Решение № 160 от 16.02.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Перник, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221720105041 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу Община Перник, ЕИК 000386751 с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1 по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД а установяване дължимост на сумата 3439,09 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г., и изравнителна сметка със знак „-“ за месец 07.2020 г. за топлофициран обект, находящ се в гр. Перник, ул. Благой Гебрев № 17 – кафе „Стелви“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 990,65 лева - мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2015 г. до 25.01.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2700/03.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4434/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

Предявени са при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Община Перник, ЕИК 000386751 да заплати на ищеца „ Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360 сумата 3439,09 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г., и изравнителна сметка със знак “-„ за месец 07.2020 г. за топлофициран обект, находящ се в гр.

Перник, ул. Благой Гебрев № 17 – кафе „Стелви“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 990,65 лева - мораторна 1 лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2015 г. до 25.01.2021 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.

Приети са за съвместно разглеждане предявени от ответника Община Перник, ЕИК 000386751 обратни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу третото лице помагач на страната на ответника ПП „Единна народна партия“, ЕИК 175519298 за заплащане на сумата 383,74 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.11.2019 г.

– 01.02.2020 г. за отдадения под наем имот, находящ се в гр. Перник, ул.

Благой Гебрев № 17 – кафе „Стелви“, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск – 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 36,78 лева – мораторна лихва за забава.

Ищецът „Топлофикация - Перник” АД твърди, че е доставил топлинна енергия за имот, находящ се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.

Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски. При условията на евентуалност ако не се установи облигационна връзка между страните, счита че е доставил за процесния период топлинна енергия до собствения на ответника топлоснабден имот, като последният не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Перник е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че през процесния период имотът е бил отдаден под наем на различни лица. Сочи, че ответната община не е уведомявана за дължимите суми и издадените фактури, за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност на част от вземанията. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Перник прави искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника - ПП „Единна народна партия“, с което лице твърди да е налице сключен договор за наем за част от процесния период, поради което отговаря за натрупаните задължения.

Предявява обратен иск срещу така посоченото трето лице помагач за заплащане на сумите 383,74 лева – главница за топлинна енергия а периода 01.11.2019 г. – 01.02.2020 г. за отдадения под наем имот, находящ се в гр.

Перник, ул. Благой Гебрев № 17 – кафе „Стелви“, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск – 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 36,78 лева – мораторна лихва за забава.

Конституираното третото лице помагач на страната на ответника ПП „Единна народна партия“, редовно уведомен, не подава отговор на исковата 2 молба в срока по чл. 131 ГПК

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ е да установи възникването на облигационно правоотношение с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия, както и че последният притежава качество собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител/клиент на топлинна енергия и че в изпълнение на задълженията си по правоотношението за процесния период ищцовата страна е доставила топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/ в размер на претендираната стойност. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Наведените от ищеца фактически твърдения, че ответникът е небитов клиент, който е присъединил към топлопреносната мрежа обект, отдаван под наем с търговска цел, имащ право на това основание да получи топлинна енергия, както и задължение да заплаща на ответника стойността на същата по нормативно определени цени. Ето защо приложение следва да намерят специалните правила, уреждащи взаимоотношенията за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т. 33а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. За да се приеме, че между ответника и ищеца е възникнало договорно правоотношение въз основа на представените общи условия, предвид характера на сделката е необходимо да има писмено потвърждение за предаването им. Също така в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма, която е форма за действителност на сделката. В същия смисъл е чл. 1, ал. 2 от общите условия на ищеца.

Ответникът не оспорва да е собственик на процесния имот. Не се твърди обаче да е сключен, нито се представя по делото двустранно подписан писмен договор между ищеца и ответника, както и писмено потвърдени общи условия. Установява се също от доказателствата по делото, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се отдава под наем с търговска цел, т.е. по своето предназначение не следва да се ползва за битови нужди, поради което съдът приема, че между страните не е налице твърдяната облигационна 3 връзка.

Горепосоченото обосновава неоснователност на главната искова претенция за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия на договорно основание, каквото по делото не се установи, както и на тази за лихва за забава, доколкото тя е акцесорна на главния иск. Същевременно е налице вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на друг дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си, като с тази разпоредба се осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго. Фактическият състав на тук посочената разпоредба изисква ищецът пълно и главно да установи обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното заплащане, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването.

Не се спори по делото, че топлоснабденият имот се притежава от ответника в исковия период както и се установява, че ищецът е подавал топлоенергия. Без правно значение е обстоятелството, че в процесния период, имотът е отдаван под наем и друг е действителният потребител.

Относно доставката и размера на задължението е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, отговарящо на всички поставени задачи, дадено от лице, притежаващо съответните специални знания. Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна топлоенергия и за БГВ, които са преизчислени след края на отоплителния сезон, като са приспаднати съответните суми. Няма данни за постъпили възражения по изготвените изравнителни сметки. В заключението вещото лице, изследвайки доставката е установило, че процесният имот е с потребление през исковия период от 01.10.2015 г. до 30.04.2020 г. в размер на 3439,09 лева

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото и ответното дружества. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти – сума за топлинна енергия за отопление на имот. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия период стойността на предоставяните от ищеца услуги за процесния обект е 3439,09 лева, като е начислено и обезщетение за забава в размер на 990,65 лева. От 4 изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът през процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия.

Действително общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на услугата, което се установява по безспорен начин с оглед заявеното становище и приетите по делото СТЕ и СИЕ. Фактът, че ответникът като собственик на имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с топлофикационното дружество, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.

59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия извън „Топлофикация - Перник” АД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца. В случая липсата на договор е липса на основание за получаването на топлинна енергия. Като не я е заплатил, ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.