Определение № 51932 от 21.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55780/2024
- Вид
- Определение № 51932
- Подписан
- 21.12.2024
- В сила
- 21.12.2024
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51932 гр. София, 21.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110155780 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от А. Т. Т. срещу „К.“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли, тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК в частта, в която се иска вещото лице да посочи дали неустойката е включена в ГПР и какъв би бил размерът на ГПР с включена неустойка. С отговора на исковата молба не се оспорва фактът, че неустойката не е включена в ГПР, като за изчисляване на ГПР с включена неустойка не са необходими специални знания. Другият поставен въпрос към ССчЕ не е за неотносим факт по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК – по делото е предявен установителен иск за недействителност на договора, част от фактическия състав на който не е установяването на това какъв е размерът на извършените от ищеца плащания по договора.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.02.2025 г. от 09:45 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******** от 09.04.2024 г. поради противоречието му със закона и предявен в условията на евентуалност установителен иск с правно основание п о чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави.
Ищцата А. Т. Т. твърди, че на 09.04.2024 г. сключила с ответното дружество „К.“ ЕООД договор за потребителски кредит № ********. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 2800 лв., която следвало да върне на 18 вноски с крайна падежна дата 09.10.2025 г. Сочи, че на осн. чл. 6, ал. 1 от договора се е задължила да предостави обезпечение на задълженията си по договора, както следва:
1. Поръчителство на едно или две физически лица, които кумулативно отговарят на редица поставени условия и 2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция. В чл. 18, ал. 1 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 5330,32 лева, която следвало да се заплаща разсрочено с всяка вноска. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради факта, че противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като предвиденият в договора ГПР от 62,98 % надхвърля максимално допустимия такъв, като освен това в него не била включена и дължимата неустойка, която счита, че е задължителна част от него. Ето защо, сочи, че действителният ГПР по договора е неправилно изчислен, в заблуда на потребителя и надхвърля максимално допустимия размер. Счита освен това, че уговорената договорна лихва от 50 % на година е в прекомерен размер, поради което противоречи на добрите нрави. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР, липсата на ясното му посочване в договора и прекомерния размер на договорна лихва. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Сочи, че размерът на възнаградителната лихва не е прекомерен, като освен това е индивидуално договорен с ищцата. Намира, че кредитополучателя е имал възможност да прецени изцяло риска преди сключване на договора за кредит. Излага подробни аргументи по наведените от ищцата доводи за нищожност на договора. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителните искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ******** от 09.04.2024 г., който противоречи на закона, евентуално – който накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че размерът на уговорената възнаградителна лихва е индивидуално уговорен.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между А. Т. Т. и „К.“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ******** от 09.04.2024 г., по силата на който ищцата е получила 2 в заем сумата от 2800 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е уговорена неустойка в размер на 5330,32 лева поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3