Протоколно определение № 658 от 03.08.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно наказателно дело 879/2026
- Вид
- Протоколно определение № 658
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Мая Андонова Миленкова
Цитирани разпоредби
- чл. 325 · Наказателен кодекс
- чл. 64, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 89 и сл. · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 658 гр. Кюстендил, 03.08.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Мая Анд. Миленкова Частно наказателно дело № 20261520200879 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура - Кюстендил се явява мл. прокурор И. Д..
Обвиняемият Д. Г. М. е доведен в съдебно заседание. Явява се и неговият служебен защитник адв. М. Г., назначена в хода на ДП.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на обвиняемия, както следва:
Д. Г. М. – **г., роден на ******************, ЕГН **********.
Съдът разясни на обвиняемия правата му по чл. 55 НПК в производството по чл. 64 от НПК.
Обвиняемият Д. М.: Разяснени са ми правата. Съгласен съм адв. Г. да бъде мой служебен защитник. Запознат съм с искането на Районна прокуратура– Кюстендил за вземане на постоянна мярка за неотклонение.
Съдът разясни на страните правото им на отводи срещу членовете на състава, прокурора и съдебния секретар.
Страните /поотделно/: Нямаме искания за отвод.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Съдът докладва постъпилото искане от Районна прокуратура - Кюстендил за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на Д. Г. М., обвиняем 1 по ДП №496/2026г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, преписка вх. №3589/2026г. по описа на Районна прокуратура - Кюстендил.
Прокурорът: Поддържам внесеното искане. Нямам искане за събиране на други доказателства.
Адв. Г.: Оспорвам искането на КРП. На този етап доказателства няма да сочим.
Обвиняемият Д. М.: Не съм виновен за нищо. Аз мога да кажа всичко, включително, че съм и чисто гол.
Доколкото страните не сочат нови доказателства и не желаят събирането на допълнителни такива, съдът намира, че събраните по делото доказателства в хода на досъдебното производство до момента са достатъчни за вземане на решение, поради което и О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателства по делото материалите по ДП №496/2026г. по описа на РУ на МВР – гр. Кюстендил.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът: Уважаема госпожо съдия, моля да уважите искането на КРП и да вземете най-тежката МНО „задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д. М.. От събраните на досъдебната фаза доказателствени материали, макар и нейния ранен етап, разпитите на пострадалите и на свидетеля Д., се доказва обоснованото предположение, за това обвиняемият М. да е извършил престъплението, за което е бил привлечен. Освен това, към искането са приложени различни писмени доказателства, които обосновават реалната опасност от извършване на ново престъпление. В рамките на последните две седмици са образувани три отделни наказателни производства за различни видове престъпления по различни глави от НК, по които има данни, че обвиняемият М. е извършил същите. Налице са данни. Образувано е и ДП за престъпление по чл. 325 от НК, за периода от 17.07.2026г. до 20.07.2026г., с шест отделни деяния на територията на гр. Кюстендил, на различни места са извършени хулигански действия, включително при управление на МПС, с което е застрашен живота и здравето на различни граждани. Освен това обвинението, за което е привлечен по настоящото обвиняемият М. е тежко умишлено по смисъла на НК, като предвидената в закона санкция е „лишаване от свобода“ до шест години. Въз основа на всичко изложено до тук, считам, че са налице предпоставките за вземане на най-тежката МНО „задържане под стража“. Налице е обосновано предположение. Налице е и реалната опасност от извършване на ново престъпление. Затова Ви моля, да уважите искането на КРП.
Адв. Г.: Уважаема госпожо съдия, защитата не намира основание да оспорва представените доказателства. Моля съдът да постанови мярката, която намира за съответстваща на събраните доказателства и на здравословното състояние на лицето.
Обвиняемият Д. М.: Знам си, шест години. Друго няма какво да кажа.
Съдът дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Д. М.: Пишете каквото искате.
Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на определение.
След съвещание съдът обяви определението си с мотиви в съдебно заседание в 2 присъствието на страните.
Съдът, като взе предвид доводите на прокурора, на обвиняемия и на неговия защитник, както и събраните материали на досъдебното производство, намира, че в случая са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 63, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената разпоредба мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Нормата на чл. 63, ал. 2 от НПК предвижда, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато: 1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив; 2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК; 3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.
С постановление за привличане на обвиняем от 03.08.2026г. Д. Г. М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК, което е тежко престъпление по смисъла на закона.
Съдът намира, че въпреки ДП да е съвсем в начален стадии, то събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението. В случая производството е за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, а не за произнасяне по вината и размера на наказанието. Не е необходимо да има безспорни доказателства, а такива, от които съдът да направи обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението. На второ място, видно от правната квалификация на обвинението, съответстваща на фактическото описание на деянието, Д. Г. М. е привлечен като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Опасността обвиняемият да извърши престъпление се обосновава от конкретните данни по делото. Видно от приложената по делото справка за съдимост, за Д. Г. М. не се установява предходно осъждане, но по делото се съдържат данни, че по отношение на него са водени и се водят наказателни производства, въпреки, че същите не са приключили с краен осъдителен акт. Всички тези производства определят М. като личност, която не е в състояние да упражни контрол над поведението си. Същият се отличава със завишена обществена опасност и проявява склонност към извършване на деяния, които не кореспондират с обществения ред. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че съществува реална опасност обвиняемият М. да извърши ново престъпление.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от НПК, обаче, за да се приеме, че е налице „реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление”, следва лицето да е привлечено, като обвиняем за престъпление извършено повторно или при условията на опасен рецидив; лицето да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и да е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година; или лицето да е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години „лишаване от свобода” или друго потежко наказание; или лицето да е привлечено като обвиняем при усл. на чл. 269, ал. 3 от НПК.
В конкретният случай съдът намира, че не е налице нито една от предпоставките предвидени в чл. 63, ал. 2 от НПК, която да обоснове „реална опасност” по смисъла на чл.
63, ал. 1 от НПК.
3
От събрания доказателствен материал се установява, че лицето страда от „шизоафективно разтройство - маниен тип“. Съобразно Европейската конвенция за защита правата на човека и по-точно чл. 5, §1, б.е от същата, всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвидени от закона, а именно: законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници. Наличието на посоченото заболяване води до обоснован извод за непредсказуемост в действията на лицето, като са налице данни в досъдебното производство, че има прояви на агресия и лесна раздразнителност, водещи до деструктивно поведение спрямо себе си и околните. Съдът намира, че се касае за лице със завишена степен на обществена опасност.
Съдът намира обаче, че не са налице основания да определи по-лека мярка за неотклонение към момента, тъй като същата няма да изпълни целите на чл. 57 от НПК.
Водим от горното, съдът намира, че са налице необходимите предпоставки за взимане на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Приложението на чл. 89 и сл. от НК, към настоящият момент не следва да бъде постановено от съда, предвид липсата на такова искане от прокуратурата и началната фаза на досъдебното производство, съответно липсата на достатъчен доказателствен материал.
Водим от горното съдът намира направеното от Районна прокуратура – Кюстендил искане за основателно. Налице са предпоставките на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от НПК, поради което и на основание чл. 64, ал. 5 от НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Д. Г. М. – **г., *************, ЕГН **********, обвиняем по ДП №496/2026г. по описа на РУ на МВР – гр. Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест съдът насрочва делото пред Окръжен съд – Кюстендил на 12.08.2026г. от 14.00 часа, за която дата и час:
Страните са уведомени.
Заседанието приключи в 15.20 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
Секретар: _______________________