Определение № 5816 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5816 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512775 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 245, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца К. В. Д., чрез адв. С., срещу Разпореждане № 118246/28.08.2024 г. на Софийски районен съд, 61-и състав по гр.д. 809/2024г. по описа на СРС, с което е издаден обратен изпълнителен лист на „Дрийм Хоум Девелопмънт“ ЕООД за сумата 9 290.69 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 89 998 евро за периода от 01.04.2022 г. до 07.10.2022 г.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон по причина, че още първоначално в исковата молба по гр. д. № 17874/2022 г. се съдържало искане за присъждане на процесните суми за лихви и разноски и поради това неправилно е получил указания отново да предяви иск за посочените суми, както и че последващата искова молба по гр. д. № 809/2024 г. била уточнение на предходната искова молба.

Ответникът по жалбата „Дрийм Хоум Девелопмънт“ ЕООД не е подал отговор.

Софийски градски съд, след като прецени обстоятелствата и доводите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т.

1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. По същество е основателна по следните съображения:

Заповедният съд бил сезиран от жалбоподателя К. В. Д. със заявление вх. № 64977/01.04.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК 1 срещу „Дрийм Хоум Девелопмънт“ ЕООД, за сума в общ размер 124 998 евро – задължения по предварителен договор от 03.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от депозирането на заявлението в съда до окончателното погасяване. Общият размер на претендираното вземане се формирал от договорна неустойка по чл. 15 от договора в размер на сумата 35 000 евро и 89 998 евро – задатък. Претендирал и направените разноски по делото.

Със заповед по чл. 417 ГПК № 14350/23.05.2022г. СРС уважил заявлението в частта за вземането в размер на 35 000 евро и съразмерно разноски на заявителя, постановил незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418 ГПК. На 01.11.2022г., при спазен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът депозирал възражение срещу заповедта с вх.

№ 234469/01.11.2022г. (неправилно пришито в кориците на в.ч.гр.д. № 679/2023г. по описа на СГС).

В изпълнение на определение № 11188/07.11.2022. на СГС по в.ч.гр.д. № 6434/2022г. и уточнение на заявителя в молба вх. № 1742/04.01.2023г., СРС издал заповед по чл. 417 ГПК № 1888/17.01.2023г. за законната лихва върху главницата от 89 998 евро за периода от 01.04.2022г. до 07.10.2022г., като присъдил и съразмерно разноски. Възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу тази заповед длъжникът подал на 01.12.2023г.

С разпореждане от № 142686/14.11.2023г. заповедният съд дал на заявителя К. В. Д. указания по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането по първата заповед № 14350/23.05.2022г.

Съобщението с указанията, видно от удостоверяването, било получено от заявителя на 07.12.2023г. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК, в кантората на адв. С.. В указания срок, на 04.01.2024г., заявителят К. В. Д., чрез процесуалния си представител адв. С., депозирал искова молба с вх. № 3010/04.01.2024г., с която поискал да бъде установено вземането му в размер на общата сума 124 998 евро, ведно със законната лихва от 01.04.2022г. до окончателното погасяване. По същата било образувано гр.д. 809/2024г. по описа на СРС, 61-и състав. В изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности, с уточнителна молба с вх. № 193659/12.06.2024г. адв. С. уточнил, че претендира установяване на вземането в размер на 35 000 евро – неустойка по чл. 15 от предварителния договор. Объркване се било получило, тъй като в исковата молба била описана цялата фактическа обстановка и сумите по първоначално подаденото заявление, но впоследствие заявлението било уважено само за неустойката от 35 000 евро. Заявил поправен петитум съдът да признае за установено, че ответникът „Дрийм Хоум Дивелопмънт“ ЕООД му дължи сумата 35 000 евро – неустойка по предварителен договор от 03.12.2021г. с нотариална заверка на подписите. Претендирал и сторените по делото разноски.

Междувременно с разпореждане № 65671/08.05.2024г., предвид постъпилото в срок възражение на длъжника, заповедният съд дал на заявителя по ч.гр.д. № 17674/2022г. по описа на СРС указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, че в едномесечен срок от получаването на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането по втората заповед № 1888/17.01.2023г . На 2 заявителя изрично били указани и последиците от неизпълнението на указанията в срок – издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Съобщението с указанията, видно от удостоверяването, било получено от заявителя на 03.06.2024г. по реда на чл.

51, ал. 1 ГПК, като било редовно връчено на адвокат С. Д.а – колега от кантората на адв. С..

