Решение № 188 от 08.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000502583 по описа за 2020 година

С Решение № 2838 от 07.05.2020г., постановено по гр.д. № 4954/ 2018г., 1-20 състав на Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, на Г. А. А. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 6 994,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди, в следствие на ПТП, настъпило на 27. 05.2017г., ведно със законната лихва върху тези суми от 01.11.2017г. до окончателното изплащане, като искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. М. Д., сумата от 2 373,48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 2990,27 лв., представляваща разноски по делото. С решение то ищеца е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „Али анц България“ сумата от 904,58 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна в отхвърлителната част, като счита така постановеното решение за неправилно и незаконосъобраз но, с подробно изложени твърдения в обстоятелствената част на жалбата.

Ответникът, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло подадената от ищцата жалба, изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, моли да се 1 потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Жалбата, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоуста новения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз но изложените оплаквания, съдът намира следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и имущест вени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 25.05.2017г., при което ище цът е получил травматични увреждания от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Алианц България“ АД, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплаща не. Решението, в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.

(обезщетение за неимуществени вреди) и су мата от 6 994,35 лв. (обезщетение за имуществени вред), ведно със закон ната лихва върху тези суми от 01.11.2017г. до окончателното изплащане, като необжалвано, е влязло в законна сила.

За да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговор ността на застрахователя – противоправно поведение на деликвента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е обсъдил обстоятелствата по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефекта, който са оказали върху начина на живот на пострадалия.

В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд намира следното:

Оплакванията на ищеца са относно размера на присъденото обезщете ние за неимуществени вреди.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре праща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружест во автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-след ствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изра зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да за плати на ищеца 2 сумата от 60 000 лв., (обезщетение за неимуществени вреди) и сумата от 6 994,35 лв.

(обезщетение за имуществени вреди), с ог лед на което основанието на предявените искове е надлежно установено.

По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС раз мер от 60 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на прак тика на съда за сходни случаи към м.май, 2017г. От заключението на прие тата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процес ното ПТП, ищецът е получил следните увреди: Травма на опорно-двигател ния апарат, състояща се от: разкъсно-контузна рана в областта на лява ра менна става с лезия на левия делтовиден и мишничен мускули с дефект, хирургично обработена с пластика на дефекта, и счупване на лява ключица; гръбначна травма състояща се от: компресионно счупване на тялото на чет върти поясен прешлен/Л4/, без фрагменти към гръбначномозъчния канал, и увреждане на подлежащата конска опашка/cauda equina/.

От експертното заключение се установява, че след инцидента ищецът е транспортиран до УМБАЛ „Свети Георги” и е приет на лечение в клиника по ортопедия. При постъпване бил в съзнание, контактен, адекватен. В ло калния статус е отбелязана разкъсно-контузна рана в областта на лява раменна област с лезия на делтовидния мускул. Проведни са параклинични /хематологични/ изследвания - в референтни стойности за възрастта на пациента и образни изследвания. Установени са счупване на лява ключица и компресионно счупване на тялото на четвърти поясен прешлен /Л4/. Осъ ществени са консултативни прегледи с интернист, анестезиолог. Под обща венозна анестезия е обработена разкъсно-контузната рана в областта на лява раменна става. Отстранени са парчета стъкла и други чужди тела от раната и са премахнати тъканите със съмнителна виталност. Установена е лезия с мускулен дефект на делтовидния мускул, като е извършена миопла стика. Следоперативният период е протекъл спокойно. Медикаментозното лечение е включвало антибиотик, обезболяващи препарати, антикоагулан ти. Ищецът е изписан на 01.06.2017г. /пети ден от постъпването/ със спо койна оперативна рана, запазена циркулация и инервация на крайника.

След изписване от клиниката по ортопедия и травматология, лечение то на Г.А. е продължило в Катедрата по неврохирургия на бол ницата. При постъпване е бил в ясно съзнание, Глазгоу кома скала /ГКС/-15т. /максимален брой/. В локалния статус е отбелязано: груб вертебрален синдром с болезнено ограничени движения в кръста. Палпаторна болка върху шиловидния израстък на четвърти поясен прешлен /Л4/. От невро логичния статусболка по хода на Л5 дерматом вдясно. Проведни са пара клинични /хематологични/ и образни изследвания. От компютърната томо графия на лумбо-сакрален сегмент е установено компресионно счупване на тялото на четвърти поясен прешлен /Л4/ без ангажиране на спиналния ка нал. След предоперативна подготовка и консултация с интернист на 02.06. 2017г. е опериран, като целта на интервенцията е била възстановяването на спиналната стабилност, запазване и подобряване на неврологичната функ ция, облекчаване на болковия синдром и улесняване рехабилитацията на па циента.

