Решение № 139 от 14.07.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Радомир, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря МА. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261730100075 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 22.10.2025 г., тръгвайки за работа около 10:30 - 11 ч., излизайки от дома си, находящ се в гр. Р., ЖК „Г.“, бл.. ет. .ап. ., ищцата била нападната от три безстопанствени кучета, които ú се нахвърлили и едното от тях я ухапало по левия крак.

Случаен минувач помогнал на ищцата, като успял да прогони кучетата. След инцидента ищцата посетила МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П., където раните от ухапването били обработени и ú били поставени инжекции. Впоследствие се наложило да посети болничното заведение още няколко пъти за превръзки на раните и поставяне на инжекции.

Поради силния стрес се наложило да потърси помощ от лекар - психиатър, който също ú изписал лечение.

Твърди, че през целия възстановителен период изпитвала силни болки и затруднение при придвижване, като болките продължавали и понастоящем.

Освен физическите болки в резултат на случилото се, получила и сериозно психично разстройство, като изпитвала ужас, когато види куче.

С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да ú заплати сумата от 5112,92 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 22.10.2025 г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 22.10.2025 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който 1 оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Твърди, че ищцата с поведението си е предизвикала настъпването на вредоносния резултат.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното съдебномедицинско удостоверение №./22.10.2025 г. се установява, че след извършен преглед на ищцата е констатирано наличието на три пресни охлузвания по предна повърхност на ляво бедро, като описаните увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи/тъпоръбести, островърхи предмети, с или върху такива, каквито могат да се получат и от елементи на кучешкото съзъбие и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледаната.

Описаните увреждания в този си вид, с тази си тежест и с тези характеристики, следва да се квалифицират по медико-биологичния признак болка и страдание.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Г. и В. В..

От показанията на свидетеля М.Г. се установява, че на процесната дата – 22.10.2025 г., в гр. Р., ЖК „Г.“, ищцата е била нападната и съборена на земята от три безстопанствени кучета, копито свидетелят успял да прогони. Според свидетеля въпросните кучета са агресивни и нападат минувачи в квартала.

От показанията на свидетелката В.В., която е майка на ищцата, се установява, че след инцидента на 22.10.2025 г. ищцата е посетила ФСМП – Р. където са ú поставили инжекция против тетанус. Сочи, че вследствие на нападението от безстопанствени кучета ищцата изпаднала в депресия, напуснала работа и се затворила вкъщи, тъй като изпитвала силен страх. Около един месец след инцидента изпитвала болки. Започнала да посещава психиатър, тъй като изпитвала страх да излиза навън. Наложило се да се премести да живее в гр. П. като жилището в гр. Р., ЖК „Г.“ било обявено за продажба.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на А. Н. Я. относно прегледите, извършени на 22.10.2025 г., са установени и описани следните травматични увреждания, а именно: три охлузни наранявания на кожата по предната повърхност на ляво бедро.

Тези мекотъканни травматични увреждания в този им вид, в тази степен и с тези характеристики, са причинили на ищцата болка и страдание, без разстройство на здравето.

В резултат от травматичните увреждания ищцата е търпяла физически болки и страдания по време на оздравителния период, който при конкретните травми е бил с продължителност от около десетина дни. Болките са били с по-голям интензитет в първите 2 часове след инцидента и са намалявали по време на оздравителния период.

Според вещото лице при ищцата е осъществена първична хирургична обработка на нараняванията и са приложени противотетанична и противобясна ваксина с профилактична цел.

Описаните травматични увреждания в областта на ляво бедро по своя вид, локализация и морфологични характеристики отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация, а именно в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи предмети, каквито представляват и кучешките зъби.

В заключението се сочи и че не са налице данни в материалите по делото относно настъпили неблагоприятни последствия и усложнения на физическото здраве на ищцата.

Нараняванията по ляво бедро са оставили белези, които към момента на прегледа представляват козметични дефекти. Същите се очаква с времето да избледнеят и да придобият цвят като на околната тъкан.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза се установява, че ищцата страда към настоящия момент от разстройство в адаптацията, като около два месеца след преживяната психотравма е страдала от посттравматично стресово разстройство, които психични заболявания са в пряка причинноследствена връзка с преживения на 22.10.2025 г. инцидент.

Разстройството в адаптацията се изразява в тревожност, емоционална лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е все още свързано с признаци на паника треперене, изпотяване и пресъхване на устата и като резултат – влошаване като цяло на качеството на живот.

Същата е започнала медикаментозно лечение, като и до момента продължава да приема част от медикаментите при нужда. Според вещото лице медикаментозното лечение е спомогнало значително за овладяване на симптомите и към момента не е необходимо да продължава с лечението, с изключение на евентуални случаи на временно обостряне (при внезапно възникнали срещи с кучета, например).

В заключението се сочи и че възстановяването на ищцата от получения силен стрес и като резултат - посттравматично стресово разстройство и разстройство в адаптацията, може да трае от няколко месеца до няколко години в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката ú и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството ú на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства, като показанията на свидетелката В. В. прецени и по 3 реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани по делото експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е частично основателен по следните съображения:

Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние (действие или бездействие), с което е причинил на ищеца неимуществени вреди в претендирания размер, вследствие на причинено увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция. Следва да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № ./1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на вреди вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност, или безрезултатност. Основание за отговорността на ответника е бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че ответната община може да е 4 предприела различни мерки и действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъсне причинната връзка по настъпване на вредите.

Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото ú задължение да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви с дължимата грижа, т. е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им (решение № ./19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № ./2021 г., ГК, III г. о.). Подобно доказване не е проведено. В случая категорично се установи, че на процесната дата ищцата е била нападната и ухапана от кучета, които са били безстопанствени. Вследствие на нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в медицинските документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като оздравителният период е бил с продължителност от десет дни.

Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № ./2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че описаните от ищцата кучета са познати на свидетеля М.Г. като последният твърди, че същите нямат собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се касае за безстопанствени животни, поради което отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.