Исковата молба за установяване на вземането по втората заповед № 1888/17.01.2023г., ищецът К. В. Д., чрез адв. С. депозирал след изтичането на законовоустановения и указан от съда едномесечен срок – по имейл на 22.07.2024г. Тази искова молба била регистрирана с вх. № 239164/23.07.2024г. и въз основа на нея било образувано гр.д. № 43699/2024г. по описа на СРС, 61и състав, което впоследствие било съединено по реда на чл. 213 ГПК към предходно образуваното гр.д. № 809/2024г. по описа на СРС, 61-и състав.

С определение № 41648/14.10.2024г. на Софийски районен съд, 61- и състав, по гр. д. 809/2024г., СРС прекратил производството по делото в частта по установителния иск за сумата 9 290.69 лева – законна лихва върху главницата от 89 998 евро за периода от 01.04.2022г. до 07.10.2022г. по искова молба вх. № 239164/23.07.2024г. и обезсилил издадената по ч.гр.д. № 17674/2022г. по описа на СРС, 61-и състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.01.2023г. В останалата част прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на СГС. Изложил мотиви, че срокът за предявяването на установителния иск по чл. 415, ал. 4 ГПК изтекъл на 03.07.2023г., работен ден – сряда, предвид на което изпратената по електронна поща искова молба на 22.07.2024г. е депозирана извън законовоустановения срок. Спазването на същия едномесечен срок било абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следил служебно, а пропускането му било непоправимо.

Определението в частта, в която СРС върнал, на осн. чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 239164/23.07.2024г., с която ищецът Д. предявил установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 9 290.69 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 89 998 евро за периода от 01.04.2022г. до 07.10.2022г. /процесните суми по обратния изпълнителен лист/ е било обжалвано и съответно потвърдено с Определение № 4809 / 12.03.2025 на СГС ЧЖ IV-Д състав.

С молба вх. № 357179/07.11.2024 г. „Дрийм Хоум Дивелопмънт“ ЕООД е поискало на основание чл. 245, ал. 3 ГПК издаване на обратен изпълнителен лист за процените суми - 9 290.69 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 89 998 евро за периода от 01.04.2022г. до 07.10.2022г.

С обжалваното Разпореждане № 118246/28.08.2024 г. СРС е констатирал, че в хода на изпълнението въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 17674/2022 г. са събрани суми от „Дрийм Хоум Дивелопмънт“ ЕООД в размер на 27 110.79 лв., от които 21 359.32 лв. са преведени на взискателя К.

В. Д., като съдът е приел, че следва да издаде обратен изпълнителен лист за сумата от 23 598.24 лв., от които 21 359.32 лв. разпределена в полза на взискателя сума, 2236.92 лв. такси към ЧСИ и 2 лв. банкова комисионна.

3

Съдът констатира, че определение № 41648/14.10.2024г. за връщане на исковата молба и Определение № 4809/12.03.2025 на СГС ЧЖ IV-Д състав, с което е потвърдено връщането на исковата молба по гр. д. № 809/2024 г. на СРС не са влязли в сила предвид следното:

Съгласно постановките в мотивната част на ТР № 3/2019 г. на ОСГТК, видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. Съгласно сега действащата редакция на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор. Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. В конкретния случай, предметът на делото по иска по чл. 422 ГПК не попада под горепосочените критерии, обусляващи делото да се разгледа като „търговско“, поради което делото е "гражданско" и от тук прагът за допустимост до касационно обжалване е 5000 лв. Цената на иска, предмет на настоящото дело, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на 9290.69 лв., Съобразно с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според настоящия съдебен състав, определение № 4809/12.03.2025 на СГС ЧЖ IV-Д състав би подлежало на касационно обжалване, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, но в същото е посочено, че то не подлежи на обжалване, съответно не е връчено на страните и като последица от това, определението не е стабилизирано, доколкото може да се обжалва от страната по всяко време.

По аргумент от чл. 245, ал. 3 ГПК обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнително производство. В т. 13 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обратен изпълнителен лист се издава не само когато бъде отхвърлен установителния иск, но и когато производството по него е прекратено по причина, различна от постигане на спогодба. Отхвърлянето на установителния иск по чл. 422 ГПК и прекратяването на производството по такъв иск имат за последица препятстването на влизането в сила на заповедта. При прекратяване на исковото производство по иск по чл. 422 ГПК последиците са аналогични на 4 тези по чл. 415, ал. 5 ГПК.

След като определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по иска по чл. 422 ГПК не е влязло в сила, то не са налице предпоставките на чл. 245, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист за процесните суми.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 118246/28.08.2024 г. на Софийски районен съд, 61-и състав по гр.д. 809/2024 г. по описа на СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 357179/07.11.2024 г. на „Дрийм Хоум Дивелопмънт“ ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл. 245, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________