3

Следоперативният период е протекъл гладко, като след това е про ведено медикаментозно лечение.

В периода 19.04.2018г. - 26.04.2018г. е проведено лечение в УМБАЛ „Свети Иван Рилски”, Катедра по неврохирургия с Диагноза: Травматично счупване на тялото на четвърти поясен прешлен. Състояние след транспе дикуларна стабилизация Л2-ЛЗ-Л5- еС1. При постъпване се оплаквал от те жест в изправено положение и при навеждане напред в лумбо-сакралната област. В неврологичния статус няма описана огнищна неврологична симп томатика. След клинично обсъждане е преценено, че е необходимо стаби лизиране на счупеното прешленно тяло с цимент-вертебропластика. Следо перативният период протекъл гладко, без неврологично утежняване. На пър вия постоперативен ден бил вертикализиран и раздвижен. Проведена е те рапия. При изписване бил в задоволително общо соматично състояние, без неврологичен дефицит. Дадени указания за хигиенно-диетичен режим/ХДР/ и лечение за дома.

Една година след травмата е постъпил отново в Клиниката по невро хирургия на УМБАЛ „Свети Георги”, град Пловдив за сваляне на гръбнач ната стабилизация. Поради появило се 3-4 месеца преди постъпването чув ство на тежест и дискомфорт в областта на операцията и кръста, както и болки с тръпнене на двата крака, повече в левия, е проведена контролна ма гнитно-резонансна томография на торако-лумбален отдел. В неврологичния статус е налице двустранна радикулопатия Л5 и еС1 коренчета двустранно, хипестезия /намален болкови усет /двустранно, отслабени коленни рефлек си, положителни растежни синдроми - Ласег /+/ на 25 гр. вляво и на 30 гр. вдясно, без данни за парези/ двигателни смущения/ и тазоворезервоарни на рушения.

От невроизобразителното изследване са установени изразени дегене ративни остеохондрозни промени в прешлените на долния лумбален и дол ния торакален сегмент: задебелен и вкалцен лигаментарен апарат, апофизо мегалия /хипертрофия на ставите/, маргинална остеофитоза, като съвкупно стта от тези промени стеснява интервертебрланите отвори и води до корен чева компресия, най-много на нива Л4/Л5/еС1. След предоперативна подго товка и консултация с кардиолог на 20.06.18г. е опериран отново: експлан тация на транспедикуларната стабилизация; декомпресия на коренчета Л5 и еС1 в радикуларния канал. Попаднало се на изразена компресия на нервни те коренчета Л5 и еС1 от остеохондрозни дегенеративни промени. Осъще ствена е коренчена декомпресия като се декомппримирани и коренчевите канали. Изписан на 02.07.18г. /дванадесети ден/ от постъпването в добро об що състояние, редуцирани в значителна степен вертебрален синдром и ра дикулопатия Л5 и еС 1 двустранно, без неврологичен дефицит.

Проведеното лечение при Г. А. А. е било адек ватно на оплакванията и установените травматични увреждания. При сваля нето на стабилизиращата транспедикуларна система е проведено и лечение за дегенеративните промени в поясния отдел развили се в годините при не го. Общата продължителност на лечебния период при ищеца е била една го дина и един 4 месец.

След извършен личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало, че последният е в стабилно общо състояние, в ясно съзнание, контактен и адекватен. Установен е функционален дефицит на лявата ръка при отвежда не встрани, което е възможна до 90 гр. при норма 180 гр. Не са установени двигателни нарушения в останалите крайници. Ищецът е съобщил за чувст во на стягане и тежест в поясния отдел на гръбначния стълб при продъл жително правостоене, няма оплаквания при седнало положение. Движения та в отдела били ограничени и болезнени – навеждане напред /флексия/, на веждане назад /екстензия/, наклони встрани /вляво и вдясно/. Травмата е причинила разкъсване и кръвонасядане в мускулатурата, оперативните ин тервенции също наранявали тези структури. Получените фиброзни измене ния в процеса на зарастване са в основата на промяната на функциите на мускулатурата в поясния отдел на гръбначния стълб. Променената биомеха ника е довела до настъпване на по-бърза умора, с изява на тежест и болка при по-продължително правостоене. Оплакванията се облекчават с упражне ния. Относно счупването на четвърти поясен прешлен експертът е констати рал, че то е зараснало. За установените дегенеративни изменения при ище ца е проведено оперативно лечение при отстраняването на транспедикулар ната стабилизация. Тежестта и болката в поясния отдел, от които се оплак ва ищецът при продължително правостоене, са в резултат от променената биомеханика на поясната мускулатура от травмата и оперативните интер венции, за подобряването на които е необходима рехабилитация.