Решение № 1857 от 06.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1857 гр. Бургас, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20242120103980 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, предявен от ”ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД срещу Ж. Д. Г. от гр.Б.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 3 300.90 лв., представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка ”Каско”, обективиран в застрахователна полица с № ...........................................със срок, на действие от 01.03.2022г. до 28.02.2023г., по щета № ............– възнаграждение на доверен сервиз “Дженеръс Ауто” ЕАД за отремонтиране на застрахования лек автомобил – марка “Нисан”, модел ”Навара”, рег.№.........собстве-ност на “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, след увреждане при ПТП, станало около 08.40 часа на 23.08.2022г., в гр.Бургас – на светофара на бул.“Т“ до МОЛ “Плаза“, по вина на Г., при управление на лек автомобил – марка “Ауди”, модел ”А4”, с peг.№ А НС, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Претендират се законната лихва и деловодните разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че за управлявания от него лек автомобил е имало валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена за периода от 23.08.2022г. до 22.08.

2023г., както и че няма вина за настъпване на процесното ПТП. Възразява, също така, относно вида и размера на причинените вреди, респективно – за стойността на платеното обезщетение, което счита за завишено. Моли Съдът да отхвърли претенцията. Претендира деловодни разноски. Направил е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК. Пълномощникът му – адв. Я., 1 иска присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до-казателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.08.2022г., около 08.40 часа, лек автомобил марка “Нисан”, модел ”Навара”, рег.№ СА .......... НК, собственост на “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, управляван от сви-детеля С. К., е спрял на червена светлина на светофара на бул.“Т“ до МОЛ “Плаза“ в град Б, и е бил ударен отзад от ответника – с МПС марка “Ауди”, модел ”А4”, peг.№ А ......НС, при което са му били причинени щети – по заден капак и броня. Два-мата водачи са съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който са отразили гор-ните обстоятелства, като са отбелязали, че вината за настъпването му е на Г.. Вписано в същия е, че за лекия автомобил на последния има сключена застраховка ”Гражданска отго-ворност” със ЗК ”Лев Инс” АД. Безспорно, този механизмът на ПТП и причинените при него вреди се установяват и от заключенията по САТЕ и ПСАТЕ.

Предвид горното, следва да се приеме, че деянието на ответника, неговата противоправ-ност – ПТП е настъпило по вина на Г., който не е спазил необходимата дистанция по чл.23, ал.1 от ЗДвП, за да може да спре на червената светлина на светофара, без да удари на-ходящото се пред него МПС – в двустранния констативен протокол е налице извънсъдебно признание за това обстоятелство, както и причинените щети, са установени по несъмнен на-чин в хода на настоящото производство.

По делото е приложена застрахователна полица с № ........ видно от която е, че на 15.02.2022г. “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е сключило валиден застрахователен договор със ”ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД – за застраховка ”Каско”, за процесния лек автомобил – марка “Нисан”, модел ”Навара”, рег.№ СА ........с ъ с срок на покритие от 01.03.2022г. до 28.02.2023г.г. Следователно същият е действал към 23.08.2022 г., когато е реализирано ПТП.

На същата дата по искане на дружеството-собственик е била образувана преписка по ще-та № 0020-185-0162-2022. На лекия автомобил е бил извършен оглед. Изготвен е бил опис на щетите – броня задна-греда /за смяна/, престилка задна, капак на багажника долна част, стой-ки на греда лява и дясна, ведно със снимков материал. С писмо от 25.08.2022г. ищецът е въз-ложил на “Дженеръс Ауто” ЕАД, с което е имал сключен договор за автосервизни услуги, да извърши ремонт на увредения автомобил. На 26.09.2022г. от служители на застрахователя е бил изготвен и втори опис на щетите – заден капак и стойки греда задна броня лява и дясна, всичко за смяна.

Довереният сервиз е направил калкулация по щетата и е определил стойността на ремонта на 3 300.90 лв. Автомобилът е бил ремонтиран и предаден на собственика с приемопреда-вателен протокол от 31.01.2023г. На същата дата “Дженеръс Ауто” ЕАД е издало и данъчна фактура на ”ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД за горната сума, включваща нови части, материа-ли, консумативи и труд.

С преводно нареждане от 06.03.2023г. ищецът е изплатил на доверения сервиз сумата по 2 процесната щета – така и заключението на вещото лице по ССЕ.

”ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е поискало възстановяване на изплатената по щетата сума от посоченото в Двустранния констативен протокол за ПТП като застраховател по застрахов-ка ”Гражданска отговорност” за управлявания от ответника лек автомобил ЗК ”Лев Инс” АД. С писмо от 06.03.2024г. последното е уведомило ищеца, че такава действително е сключена с Г. на 23.08.2022г., но в 13.00 часа, т.е. след настъпване на процесния инцидент в 08.40 часа, поради което липсва основание за извършване на регресно плащане. Така и в приложената по делото разпечатка от електронната страница на Гаранционния фонд.

