Решение № 22 от 02.02.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Р., 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20264500500053 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес във връзка с чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1507/28.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1646 по описа на Районен съд – Р. за 2025 г. съдът е отхвърлил предявения от K. G. L. Sp. z. o. o., регистрационен номер *********** със седалище и адрес на управление:

П., ******* *, ул. O. № *, представлявано от Б. П. срещу „Про Лоджистикс енд Сървисиз“ ЕООД, ЕИК 202999299 със седалище и адрес на управление:

Р.Б., гр. Р., ул. “Р.И.“ *******, представлявано от у. П. Д. Р. иск за заплащане сумата 800 евро – вреди от неизпълнение на договорно задължение. Със същото решение дружеството K. G. L. Sp. z. o. о. e осъдено да заплати на „Про Лоджистикс енд Сървисиз“ ЕООД разноски по делото в размер на 400 лева, която сума с оглед влизането в сила на Закон за въвеждането на еврото в Р.Б. следва да се чете 204.52 евро.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

№37416/01.12.2025г. от ищеца ***********. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че изводът на съда, че ответникът не е бил обвързан с условията на договора, съдържащи се в точки 13 и 14 на договора, е неправилен и че ответникът е потвърдил всички условия чрез имейл от 21 май 2024 г., 15:12 ч. Въззивникът се позовава и на чл. 14 и чл. 19 от CMR, като счита, че съгласно посочените текстове от Конвенцията превозвачът е длъжен 1 да изпълни инструкциите на изпращача, освен ако не е в състояние да ги изпълни, което следва да докаже. Счита за неправилен извода на съда, че дружеството ***********. е било в неизпълнение на договора за превоз, тъй като намира, че задължението за организирането на товаренето е на изпращача на стоката, който в случая е трето лице - F. L. Намира, че съгласно сключения с ответника договор, задълженията на ***********. са били единствено да плати възнаграждението за превоз и да сътрудничи при изпълнение на възложения превоз, като подчертава, че е действал като спедитор. Оспорва извода на съда, че твърдяната претърпяна вреда не е доказана.

С въззивната жалба са представени писмени доказателства – копия на фактури и банково извлечение, които съдът намира, че следва да приеме по делото във връзка с установяването на твърдяната от ищеца вреда, доколкото първоинстанционният съд не е направил доклад по делото и не е разпределял доказателствена тежест, а се оспорва извода на съда, че твърдяната вреда не е доказана.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, която счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено и претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв. (204.52 евро).

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетата по делото и неоспорена от страните електронна кореспонденция между *********.eu и ******@******.eu се установява, че още на 16 май 2024 г. страните са влезли в контакт във връзка с поемане на международен превоз на товар от Франция до България. В рамките на водените преддоговорни отношения са обсъждани естеството и обемът на товара, условията за плащане, обменена е информация относно регистрационния номер на транспортните средства, лиценза на превозвача и наличната застраховка. Паралелно с това от страна на П. Р. е поставено изискване заявката за превоз да бъде възложена чрез платформата TIMOCOM.

В хода на тези преговори Б. П. заявява необходимост от допълнителна информация, а именно препоръки от три полски дружества, с които ответникът вече е работил.

Комуникацията продължава на 17 май 2024 г., като в 10:14 ч. П. Р. напомня да бъдат изпратени снимки на товара и заявката за превоз да бъде подадена чрез TIMOCOM. В 10:56 ч. той изпраща имейл, в който уточнява, че изпратената по електронна поща заявка не е нито пълна, нито точна, тъй като договорената цена е 5500 евро, срокът за плащане е 45 дни, а липсват данни за името и адреса на българската компания. В същия имейл е направено изрично изявление, че всички условия са на полски език, който той не разбира, и е поискано заявката да бъде изпратена на английски език чрез TIMOCOM, като е посочено, че заявката може да бъде приета единствено в тази платформа.

В 11:01 ч. Б. П. отговаря, че всичко е наред и ще пусне поръчката. В 11:16 ч. П. Р. отново подчертава, че комуникацията между страните е на 2 английски език и счита, че и заявката следва да бъде на този език, като отбелязва, че при изпращане през TIMOCOM тя ще бъде преведена автоматично. В същия имейл е посочено, че първоначалното предложение в платформата е било изпратено от друго дружество – S. L. sp. Z. O. O., като е поставен въпросът защо това е така. В 11:34 ч. П. Р. отново настоява заявката да бъде подадена чрез TIMOCOM. В 11:47 ч. Б. П. моли за потвърждение на поръчката и посочва, че предстои да я изпрати и през „timo“, очевидно визирайки TIMOCOM. В 12:05 ч. П. Р. заявява, че може да потвърди заявката за превоз само в платформата TIMOCOM.

В 12:10 ч. Б. П. съобщава, че е изпратил поправена заявка и пита дали насрещната страна е съгласна, като посочва, че не може да изпрати заявката на английски и предлага текстът да бъде копиран и преведен. В 12:20 ч. П. Р. отговаря, че това не е приемливо за него и отново заявява, че може да потвърди само в TIMOCOM. В 12:33 ч. Б. П. информира, че ще изпрати заявката от името на K. чрез TIMOCOM.

От имейл на П. Р. от 17 май 2024 г. в 5:58 ч. се установява, че в подадената заявка посочената маса на товара не съответства на договореното до този момент, както и че не е включен импрегниран брезент. Поставени са въпроси относно това какво ще се товари от двата адреса във Франция и е уточнено, че камионът следва да бъде на втория адрес на 22 май, а не на 23 май. В последващата кореспонденция се обсъжда и друг превоз от П. до България, който ответното дружество заявява, че не може да поеме, потвърждава се, че брезент не е необходим, и се изпраща снимка на товара.

