Решение № 237 от 03.11.2022, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 404/2022
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 03.11.2022
- Състав
- Палмира Димитрова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 7 ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл. 9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. ЛЕВСКИ, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20224410100404 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.179, ал.1 във връзка с чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника и осъществява трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – дневна и нощна с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че през периода от 27.06.2019 г. до 10.07.2020 г. е положил 800 нощен труд, който следва да бъде изчислен в съответствие с разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, в резултат на което преизчисление, положения от него труд възлиза на 914,40 часа и това води до извънреден труд от 114,40 часа, който счита, че следва да му се заплати допълнително, като съобразно заплатата му и часовата му ставка положения от него извънреден труд възлиза на сумата от 915,20 лв.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 915,20 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.06.2019 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преобразуване на положения нощен труд към дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата 1 молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и сумата от 100 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.07.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Претендират се направените деловодни разноски.
Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат В. Н. - П. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила отговор на исковата молба, в която е изразено становище, че през процесния период ищецът е работил на посочената в исковата молба длъжност и е изпълнявал служебните си задължения при ненормиран работен ден.
Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди се, че е неприложима НСОРЗ и предвиденото в чл. 9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142 ал.2 от ЗМВР.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като недоказани както по основание, така и по размер.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ГДБПЗН – МВР, възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „старши пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Левски при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.София МВР.
Като безспорно е обявено обстоятелството, че през процесния период ищецът е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа, съгласно утвърдени графици и при сумарно отчитане на работното време.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – заверени копия от графици за дежурство за месеците от процесния период, заверени копия от протоколи за положен труд от 2 държавни служители, работещи на смени през процесния период и заверени копия на платежни бележки за процесния период, че ищецът е полагал труд и през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа, като за отработените часове нощен труд му е било начислено и заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че за процесния период от 01.04.2019г. ищецът е положил реално общо 597 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. За реално отработените часове нощен труд е било заплащано своевременно по 0,25 лв./час. Дадено е заключение, че нощният труд, приравнен на дневен с коефициент 1,143 се равнява на 682,371 часа, като за разликата 85,371 часа се изчислява неизплатена сума за извънреден труд в размер на 719,68 лв., изчислено със средна ставка 8,43 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец с увеличение от 50 на сто. За целия процесен период ищецът е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен труд, съобразно
Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. и
Заповед
№8121з1429/23.11.2017г. на МВР, с които е определен размера на посоченото допълнително възнаграждение. Посочена е и лихвата за забава от първо число, следващо тримесечието до предявяване на исковата молба, която е изчислена на сумата от 172,98 лв.
При така установените факти и липсата на спор между страните относно полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период, правният спор е концентриран относно приложимите по отношение заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни актове. Спорно между страните по делото е налице ли е основание за преизчисляване на отработените часове нощен труд с коефициент 1,143, респективно дължи ли се допълнително възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения коефициент часове и реално отработените такива, както и представляват ли те извънреден труд.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР, за него приложима е разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за 3 полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР /в редакцията на закона преди измененията обнародвани в ДВ бр.60/07.07.2020 г., влезли в сила от 11.07.2020 г./, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период - 01.04.2019г. – 01.08.2020г., са действали две наредби на министъра на вътрешните работи: Наредба № 8121з776/29.07.2016г. /отменена с решение на 5 членен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. и Наредба № 8121з-1174 от 07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С всеки един от посочените подзаконови нормативни актове е уредена нормална продължителност на работното време на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Предвидена е работа на смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Нито една от посочените Наредби, обаче не съдържа текст аналогичен на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., с който е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Налице е празнота в закона, като съдът приема за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде 4 приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът приема, че следва да се приложи общото правило на чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч. = коефициент 1,143.
Предвид на изложените съображения, съдът приема, че за процесния период от 26.07.2019г. до 10.07.2020 г. /до влизане в сила на измененията на ЗМВР обн. ДВ бр. 60/07.07.2020 г. влезли в сила от 11.07.2020 г./, следва по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143. От заключението на вещото лице по изготвената съдебноикономическа експертиза се установява, че за този период ищецът е положил реално 597 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 682,371 часа. От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 не е било заплатено възнаграждение.
Неоснователен е наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове нощен труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. за всеки час нощен труд.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1) заплащане на часовете 5 положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., I V гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831 ). Посочените принципи за допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. Доколкото по делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него нощен труд през периода от 01.04.2019 г. до 10.07.2020 г..