Решение № 522 от 29.11.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Габрово, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Н. като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210100864 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът твърди, че с разпореждане № 872/26.04.2023 год. постановено по ч.гр.д. № 869/2022 описа на PC - Габрово му е указано, че може да предяви иск срещу ответника в едномесечен срок от получаване на съобщението, поради констатация на съда, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

В указания срок с горепосоченото разпореждане постановено по посоченото ч.гр.дело и по реда на чл. 415 от ГПК, предявява настоящата искова срещу П. И. М..

Ответникът е поел задължението да върне на ищеца паричната сума в на 13 500лв. с подписания запис на заповед. Падежа на поетото задължение е настъпил на 17.12.2021г., като до настоящия момент тази сума не е изплатена на ищеца.

Изложеното обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира се и за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред PC - Габрово, по което е образувано ч.гр.д. 869/2022г. по описа на PC - Габрово 18.05.2022г. до окончателното и погасяване.

ИСКА СЕ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 13 500лв., представляваща парично задължие по подписана запис на заповед, както и законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред PC-Габрово, по което е образувано ч.гр.д. 869/2022 год. по описа на PC - Габрово 18.05.2022г. до датата на окончателното и погасяване.

1

Ищецът претендира да му бъдат заплатени направените разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът не е представил писмен отговор в установения едномесечен срок.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление с вх.№3228 от 18.05.2022г. по ч.гр.д.№869/2022г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №427/19.05.2022г., с която се разпорежда длъжникът П. И. М. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „КОМЕРС” ЕООД, сумата 13500лв.главница, ведно със законната лихва върху сумата от 18.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 417 от ГПК.

Издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

С разпореждане №872 от 26.04.2023г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощник на 03.05.2023г. Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 06.06.2023г. , т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Съгласно представения в заповедното производство Запис на заповед, /издадена на 07.12.2021г. в гр.Севлиево/, ответникът П. И. М. се задължава без протест и разноски да заплати на ищеца „Комерс” ЕООД сумата в размер на 13 500лв., с посочен падеж на паричното задължение-17.12.2021г., и с място на плащане- гр.Севлиево.

Ответникът, като издател на посочения Запис на заповед не оспорва поетото парично задължение в размер на 13 500лв. и не представя доказателства за извършено плащане.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че 2 ответникът му дължи парична сума за която е издаден процесния Запис на заповед, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №869/22г. по описа на РС- Габрово, която е връчена на длъжника при наличието на предпоставките на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява изцяло основателен.

При разглеждане на такива искове, съобразно дадените указания при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение.

Установено по делото е, че ответникът П. И. М. се задължава без протест и разноски да заплати на „Комерс” ЕООД сумата в размер на 13 500лв., с посочен падеж на паричното задължение- 17.12.2021г., и с място на плащане- гр.Севлиево по Запис на заповед, издаден на 07.12.2021г. в гр.Севлиево.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ищецът не сочи обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение. В същото време ответникът, също не сочи наличие на каквото и да е каузално отношение, както и не прави възражение, че търсената от ищеца сума не му е била предадена.

Представения като писмено доказателство по делото запис на заповед от 07.12.2021год. съдържа изрично посочените в разпоредбата на чл.535, ал.1 от ТЗ реквизити, като наименование „запис на заповед“ в текста на документа на български език; безусловно обещание да се пл ати определена сума пари /в случай сумата от 13 500 лева/; падеж /17.12.2021год./; място на плащане /гр.Севлиево/; името на лицето на което или на заповедта, на което трябва да се плати /”Комерс” ЕООД/; дата и място на издаване /07.12.2021 год. в гр.Севлиево/ и подпис на издателя. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл.422, ал. 1 от ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК парично вземане, освобождава ищеца от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. В хода на процеса ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, както и че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като не е получавал пари от ищеца.

Съществуването на процесното вземане е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед. Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането 3 съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

След анализ на представените доказателства и мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът счита, че искът за дължимост на сумата от 13 500лв. е основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед приетото ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №869/2022г. по описа на РС- Габрово общо в размер на 922.45лв., от които: държавна такса - 270лв. и адвокатско възнаграждение - 652.45лв..

С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, както следва: платена държавна такса 270лв. и адвокатско възнаграждение - 850лв. или общо в размер на 1120лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, че П.

И.

М.,ЕГН**********,с адрес:гр.Габрово,ул.”*********”

№29,вх.А,ет.8,ап.23 ДЪЛЖИ на „КОМЕРС” ЕООД, ЕИК107565156, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”Стоян Бъчваров” №8, с пълномощник: адвокат Николинка Й.

Н.-Г. от АК- Габрово, съдебен адрес: гр.Севлиево, ул.”Опълченска”№18, сумата

13 500лв./тринадесет хиляди и петстотин лева/, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №427 от 19.05.2022г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№869/2022г. по описа на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”*********” №29,вх.А,ет.8,ап.23 да заплати на „КОМЕРС” ЕООД, ЕИК107565156, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”Стоян Бъчваров” №8, с пълномощник: адвокат Николинка Й.

Н.-Г. от АК- Габрово, съдебен адрес: гр.Севлиево,ул.”Опълченска” №18, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№869/2022г. по описа на РС-Габрово в размер на 922.45лв./деветстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет ст./.

ОСЪЖДА П. И. М., ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово, ул.”*********” №29,вх.А,ет.8,ап.23 да заплати на „КОМЕРС” ЕООД, ЕИК107565156, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”Стоян Бъчваров” №8, с пълномощник: адвокат Николинка Й.

Н.-Г. от АК- Габрово, съдебен адрес: гр.Севлиево,ул.”Опълченска” №18, направените 4 разноски в исковото производство в размер на 1120лв./хиляда сто и двадесет лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

5