На 21 май 2024 г. в 9:04 ч. П. Р. уведомява, че камионът е на първия адрес във Франция, като получава отговор, че кранът се очаква да пристигне до 11:00 ч. В 11:50 ч. П. Р. съобщава, че няма движение и кранът не е пристигнал. В 11:57 ч. информира, че е получил информация, че кранът ще дойде на следващия ден в 12:00 ч. Б. П. отговаря, че кранът е бил очакван на уговорената дата и ще провери ситуацията с клиента. П. Р. предупреждава, че ако товаренето не започне в рамките на един час, ще освободи камиона, като в имейл от 21 май 2024 г. в 13:03 ч. посочва, че разходите за изчакване са 500 евро на ден. В 14:29 ч. Б. П. обяснява, че кранистът се е разболял, което налага изчакване до следващия ден, и предлага компенсация от 300 евро.

В имейл от 21 май 2024 г. в 13:47 ч. П. Р. пояснява, че практиката на дружеството е да осигурява безплатно до 4 часа за товарене и натоварване, след което започва самият превоз, за който се дължи уговореното възнаграждение. На 21 май 2024 г. в 15:12 ч. П. Р. потвърждава, че е получил новата заявка.

На 22 май 2024 г. в 12:10 ч. П. Р. уведомява, че шофьорът е на място, но ситуацията е непроменена и отново липсва кран. Посочва, че е обещал да изчака до тази дата, но не може да чака повече, поради което анулира поръчката за превоз. В 14:37 ч. Б. П. пише, че кранът е на път към мястото на товарене, на което получава отговор, че камионът е бил на място, но вече е освободен, поръчката е анулирана и това е последното съобщение.

От приетите по делото разпечатки от платформата TIMOCOM се 3 установява, че срокът за вземане на товара е определен за 21 май 2024 г. в 15:00 ч. местно време. Съгласно поръчката първата пратка е следвало да бъде натоварена на 21 май 2024 г. в 15:00 ч. от Вал дьо Рей, Франция, а втората пратка – на 23 май 2024 г. в 15:00 ч. от Haguenau, като и двете доставки са били уговорени за 28 май 2024 г. в 15:00 ч. в гр. София. Посочен е тонажът на пратките и е договорена цена в размер на 5500 евро.

Безспорно е, че на 21 май 2024 г. не е създадена необходимата организация за товарене и пратката не е била натоварена в уговорения срок, като този факт не се оспорва от страните. Постигнато е съгласие товаренето да се осъществи на следващия ден – 22 май 2024 г. Също така е безспорно, че ответникът е осигурил товарен автомобил в уговорения час и е изчакал известно време, но поради липсата на кран за натоварване е уведомил ищеца, че стоките не са готови и е анулирал поръчката.

По делото са представени разпечатка на предложените условия за сключване на договор на полски език и изпратената заявка за превоз, от които се установява тяхното съдържание. Приета е и покана за плащане, от която е видно, че ответното дружество е поканено да заплати обезщетение в размер на 800 евро за загубата, която ищцовото дружество е понесло във връзка с осъществено заплащане за кран. Във връзка с тази сума е представена фактура от 23.05.2024г., издадена от TVA I. на А. E. K с адрес G. Str.

********* M., както и кредитно известие за същата сума издадено на името на „Про Лоджистикс енд Сървисиз“. Пред въззивната инстанция са представени банково извлечение и фактури, от които е видно, че ***********. е получило общо 20200 евро от S. T. U. K VE T. L. SI.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По дела, по които поне едната от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава – членка, различна от тази на сезирания съд, когато стойността на иска по граждански и търговски дела е по-малък от 5000 евро, се прилага Регламент (ЕС) 2015/2421, освен ако не се касае за дела, посочени в чл. 2 от Регламента. В случая не са налице изключенията по чл. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2421, поради което и при съобразяване на страните по делото, изборът на ищеца да предяви иск по този Регламент, основанието и размера на иска, то съдът приема, че приложим в случая е българският процесуален закон, кодифициран в Граждански процесуален кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

Безспорно по делото е установено, че между страните е уговорен международен автомобилен превоз на стоки от два адреса на територията на Република Франция до адрес в гр. София, Р.Б.. С оглед международния характер на превоза и различните държави, в които се намират местата на 4 натоварване и разтоварване, правоотношението попада в приложното поле на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

Договорът за превоз по своята правна природа е консенсуален и възниква от момента, в който страните постигнат съгласие относно съществените му елементи, а именно вид и количество на товара, направление, товародател, получател и навло, независимо от това дали впоследствие е издадена товарителница и дали е осъществено фактическо приемане на стоката.

Спорният въпрос между страните не е свързан с наличието на договор за международен превоз, а с момента на неговото сключване и с точното съдържание на поетите договорни задължения. От събраните по делото доказателства се установява, че страните са водили преддоговорни преговори посредством електронна поща, в хода на които са договорили вида и обема на товара, местата на натоварване и разтоварване, датите за осъществяване на превоза и дължимото възнаграждение. В рамките на тази кореспонденция ответникът изрично е заявил, че не приема обвързване с договор за превоз единствено въз основа на електронната комуникация и че ще счита поръчката за приета, а договора за сключен, само ако същата бъде отправена и приета чрез платформата TIMOCOM.