Решение № 177 от 14.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500317 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от О. Х. против решение № 140/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 560/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта, в която тя е осъдена да заплати на М. З. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 823,98 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 19.11.2022 г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят твърди, че не е доказано неизпълнение на негови задълженията по ограничаване и контрол на безстопанствените кучета, като оспорва механизма на инцидента и това, че травмата е настъпила при такъв с участие на безстопанствено куче, като моли да бъде отменено решението в обжалваните части. Оспорва подадената от М. З. насрещна въззивна жалба и моли съда да я отхвърли.

Претендира направените по делото разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. М. З. чрез процесуалния му представител адвокат К. Г. против същото решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за 1 неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., като се излагат съображения за неправилно приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение с оглед конкретните обстоятелства относно действително претърпените неимуществени вреди и несъобразяването му с конкретната икономическа конюнктура в страната. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната му част и да му се присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 11 000 лв. Оспорва въззивната жалба на О. Х. като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира направените пред двете инстанции разноски и адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на адвокат Г..

Постъпила е частна жалба от О. Х. против определение № 422/17.05.2024 г., постановено по същото гражданско дело, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за изменение на решението в частта, с която е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв. с включен ДДС. Жалбоподателят счита, че ДДС върху адвокатското възнаграждение е недължим, както и че предвид липсата на изключителна правна сложност на делото не се дължи адвокатско възнаграждение в присъдения размер, поради което моли да бъде отменено определението и бъде изменено постановеното решение в частта му за разноските чрез отхвърляне на искането за присъждане на такива в полза на адвокатското дружество, евентуално за присъждането им в размер по НЗПП, без да се начислява ДДС.

Ответникът по частната жалба М. М. З. счита, че тя е неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на обжалване съдебни актове от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от М. М. З. против О. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във 2 вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 19.11.2022 г., около 18,50-19,00 ч. в гр. Х. на пл. О.“ непосредствено пред заведението за дюнери бил нападнат от бездомно куче, средно на ръст с черно-кафява козина, на лявото ухо на което имало ушна марка с розов цвят, като преди нападението той по никакъв начин не го провокирал и атаката от страна на кучето била напълно неочаквана и ненадейна, то се засилило, скочило и го съборило на земята, а единствено бързата намеса и виковете на намиращите се наоколо хора попречили на животното да нахапе лицето и тялото на ищеца, от падането на земята той получил травми, удряйки силно лявата си ръка и рамо.

След инцидента З. бил откаран от екип на спешна медицинска помощ, прегледен в спешното отделение на „М. - Х.“АД и извършена рентгенография на лява раменна става, която не показала контузионни промени и фрактури, след което ръката му била обездвижена с мека превръзка и той бил освободен за домашно лечение. Доколкото болките в ръката му не стихвали, на 24.11.2022 г. ищецът потърсил отново медицинска помощ, при извършения преглед били констатирани болки, оток, ограничени и болезнени движения и палпаторна болезненост и било препоръчано извършването на ЯМР изследване, чрез което се установили данни за костно-мозъчен оток на раменната кост в близост до инсерцията на тендона на м. супраспинатус и синдром на ротаторния маншон на лявото рамо, няколко дни по-късно посетил лекар травматолог, който му предписал медикаментозна терапия със скъпоструваща вътреставна инжекция и други лекарства, а впоследствие провел още няколко контролни прегледа и физиотерапевтична процедура.

Първия месец след злополуката З. изпитвал силни болки в областта на лявата ръка, налагало се постоянно да приема обезболяващи и седативни медикаменти, лявото му рамо било почти напълно неподвижно и сковано, това му пречело да се обслужва сам и се налагало да ангажира близките си денонощно за оказване на помощ при извършването на ежедневните битови и хигиенни нужди, а общият лечебен процес продължил около 3-4 месеца, но и към момента той все още изпитвал ограничени и болезнени движения в областта на лявото рамо и не можел да вдига тежки предмети. Описаният инцидент се отразил неблагоприятно на психиката и психо-емоционалното равновесие на ищеца, той се чувствал безпричинно тревожен и потиснат, изпитвал нарушения на съня и вниманието, спрял да контактува със своите близки и приятели, бил консултиран от специалист-психиатър, който 3 установил липса на сън, кошмари, свързани със случката, избягване и заобикаляне на мястото на ситуацията, потиснато настроение, тревожност, емоционална лабилност, понижен апетит и напрежение, за което било предписано медикаментозно лечение, по-късно посетил психиатър още два пъти, който констатирал непълно отшумяване на травмата и продължил терапията с лекарства. Доколкото бездомните кучета са под надзора и грижите на общината, а тя не е изпълнила задълженията си, З. счита, че О. Х. следва да отговаря за всички нанесени му вреди, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 26 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от инцидента от нападението от бездомно куче, както и 823,98 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в средства за закупуване на лекарства, прегледи и изследвания, подробно описани в исковата молба, във връзка с лечението на причинената травма, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането - 19.11.2022 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът О. Х. счита, че предявените искове са допустими, но са неоснователни и недоказани по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че не може да се ангажира отговорността на общината, тъй като не е установено нейно противоправно поведение, доколкото кучето е било с ушна марка, което означава, че общината е спазила разпоредбите на Закона за защита на животните да кастрира, обезпаразити безстопанствените кучета и да ги върне на същите места. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и неотговарящ на действително причинената вреда. Претендира разноски.

