Решение № 121 от 13.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Б.град, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201778 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1116-004068 от 30.10.2025г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Б.град, с което на В. Б. С. с ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „В“ № , на осн. чл. 175, ал. 3 пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева (с еврова равностойност от 102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, за него се явява преупълномощен представител - адв. И. К.. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното наказателно постановление. Изтъква се, че жалбоподателят не е извършил нарушението, защото не е собственик на автомобила, поради което у него липсва вина и вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. От съда се иска да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице административно нарушение, то същото да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и да не се налага административно наказание.

Претендират се и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган Началник група в Сектор ПП при 1

ОД на МВР - Б.град, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 08.05.2023г. в 09:20 ч., в гр. Б. при извършена проверка полицейските служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Б. - В. М. К., К. А. С. и М. Г. Б. установили, че по улица „Св. И Р“, с посока на движение от „Джамията“ към улица „И В“ до хотел „М К“, жалбоподателят В. Б. С. с ЕГН:

********** управлява лек автомобил „М М“, рег.№ , чужда собственост собственост на И О от гр. Б., който автомобил не бил регистриран по надлежния ред. Процесното МПС било с прекратена регистрация от 10.06.2020г. за съхранение в частен имот.

С оглед направените констатации, св. В. М. К. приел, че водачът В. Б. С. е извършил нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение св. К. съставил срещу С. АУАН GA № 895357/08.05.2023г., като последният го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.

На основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 23-1116М000108/21.06.2023г., тъй като са констатирани признаци на състава на извършено престъпление по чл. 345 от НК и материалите са изпратени на РП Б..

По случая е образувано досъдебно производство № 1899ЗМ-198/2023г. по описа на 01 РУ - Б.град, пр.пр. № 40/2024г. на РП - Б. за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 вр.ал.1 от НК. След проведено разследване на 14.10.2025г. прокурор при Районна прокуратура - Б. е прекратил досъдебното производство поради несъставомерност на деянието от субективна страна, като екземпляр от постановлението за прекратяване изпратил на сектор ПП при ОДМВР - Б. за сведение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на В. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102.26 евро) и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В съдебно заседание в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят В. М. К. и свидетелите по АУАН К. А. С. и М. Г. Б., и тримата служители на сектор ПП при ОДМВР - Б. към датата на установяване на нарушението, които потвърждават авторството и направените в акта констатации. Свидетелите сочат, че на процесната дата били на работа и извършвали проверка на автомобили на линеен контрол, т.е. на случаен принцип. По този начин спрели и извършили проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установили, че автомобилът е с прекратена регистрация въз основа на подадена от собственика декларация за 2 това.

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка и в материалите по ДП № 1899ЗМ-198/2023г. по описа на 01 РУ - Б., пр.пр. № 40/2024г. на РП – Б.град, писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които съдът също кредитира.

В досъдебното производство е приложено Заявление № 201116026890 от 10.08.2020г. за прекратяване на регистрацията на процесното МПС, подадено от собственика И Г. О с ЕГН: **********, в което декларира, че ще съхранява превозното средство в частен имот.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , в относимата редакция (Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на 143, ал. 6, т.4 от ЗДвП пък е предвидена възможността да бъде прекратена регистрацията на МПС по искане на собственика при съхраняване на превозното средство в частен имот.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, пр. първо от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото от обективна страна е безспорно установено, че нарушителят - жалбоподател на посочената дата - 08.05.2023г., и на посоченото място в гр.

Б. е управлявал МПС с рег.№ и е имал качеството на водач. Автомобилът безспорно е бил управляван от него по път отворен за обществено ползване, като това МПС към датата на проверката не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била прекратена на основание чл. 143, ал. 6, т.4 от ЗДвП - по искане на собственика при съхраняване на превозното средство в частен имот, което обстоятелство е декларирано.

Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на 3 жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Съдът намира, че разминаването в датата на подаденото заявление за дерегистрация /10.08.2020г./ и тази, посочена в АУАН и НП /10.06.2020г./ се дължи на техническа грешка и не представлява процесуално нарушение. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от него, от актосъставителя и от свидетелите очевидци на извършеното нарушение. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

В конкретния случай съдът приема, че деянието, макар осъществено от жалбоподателя от обективна страна, е несъставомерно от субективна страна. За да се извърши процесното нарушение е необходимо деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била прекратена по искане на собственика, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за прекратената регистрация на МПС по искане на собственика, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост. Според съда не е нужно да се доказва знание за прекратената на основание чл. 143, ал. 6, т.4 от ЗДвП регистрация у водача само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е подал заявление и е изразил воля за прекратяване на регистрацията на автомобила, така казано е наясно кога е сторил това. Когато обаче водачът не е собственик, какъвто е и настоящият случай, е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае дали собственикът му е подал заявление за прекратяване на регистрацията му, още повече че лекият автомобил е бил с поставени регистрационни номера на предвидените за това места, като следва да се отбележи, че за разлика от задължителната застраховка гражданска отговорност не е налице публичен регистър за това обстоятелство. По делото, вкл. в приобщеното ДП няма никакви доказателства този факт да му е бил известен. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, приложима и за административното нарушение, изключва умисъла относно това престъпление, в случая административно нарушение, както и извършването му по непредпазливост, тъй като незнанието не се дължи на непредпазливост. Доколкото наличието на вина в някоя от проявните й форми е съставомерен елемент на всяко административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН , то и липсата на вина предполага липса на административно нарушение, какъвто е и настоящият случай. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, прави вмененото на жалбоподателя деяние несъставомерно и като резултат води до отмяна на наказателното постановление.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане 4 на контролни точки, за пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 157 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз2539/2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.