Решение № 11240 от 12.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11240 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110105820 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б., срещу „М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.И.Х., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7619,67 лв., представляваща неизплатено задължение за продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактура № 000000****/14.12.2023 г. на стойност 3864,08 лв. и фактура № 000000****/22.12.2023 г. на стойност 3755,59 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 07.10.2024 г., до изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че за процесната сума по негово заявление била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 59357/2024 г. по описа на СРС, 159 с-в, като ответника извършил частично плащане, но останали дължими сумите по фактура № 000000****/14.12.2023 г. и фактура № 000000****/22.12.2023 г. Твърди, че с ответника имал договорни отношения, по силата на които ищеца продал на ответника М. SEC-KIT-T80 ЗА R5+PLUS 3PHASE - 1 бр., SEC-C Комуникационен модул - 1 бр., СОЛАРЕН ИНВЕНТОР S A J 5 K W 380 V-1 бр., СОЛАРЕН ИНВЕНТОР SAJ 1 0 K W 380 V-1 бр., на стойност 3864,08 лв., с включен ДДС съгласно Фактура № 000000****/14.12.2023 г. и SEC-C Комуникационен модул - 1бр., СОЛАРЕН ИНВЕНТОР S A J 3 6 K W 380 V 3PHS+ESOLAR А Ю З MODULE- 1 бр., на стойност 3755,59 лв., с включен ДДС, съгласно Фактура № 000000****/22.12.2023 г., но ответника не заплатил дължимите суми по фактурите.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника е депозирал писмен отговор. Не оспорва, че между страните са съществували посочените от ищеца договорни взаимоотношения, като твърди, че е заплатил исковите суми, за което ангажира доказателства. Моли съда да отхвърли исковете, поради извършено плащане.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ч., която поддържа исковата молба, като заявява, че по сметка на дружеството, е постъпила сумата от 7919,67 лв., с която 1 са заплатени главниците по фактурите. Претендира законна лихва и съдебни разноски, за които представя списък.

Ответникът се представлява от юрк. А., която поддържа писмения отговор и моли съда да постанови решвние, съобразно извършеното плащане.

По делото са събрани писмени доказателства.

От събраните по делото относими доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 59357/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 9 309,14 лева представляваща неизплатено задължение за продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактура № 000000****/14.11.2023 г., фактура № 000000****/14.12.2023 г., фактура № 000000****/22.12.2023 г., фактура № 000000****/29.03.2024 г., ведно със законна лихва от 07.10.2024 г. до изплащане на вземането. С възражение от 04.12.2024 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

По делото са представени фактура № 000000****/14.12.2023 г., ведно с 2 бр.стокови разписки и приемо-предавателен протокол, фактура № 000000****/22.12.2023 г., ведно с 2 бр.стокови разписки и приемо-предавателен протокол, потвърдително писмо за задължения/вземания, потвърждение на разчети, писмо до ответника, ведно с товарителница, справка от 27.01.25г.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Ответника не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото за продажба и доставка на стоки, за което са издадени процесните фактури.

Ищеца признава, че вземаните по процесните фактури са платени в хода на процеса, като претендира законна лихва върху главниците, считано от дататат на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 07.10.2024г., в размер на сумата от 471,25 лв., за периода 25.02.2025г. до 10.04.2025г. Ответника не оспорва така посочените претенции, поради което иска за лихва следва да бъде уважен в посочения размер и за посочения период.

Претенцията за главница следва да се отхвърли, поради извършено в хода на процеса плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото.

С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1802,58 лв., от които 338,58 лв. за ДТ и 1464,00 лв. за адвокатско възнаграждение по двете дела.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б., за признаване за установено по отношение на ответника 2

„М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.И.Х., че последното дължи на ищеца сумата от 7619,67 лв., представляваща неизплатено задължение за продажба и доставка на стоки, за което са издадени фактура № 000000****/14.12.2023 г. на стойност 3864,08 лв. и фактура № 000000****/22.12.2023 г. на стойност 3755,59 лв., за която сума е издадена Заповед №32048/11.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 59357/2024 г. на СРС, 159 състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.И.Х., че дължи на „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б., сумата от 4 7 1 , 2 5 лева (четиристотин седемдесет и един лева и 25 стотинки), представляваща законна лихва върху погасената в хода на процеса главница от 7619,67 лв., за периода от 07.10.2024 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до 10.04.2025г.- датата на последното плащане, за която сума е издадена Заповед №32048/11.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. 59357/2024 г. на СРС, 159 състав.

ОСЪЖДА „М.С.П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.И.Х., да заплати на „А.Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Д.К.Б., сумата от 1802,58 лева (хиляда осемстотин и два лева и 58 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 59357/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 59357/2024 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3