Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 59 от 01.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 1354/2026
Вид
Присъда № 59
Подписан
01.04.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Доника Илиева Тарева - Пехливанова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ от 01.04.2026 г. към Присъда № 59/01.04.2026 г. по НОХД № 1354/2026 г. ПРС, ІV н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия В. Ц. К. за това, че 23.03.2025 г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи - мъжки портфейл от естествена кожа, на стойност 10 лева, малка икона на Свети Георги, на стойност 1 лев и парична сума в размер на 110 лева - или всички отнети вещи на обща стойност 121 лева /61,87 евро/, от владението на Д. К. С. от гр. Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага същия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, определено при условията на чл.

55 НК.

В проведеното съдебно заседание подсъдимият, В. Ц. К., се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

От своя страна защитницикът, адв. М. М., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да протече по реда на чл.

371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено излага съображения за налагане на по-ниско наказание, като предлага налагането на наказание лишаване от свобода за срок под една година, определено при условията на чл. 55 НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. Ц. К. е роден на ***** в гр. ***, ***, български гражданин, със средно-специално образование, безработен, разведен, осъждан, с постоянен адрес: *********, понастоящем изтърпяващ мярка за неотклонение в Затвора гр. Пловдив.

Подсъдимият В. Ц. К. е осъждан, като от значение за квалификацията на 1 деянието по настоящото производство са следните съдебни актове:

С Присъда № 45/ 01.06.2021 г. на Районен съд-Пловдив, постановена по НОХД № 2524/2021 г., влязла в сила на 17.06.2021г., В. К. е бил признат за виновен за извършено на 08.08.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “a” НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. С Присъда № 69/26.08.2021 г. на Районен съд-Пловдив, постановена по НОХД № 4239/2021 г., влязла в сила на 11.09.2021г., В. К. е бил признат за виновен за извършено в периода от 16.2.2020 г. до 28.6.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “a”, вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. С Присъда № 72 от 01.04.2022 г. на Районен съд-Пловдив, постановена по НОХД № 1337/2022 г., влязла в сила на 19.04.2022г., В. К. е бил признат за виновен за извършено в периода от 23.02.2021 г. до 05.03.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “a”, вр. чл. 26, ал. 1 НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.1 НК горепосочените три наказания на подс. В. Ц. К. са били групирани и е било определено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Общото най-тежко наказание било определено по ЧНД № 2581/2022г. на Районен съд -гр. Пловдив, в сила от 24.06.2023 г. и е било изтърпяно на 08.04.2023г. Престъплението по настоящото наказателно производство е извършено на 23.03.2025 г., т.е. преди изтичане на 5-годишния срок, предвиден в чл. 30, ал. 1 НК. Ето защо осъждането по ЧНД № 2581/2022г. на Районен съд -гр. Пловдив, обуславя извършеното престъпление от подс. К. по настоящото наказателно производство като такова, извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” НК.

По делото се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият В. Ц. К. често злоупотребявал с алкохола. Тъй като нямал работа, дом и средства за препитание, си набавял парични средства и по престъпен начин чрез кражби. Свидетелят Д. К. С. на 23.03.2025 г. около 11.00 ч. посетил заедно със свидетеля Н. Р. С. заведение за хранене „Супа бар“, находящо се в гр. Пловдив, ул. „Виктор Юго“ №27. С. и С. се хранили на маса, намираща се пред входа на заведението, на открито пространство, като към масата били разположени и няколко стола. На два от тях били седнали да се хранят С. и С., а на трети – С. бил оставил притежаван от него мъжки портфейл от естествена кожа, съдържащ малка икона на Свети Георги, парична сума в размер на 110 лева и няколко други движими вещи без имуществена стойност – карта пластика с надпис “rompetrol 6000 0010 0001 8702”, карта с надпис “INSAOIL Bulgarian petroleum company лоялен клиент 160704“, лична карта на името на Д. К. С., свидетелство за управление на моторно превозно средство на името на Д. К. С., банкова дебитна карта, издадена от „Централна Кооперативна банка“, на името на Д. С., банкова дебитна карта, издадена от УниКредит 2

Булбанк на името на Д. С., картонче с надписи “EVN клиентски номер 1010505383 Д. К. С. ИТН 4504565, карта – пластика в златист цвят с надписи върху нея “Easy Pay 2205 4204 3213 2578 VALID THRU 04/27”, ваучер за храна 115576405 на Д. С., УМБАЛ „Свид. Георги“ ЕАД, визитна картичка на нотариус 528 Д. К. и карта – пластика с надписи върху нея: „Ти си специален с BILLA Card, 9 981049 177957”. Докато С. и С. се хранели, същото правел на съседна маса и подсъдимият. С. и С. продължили храненето си около 30-40 минути, след което станали от масата и напуснали района на заведението „Супа бар“. При напускането С. забравил горепосочения свой мъжки портфейл на стола, където по-рано го бил оставил, ведно със съдържащите се в портфейла гореописани движими вещи. След напускането на търговския обект от С. и С. подсъдимият К. забелязал, че на стола до масата, на която двамата се хранили, стоял забравен мъжки портфейл от естествена кожа. Тъй като имал нужда от парични средства, при тази ситуация К. решил да присвои портфейла и го взел от стола, след което напуснал заведението „Супа бар“.