С обжалваното решение е осъдена О. Х. да заплати на М. М. З. 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 823,98 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди /направени разходи за лечение/, в резултат на инцидент с нападение от бездомно куче, настъпил на 19.11.2022 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на непозволеното увреждане - 19.11.2022 г. до окончателното им изплащане, като в останалата му част до пълния предявен размер от 26 000 лв. искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, О. Х. е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд 4 Хасково в полза на бюджета на съдебната власт 1 400 лв., от които държавна такса от 600 лв. и заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджетните средства на съда от 800 лв., както и да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2 100 лв. с включен ДДС, а М. М. З. е осъден да заплати на О. Х. разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 300 лв.

Решението е обжалвано от страните изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа и за чиито действия отговаря, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.

По отношение на претърпените от ищеца вреди:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че М. З. се оплаквал от болки в областта на ляво рамо, бил прегледан в КСБ/СО, направена му била рентгенография на раменна става, при която не били установени видимо позитивирани патологични изменения костни структури, но при последващ преглед били констатирани болка, оток, ограничени и болезнени движения – флексия, абдукция и ротация, палпаторна болезненост в забавното място, било му изписано медикаментозно лечение и 5 физиотерапевтични процедури, извършена магнитно-резонансна томография на ляво рамо с установени данни за синдром на ротаторния маншон, теносиновиит, денегеративни промени гленоидално и остеин на раменната кост, а в същия период ищецът изпитвал и много негативни усещания, свързани с психичното му състояние, квалифицирани като разстройство в адаптацията, за които посетил специалист психиатър и му била препоръчана медикаментозна терапия.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р ХЕ, прието в първоинстанционното производство и което като компетентно изготвено съдът възприема, е видно, че при падане на 19.11.2022 г. на терена М. З. получил силни болки и затруднение в движението на лявата раменна става, при проведено ЯМР изследване на ставата шест дни след инцидента били установени дегенеративни и възпалителни промени в ставата с хроничен характер, известни като т.нар. синдром на ротаторния маншон, които представляват изменение в сухожилията, мастната торбичка и ставните повърхности от дегенеративен характер поради хронично притискане на капсулата на ротаторния маншон между главата на раменната кост и клюновидния израстък на лопатката, този синдром на ротаторния маншон на лявата раменна става не е възникнал и не е в резултат на травмата от падането на твърд терен на 19.11.2022 г., травмата от падането се е развила на фона на вече съществуващия синдром на ротаторния маншон и е провокирала обостряне на състоянието с възникване на болка и затруднение на движенията на ставата, при изследването с ЯМР не е установено нарушаване на целостта на анатомичните структури на ротаторния маншон. Според вещото лице оплакванията от болка и затруднени движения са продължили повече от 30 дни, продължават и в момента на прегледа на ищеца по негови твърдения, но те се дължат на синдрома на ротаторния маншон, самата травма не е довела до обективно установими морфологични промени на тъканите, а е изострила симптомите на вече съществуващия синдром, като по този повод ищецът е провеждал лечение с обезболяващи, противовъзпалитевни средства, вътреставни инжекции и физиотерапевтични процедури, преустановени към края на декември 2022 г. Оплакванията от болки и затруднени движения на фона на синдрома на ротаторния маншон могат да възникнат при падане на терена и подпиране на ръце при падането, независимо от какво е предизвикано, а доколкото синдромът на ротаторния маншон е дегенеративно 6 възпалително заболяване на структурите на раменната става и има хронично прогресивно развитие, а травмата от падането е изострила обичайните оплаквания при този синдром, за която е провеждано активно лечение около месец, не може да се определи доколко и в какъв срок оплакванията са пряко свързани с травмата от падането и доколко се дължат на основното заболяване, като в първите една-две седмици ищецът е изпитвал силни болки и затруднения в движението на лявата раменна става, които постепенно са отшумели и няма трайни последици за здравето на пострадалия, свързани с травмата от падането на 19.11.2022 г., а основните оплаквания се дължат на хроничния дегенеративно възпалителен процес на ставата, като представените по делото фактури, установяващи направени разходи за прегледи и закупуване на медицински консумативи във връзка с лечението на лявата раменна става в общ размер на 753,98 лв., са били необходими и относими към състоянието на ищеца.