Решение № 1780 от 26.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 6221/2023
- Вид
- Решение № 1780
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- Даниела Попова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1780 гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела П. Попова при участието на секретаря К.ка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Гражданско дело № 20231100106221 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са е искове по чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 23.01.2023г., причинено виновно от водач на застраховано при ответника МПС.
Ищецът твърди, че на 23.01.2023г. е претърпял ПТП в резултат на което е получил телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на л.а.Ауди 80, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Ищецът е бил пътник в този автомобил. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпял имуществени и неимуществени вреди. Предявил е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да му плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция. Претендира и разноските по делото.
Ответникът оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача на МПС – л.а. Ауди 80. Счита, че ищецът има вина за настъпване на ПТП. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва твърдените телесни увреждания, търпени болки и страдания , и тяхната причинно 1 следствена връзка с процесното ПТП. Моли съда да отхвърли исковете, евентуално да присъди по-нисък размер обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.01.2023г. около 19:30ч. с гр. София лек автомобил „Фолксваген Голф 4" с per. *******, управляван от М.Р.К. с ЕГН: **********, се движи по ул.
„Самара" с посока от бул. „Александър Малинов" към ул. „Филип Аврамов". в района на кръстовището с ул. „Д-р Атанас Москов" реализира ПТП с движещия се по ул. „Д-р Атанас Москов" с посока към ул. „Бизнес парк", лек автомобил „Ауди 80", с per. № *******, управляван от Ю. Я. К.. При настъпилото ПТП е пострадал ищецът - К. Б. С., пътуващ в лек автомобил „Ауди 80“ на предно дясно място до водача.
Лекият автомобил „Ауди“ се движел по дясната пътна лента и направо към ул. „Бизнес парк София“. След като преминава пешеходната пътека, водачът на лекия автомобил „Ауди“ спира и изчаква два неустановени автомобила, да преминат, след което потегля. По същото време по лявата за него пътна лента на ул. „Самара“ с посока от бул. „Александър Малинов“ се движел лек автомобил Марка „Фолксваген“ модел „Голф 4“ с регистрационен № ******* управляван от М.Л.К.. При потеглянето на лекия автомобил „Ауди“ всеки от двамата водачи е имал възможност да види фаровете на другия автомобил, в т.ч. да възприеме другия автомобил изцяло.
При потеглянето водачът на лекия автомобил „Ауди“ ускорява, но когато наближава пешеходната пътека в клона на кръстовището към ул. „Бизнес парк София“ намалява скоростта, за да пропусне преминаващ по пешеходната пътека пешеходец, при което настъпва удар между него и лекия автомобил „Фолксваген“.
В резултат на пътнотранспортното произшествие двата автомобила получават щети, хората в тях, включително и ищецът К. Б. С. - пътник на предно дясно място отдясно на водача в л.а „Ауди“, получават травми.
Местопроизшествието е посетено от органите на МВР. По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
На мястото на инцидента пристигнал и екип на спешна помощ който транспортирал пострадалия в УМБАЛ „Света Анна" - София АД, в увредено състояние с оплаквания от силни болки и оток в областта на лявата раменна става и лявата част на гърдите. След извършени прегледи и изследвания С. е диагностициран с фрактура на ключицата, фрактури на 2-ро; 3-то ребро и 2 четвърто ребро, вляво. Извършено е ултразвуково изследване, показващо малък плеврален излив вляво.
За фрактурата на ключицата е предложено оперативно лечение, но след запознаване с рисковете от операцията, С. е предпочел имобилизация.
Имобилизиран с ортеза за обездвижване на ключицата и е изписан за домашно лечение с дадени указания. На 25.01.2023г. да потърсил спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" ЕАД, където е приложена обезболяваща терапия. Назначени са повторни образни изследвания, които потвърдили счупването на второ, трето и четвърто ребро вляво, фрактурата на ключицата и плеврален излив в бял дроб. Предписана е медикаментозна терапия и указания да спазва режим на покой и липса на какво и да е натоварване.
Проведена е консултация с неврохирург, при която не е приета черепномозъчна травма. Предложена е хоспитализация с оглед оперативно лечение на фрактурата на ключицата, която ищецът отказал. Поставена е външна имобилизация. Лечението е продължено в домашно-амбулаторни условия.
Проведени са многократни контролни прегледи и образно проследяване на белодробната находка. След сваляне на ортезата е проведено двукратно „раздвижване" в XXV ДКЦ и в болница в Панчарево.
При извършения ортопедичен преглед на 05.12.2023 г. във връзка с извършване на назначена по делото СМЕ, пострадалият е съобщил „за получен през м. май лек инсулт", установен при проведено болнично лечение в Токуда Болница, който не е в причинно следствена връзка с получените при процесното ПТП травматични увреждания /в т.вр. заключението на ВЛ Х. М./.
Установено е по делото, че към датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на МПС - л.а. „Ауди 80", с per. № *******, е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при ответника.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, се установява, че в резултат от ПТП на ищеца са причинени контузия на главата, счупване на лява ключица, счупване на второ, трето и четвърто ребро в ляво, които са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Медикобиологичния характер на счупване на лявата ключица е трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок , повече от 30 дни, на счупването на второ, трето и четвърто ребро в ляво - трайно затруднение на движеният а на снагата, за срок, повече от 30 дни, а контузията на 3 главата е причинила болка Вещото лице сочи, че с оглед механизма на ПТП и локализацията и морфологията на получените увреждания , нама медицивски данни, от които да се направи обоснован извод, за наличието или не на поставен колан от ищеца. Сочи, че дори и при поставен предпазен колан, ищецът би могъл да получи описани те увреждания.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване на ПТП, скоростта на всеки от водачите при настъпване на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. Вещото лице сочи, че причина за настъпване на пътнотранспортното произществие е поведението на водача на лекия автомобил „Ауди“, който не е отложил потеглянето и не е пропуснал идващия отдясно лек автомобил „Фолксваген“ макар, че е имал възможност да го види.
От показанията на свидетеля Ю. К. – водач на автомобила, в който се е возил ищеца, се установяват факти относно време, място и начин на настъпване на инцидента. Показанията на свидетелите са последователни, логични, неопровергани от останалите доказателства по делото, в т.ч. допуснатите експертизи, поради което съдът ги възприема изцяло.
От показанията на свидетеля А. С.а, които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от ищеца негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен чисто физическата болка, ищецът не можел да става, не можел да се обслужва, имала нужда от непрекъсната помощ. Свидетелката сочи, че около 3-4 месеца изпитвал непрекъснати болки, а след това – продължава да търпи болки в ръката.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право 4 са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени /показанията на свидетелите, представените писмени доказателства и експертните заключения / – причинено от водача на застрахованото МПС – Ю. К., пътнотранспортно произшествие, който нарушавайки правилата за движение по пътищата не осигурил предимство и не пропуснал идващия отдясно лек автомобил „Фолксваген“, при което настъпил сблъсък между двата автомобила, при което причинил на ищеца – пътник в автомобила телесни увреждания.
Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. „Ауди 80", установена от приложените писмени доказателства и заключенията на допуснатите експертизи, а доводите на ответника в противната насока, в т.ч. и за виновно поведение на водача на другия автомобил, участвал в процесното ПТП, съдът отхвърля като неоснователни.
Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на л.а. „Ауди 80", с per. № ******* , с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние /така заключенията на САТЕ и СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по справедливост, 5 съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.