждане № 281/17.08.1976 г. на ищцата А. А. Ч. е налице бележка за промяна на имената й на А.А.

Ч.. С решение № 5/18.05.2015 г. на кмета на Община Котел имената й са възстановени на А.

А. Ч. по административен ред на основание чл. 19а ЗГР.

Установява се, че ищцата е член на „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на Сдружението /л.

3

215 – л. 236/ една от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на понЕ.ите материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

В Държавен вестник бр. 44/01.06.1990 г. е публикувано решение на Народното събрание, Парламентарна комисия за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на законността в държавния, обществения и стопанския живот, с което е обявена политическа и гражданска реабилитация за неоснователно лишаване от свобода и въдворяване в Белене на 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, като в решението е посочено и името на бащата на ищцата А.З.Ч..

Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства на 31.01.1991 г. с постановление на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП – София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП – София, за разследване на извършени по време на т.нар.