Определение № 3110 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3110 гр. София, 21.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502885 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Р. А. М., чрез адв. К. Д., срещу Определение № 583/30.09.2025г. по гр. д. № 412/2025г. по описа на ОС Монтана, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса и разноски в производството.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно, тъй като неправилно било отчетено обстоятелството, че притежава жилище. Това жилище било негово единствено и по принцип несеквестируемо, като не можело да се очаква от него да се разпореди с жилището си, за да внесе държавна такса. Изплатеното до момента обезщетение от 4 000лв. нямало характер на доход и било еднократно, като само по себе си не обосновава възможност за заплащане на държавна такса, която представлява ¼ от него.

Твърди, че действително е собственик и управител на „Алиса и братя“ ЕООД, но видно от обявяванията в ТРРЮЛНЦ е налице единствено ГФО за 2023г., когато е учредено дружеството, като същото има положителен баланс от 1 000лв., като е взето решение да не се разпределя печалба. За 2024г. нямало публикуван отчет, тъй като дружеството не е развивало дейност. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 от ГПК.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободен 1 от внасяне на дължимата държавна такса и разноски, като материално затруднено лице.

Препис от частната жалба не се изпраща.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт и разгледана по съществото си е отчасти основателна.

Производството по гр.д. № 412/25 по описа на МОС е образувано по иск на Р. А. М. против НББАЗ за присъждане на обезщетение на основание чл. 513 от КЗ в размер на 26 000 лв.

С исковата молба ищецът е заявил искане за освобождаването му от държавна такса. Приложил е декларация за семейно и имотно състояние, в която декларира, че притежава недвижим имот – жилище, къща в село Търнак на един етаж, 84 кв.м. Притежава лек автомобил марка Мерцедес, който е катастрофирал и подлежи на бракуване. Не получава доходи от трудово правоотношение, няма други приходи. Има задължение към три непълнолетни деца. Източникът на средства за издръжката му е от „почасова работа без договор, сезонно, общ работник на повикване за прехрана“. Декларирал е, че е едноличен собственик на „Алиса и братя“ ЕООД, ЕИК 207264638, което дружество е с прекратена дейност.

Представя, удостоверение от „Алиса и братя“ ЕООД, че е прекратено трудовото му правоотношение, което е подписано от него, като управител.

При наличието на изложеното, МОС е приел, че ищецът е в състояние да заплати дължимата държавна такса от 1 050лв. и разноски, тъй като има жилище и е получил по негови признания сумата от 4 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт и съответно е оставил молбата без уважение.

Жалбоподателят отговаря на условията за частично освобождаване от държавна такса на база на декларираното от него. Притежаваното от него жилище не следва да се отчита, като възможност за заплащане на такси.

Полученото обезщетение за неимуществени вреди през месец 07.2025г., действително не представлява регулярен доход, но същото е от значение за определянето на имущественото състояние на ищеца. Полученото обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 лв. правилно не е било взето предвид от МОС, тъй като възмездява вече извършени разходи. С 2 декларацията си от 28.08.2025г. ищецът не е декларирал получената сума.

По отношение на регистрираното еднолично търговско дружество е извършена служебна справка от настоящата инстнация за регистрираните трудови договори на ищеца, като от нея е видно, че към момента за същия няма регистриран трудов договор.

С оглед другите обстоятелства от значение за произнасянето по чл. 83 ал.2 от ГПК, които са декларирани от жалбоподателя, съдът намира, че същия следва да бъде освободен частично от внасяне на държавна такса, като следва да внесе държавна такса в размер на 300лв. В останалата обжалвана част, определението следва да бъде потвърдено.

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и поради това се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, като не следва да препятства възможността на страната да получи съдебна защита на правата си. В същото време, заплащането на държавна такса и разноски, макар и не в нормативно дължимия размер, също представлява гаранция, че страната няма неоснователно и неоправдано да предявява съдебни претенции в защита на твърдени права.

По изложените съображения, атакуваното определение следва да бъде отменено частично.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 583/30.09.2025г. по гр. д. № 412/2025г. по описа на ОС - Монтана, в частта, в която е отказано освобождаване на Р. А.

М. от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ал.2 от ГПК над размера от 300 лв. до 1 050лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Освобождава Р. А. М. от внасяне на държавна такса на основание чл. 83 ал.2 от ГПК по гр.д. № 412/25 по описа на МОС, над размера от 300лв. до дължимата държавна такса от 1 050лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4