Впоследствие регресна покана е била изпратена и до ответника, но той е отказал да я получи.

По делото е допуснато извършването на САТЕ, както и на повторна такава, във връзка с установяване стойността на щетите. И двете вещи лица са посочили, че с оглед възрастта на процесния лек автомобил – 14 години, подмяната на задния капак-багажник с нов за 2 052.92 лв. с ДДС не е била необходима, а същият е можело да бъде ремонтиран с изправяне на ламарината и пребоядисване. По отношение на ”греда задна броня” – инж. В. Г. е зая-вил, че вместо да се закупува и поставя такава за 1 095.05 лв. с ДДС, е следвало да се замени с неоригинална част за 150 лв., а инж. Г. Т. – че е следвало да се изработи от сто-манена тръба за 30 лв. + възнаграждение за труда. Разликата при оценката на щетите от тях е минимална, съответно – на стойност 513 лв. и 475 лв. с ДДС, като настоящият съдебен състав възприема за меродавна първата от двете, тъй като в нея е включена цена на заместващ еле-мент, макар и не оригинален, което като ремонт безспорно е по-удачно, отколкото изработва-нето на детайла с подръчни материали /стоманена тръба/.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, която следва да намери приложение в случая, тъй като по делото безспорно се установи, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да ги иска от третото лице, причинило вреди, след плащане на застрахования, е регресно, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото ли-це – суброгационно.

В хода на производството по иск по чл.410 от КЗ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахо-вателно обезщетение от страна на втория в полза на първия, в изпълнение на задълженията му по застрахователния договор. От друга страна, следва да бъдат доказани и елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение, увреждане, причинна връзка меж-ду тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване на 3 противното – съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Това е така, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обез-щетеният от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отноше-ние на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се доказаха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът е виновен за увреждането на застрахования лек автомобил – марка “Нисан”, модел ”Навара”, с рег.№ СА .... НК, при ПТП, настъпило на 23.08.2022г., поради нес-пазване на дистанция – в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, както и че в резултат на противо-правното си поведение е причинил имуществени вреди в размер на 513 лв. на собственика му “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – стойността, необходима за възстановяването на щетите.

Последното е имало валидна застраховка ”Каско” на МПС в ”ЗАД ОЗК – Застрахова-не“ АД, което го е обезщетило за причинените от делинквента вреди, заплащайки цената за ремонта на извършилия го доверен сервиз.

Ето защо и на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, ищецът има право да търси връщане на изплатеното обезщетение до установения в хода на настоящото производство размер от 513 лв.

При негова доказателствена тежест, Г. не е ангажирал доказателства да е заплатил тази сума на дружеството. Искът за нея е основателен и следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 3 300.90 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснова-телна.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, както следва: 6.22 лв. за ДТ в обезпечителното произ-водство по ч. гр. дело № 235/2024г. на РС Средец, 20.52 лв. – ДТ за настоящото дело и 116.56 лв. за възнаграждения на вещи лица по САТЕ, ССЕ и ПСАТЕ, общо 143.30 лв. На основание чл.78, ал.5 от ГПК, адвокатското възнаграждение за обезпечителното производство в размер от 720 лв. с ДДС, като прекомерно, следва да се намали на 360 лв., от които по съразмерност на дружеството следва да се присъдят 55.95 лв.

Платеното за исковия процес такова в размер от 780 лв. с ДДС, с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните засе-дания и извършената от пълномощника процесуална дейност, не следва да бъде намалявано и съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ище-ца сумата от 121.22 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно – 168.92 лв. за възнаграждение на вещото лице по ПСАТЕ, а на пълномощника му – адв. Я., сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Ж. Д. Г., с ЕГН: **********, гр.Б, ж.к.””, бл., вх., ет., ап., да заплати на ”ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: 121265177, седа-лище и адрес на управление: гр.С, ул.”Св.С” № , ет., сумата 513 лв., представ-ляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка ”Каско” на МПС, обективиран в застрахователна полица с № ............със срок на действие от 01.03.2022г. до 28.02.2023г., по щета № .............на доверен сервиз “Дженеръс Ауто” ЕАД за отремонтиране на застрахования лек автомобил – марка “Нисан”, модел ”Навара”, с рег.№ СА .........собственост на “Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, след увреждане при ПТП, станало около 08.40 часа на 23.08.2022г., в гр.Бур-гас – на светофара на бул.“Т“ до МОЛ “Плаза“, по вина на Г., при управле-ние на лек автомобил – марка “Ауди”, модел ”А4”, с peг.

№ А .....НС, без сключена застра-ховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 18.06.2024г. до окончател-ното плащане , както и сумите 143.30 лв. – деловодни разноски и общо 177.17 лв. – платени адвокатски възнаграждения – за обезпечителното и исковото производства, като за разликата до пълния предявен размер от 3 300.90 лв. – ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.