След напускане на търговския обект подсъдимият установил трайна фактическа власт върху чуждите движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои. В близост до заведението „Супа бар“ в гр. Пловдив подсъдимият отворил отнетия мъжки портфейл, след което запазил в свое владение само намиращите се вътре пари, а всички други вещи изхвърлил, включително и самия портфейл. С отнетата по горепосочения начин парична сума от 110 лева подсъдимият се разпоредил, като си закупил храни и напитки. Междувременно свид. С. се прибрал в дома си в град Пловдив, където установил липсата на портфейла си от естествена кожа ведно с намиращите се в същия множество гореописани движими вещи и веднага съобразил, че бил забравил вещта на стола в заведението „Супа бар“, където знаел, че последно я бил оставил. С. се върнал в същия ден до „Супа бар“, но портфейлът му вече не бил на стола, където го бил забравил, тъй като бил отнет от подсъдимия К.. Действията на подсъдимия били записани на охранителна камера на заведението „Супа бар“, като записите са приобщени по досъдебното производство като веществени доказателства, намиращи се на компактдиск /оптичен носител/, предаден с протокол за доброволно предаване на разследващия орган от полицейски служител при 2 РУ ОДМВР Пловдив Б.

К. Ц., който, от своя страна, ги бил получил от служител на „Супа бар“. На това веществено доказателство бил извършен оглед по реда на НПК от разследващия орган, като протоколът от това действие по разследване е приложен по наказателното производство. След инкриминираното деяние свидетелят Г. В. Ц. – управител на „Супа бар“ Пловдив, прегледала видеозаписите от охранителните камери на търговския обект, имащи отношение към процесния случай, при което установила механизма на извършване на кражбата на портфейла на свид. С. и разпознала мъжа, който отнел вещта като бездомник, който нерядко се хранел в „Супа бар“. Ц. направила уговорка с полицейски служители на 2 РУ ОДМВР Пловдив, работещи по подадения до тях сигнал за кражба на свид. С., че, когато следващ 3 път този мъж посети търговския обект, от заведението ще сигнализират органите на реда. Именно това се случило на 29.03.2025 г., когато подсъдимият посетил отново „Супа бар“, за да се храни, при което свид. Ц. бил сигнализиран за това обстоятелство от служител на търговския обект. На място бил изпратен своевременно патрул на 2 РУ ОДМВР Пловдив, който установил подс. К. в района на заведението. К. бил задържан за 24 часа със заповед на основание чл. 72 ЗМВР, след което бил освободен, като в писмени обяснения признал за извършената кражба и включително посочил на полицейския служител Б. К. Ц. мястото, където бил изхвърлил отнетия мъжки портфейл от естествена кожа с всички намиращи се в него движими вещи, с изключение на паричната сума от 110 лева. К. предал намерените по този начин движими вещи на свид. Ц., а в хода на разследването те били върнати срещу разписка /л. 50 ДП/ на правоимащото лице -Д. К. С.. По случая, по жалба на С. била образувана проверка, след което на 23.04.2025 г. с постановление на РП Пловдив било образувано досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 1 НПК за извършената на 23.03.2025 г. кражба от владението на свид. С.. В хода на разследването е била назначена и съдебностоково експертиза, според заключението на която пазарните стойности на отнетите вещи към 23.03.2025 г. възлизат на, както следва: мъжки портфейл от естествена кожа – 10 лева /5,11 евро/, малка икона на Свети Георги – 1 лев /0,51 евро/, а карта пластика с надпис “rompetrol 6000 0010 0001 8702”, карта с надпис “INSAOIL Bulgarian petroleum company лоялен клиент 160704“, лична карта на името на Д. К. С., свидетелство за управление на моторно превозно средство на името на Д. К. С., банкова дебитна карта, издадена от „Централна Кооперативна банка“, на името на Д. С., банкова дебитна карта, издадена от УниКредит Булбанк на името на Д. С., картонче с надписи “EVN клиентски номер 1010505383 Д. К. С. ИТН 4504565, карта – пластика в златист цвят с надписи върху нея “Easy Pay 2205 4204 3213 2578 VALID THRU 04/27”, ваучер за храна 115576405 на Д. С., УМБАЛ „Свид. Георги“ ЕАД, визитна картичка на нотариус 528 Д. К. и карта – пластика с надписи върху нея: „Ти си специален с BILLA Card, 9 981049 177957”, нямат имуществени стойности.

Според експертното заключение общата пазарна стойност към 23.03.2025 г. на движимите вещи, които са предмет на процесната кражба, възлиза на 121 лева, имащи равностойност на 61,87 евро.

С постановление от 28.10.2025 г. В. Ц. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.

1, б. „а“ НК, за което в последствие е предаден на съд.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия К., дадени в хода на досъдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен материал, а и доколкото подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371, т. 2 НПК.

4

В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които са в отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се кредитират.

Съдът кредитира и събраните делото писмени и веществени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.