Решение № 146 от 17.05.2022, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. гр.Несебър, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150101612 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост С.Х., с адрес: с. К. вилна зона .............., представлявана от председателя С. В. Л., против А.В.Д. БУЛСТАТ: ................., гражданин на Руската Федерация, роден на 12.10.1955 г., с адрес: с. К. м. Д., в.с. „С.Х.“, бл. 2, .. Твърди се, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес с. К. м. Д., к-с С.Х., бл. 2, .. представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, с площ от 93,57 кв.м, заедно с 14,99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, съгласно нотариален акт № 75, том 3, дело № 443/23.02.2018 г. на Служба по вписванията - Несебър. Сочи се, че в изпълнение на правомощията си по чл.

11, т. 4 и 5 от ЗУЕС, Общото събрание на ЕС определяло всяка година бюджет за приходите и разходите, и размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Твърди се, че с решение на ОСЕС от 31.07.2015 г. по т. 8, във връзка с т. 6 от дневния ред бил определен размера на годишната такса за поддръжка и управление на 4 евро за кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части, а по т. 9 - годишната такса за фонд „Ремонт и обновление” в размер на 1 евро за кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект на собственост, ведно с общите части. Сочи се, че с решение на ОСЕС от 29.07.2017 г. по т. 5 и т. 6 този размер бил изменен като годишната такса за поддръжка и управление била определена на 3,5 евро, а за фонд „Ремонт и обновление” на 1,5 евро. Със същото решение по т. 7 от дневния ред бил определен и срокът за заплащане на тези суми до 30 септември на текущата година. Твърди се, че с решение от 27.07.2018 г. по т. 4 от дневния ред, ОСЕС е препотвърдило този размер и срока за плащане. Сочи се, че и трите решения били влезли в сила и съгласно тях, ответникът, като собственик на описания недвижим имот, дължал на ЕС годишни такси за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер на по 542,80 евро или общо 2171,20 евро. Сочи се, че ответникът бил извършвал частично плащане - през 2018 г. заплатил сумата 493,47 евро; през 2019 г. – 437,00 евро; през 2020 г. - 82,40 евро. Твърди се, че плащане през 2021 г. не било постъпило нито по банка, нито в брой. Излага се, че така 1 общата платена от ответника сума за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. била 1012,87 евро. Твърди се, че неплатената част от годишните такси за този период в размер на 1158,33 евро, въпреки многократното напомняне за това, не била постъпила по сметката на етажната собственост. Сочи се, че ответникът дължал на ЕС и неустойка за неплатената част от дължимата за 2020 г. такса в размер на 417 евро.

Предвид на това се моли да бъде осъден А.В.Д. да заплати на Етажната собственост сумата от 1158,33 евро, представляваща неплатени частично дължими парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт и обновление” за 2018 г. в размер на 49,33 евро; за 2019 г. в размер на 105,80 евро, за 2020 г. в размер на 460,40 евро и за 2021 г. неплатена изцяло в размер на 542,80 евро; неустойка за периода от 01.09.2020 г. до датата на подаване на исковата молба 30.11.2021 г. за дължимата такса за 2020 г., в размер на 417 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.

В съдебно заседание, ищцовата ЕС не се представлява. Представя писмена молба, с която поддържа исковата молба, прави уточнение на претенциите, досежно падежите и основанията им, ангажира писмени доказателства и моли съда да присъди претендираните суми. Прави се искане за присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва исковете като неоснователни с твърдения за настъпила в полза на ответника погасителна давност по отношение на част от вземанията, както и с възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Прави възражения за нищожност на претендираната неустойка по изложени съображения. Представя се писмено становище, което се поддържа в съдебно заседание, както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които се моли да бъдат присъдени в полза на ответника. Ангажират се писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят и от представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 75, том III, рег. № 1834, дело № 243/2018 г. на нотариус ............, вписан в НК с рег № ... район на действие – НРС /л. 6-7; 58-59 от делото/, се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес с. К. м.

Д., к-с С.Х., бл. 2, .. представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, с площ от 93,57 кв.м, заедно с 14,99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.

Действително, видно от цитирания нотариален акт и от представеното от ответника свидетелство за сключване на брак /л. 60-61 от делото/, процесният имот е закупен от него по време на брака му с Елена Борисовна Донскова, която е и страна по нотариалната сделка, като предвид това и по силата на закона, апартаментът представлява СИО. Независимо от изложеното, не могат да се споделят съображенията на ответника за недопустимост на производството, поради ненасочване на иска спрямо съпругата му. Съгласно чл. 122 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на задължението от когото и да е от солидарните длъжници, каквито се явяват ответникът и съпругата му в случая. Законната солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, възниква по силата на нормата на чл.

32, ал. 2 от СК, така също и на чл. 36, ал. 2 от СК, на основание брачната връзка между съпрузите, като се касае до законова презумпция, за оборването на която не са 2 ангажирани доказателства по делото. В този смисъл, доколкото делото касае задължения към ЕС за имот в режим на СИО, то се налага извод за съда, че последените съставляват именно такива за задоволяване нуждите на семейството. В допълнение следва да се посочи, че по аргумент от противното на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 от 29.06.2017 г. по т.д. № 3.2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, съпрузите не са необходими другари по облигационни искове, досежно семейната имуществена общност.

От представени от ищеца и неоспорени от ответника протоколи /л. 11-17; 21-29 от делото/ за проведени общи събрания /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ в сградата /ОСЕС/ се установява, че същите са се състояли на 31.07.2015 г., 29.07.2017 г., 27.07.2018 г. и 03.08.2020 г. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства съдържанието на протоколите да са оспорени в законния срок от ответника, съдът намира, че същите са стабилизирани и се ползват с доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи относно удостоверените с тях обстоятелства.

С решение по т. 8 вр. с т. 6 от дневния ред на проведеното на 31.07.2015 г. ОС, разходите по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е прието да се разпределят с определяне на годишна такса в размер от не повече от 4 евро за 1 кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект в комплекса, включително идеалните части, а разходите по чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС – с определяне на годишна такса в размер от 1 евро за 1 кв.м. от площта на всеки самостоятелен обект в комплекса, включително идеалните части.

Видно от съдържанието на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред на проведеното на 29.07.2017 г. ОС, размерът на таксите е бил изменен, като таксата поддръжка и управление е определена в размер на 3,5 евро от площта на всеки самостоятелен обект в комплекса, включително идеалните части, а таксата към фонд „Ремонт и обновяване“ е определена на 1,5 евро от площта на всеки самостоятелен обект в комплекса, включително идеалните части. С решение по т. 7 от дневния ред на същото ОС е определен срок за заплащане на дължимите такси, а именно – на две равни вноски, първата от които дължима до 31 юли, а втората до 30 септември на текущата година.

С решение по т. 4 от дневния ред на проведеното на 27.07.2018 г. ОС, редът за изчисляване размера на задълженията на етажните собственици към бюджета на ЕС остава непроменен.

Съгласно решение по т. 9 от дневния ред на проведено на 03.08.2020 г. ОСЕС, срокът за заплащане на дължимите такси е променен както следва - на две равни вноски, първата от които дължима до 01 март, а втората до 31 август на текущата година.

Видно от съдържанието на чл. 36 от Правилник за вътрешния ред в етажната собственост „С.Х.“ /л. 8-10 от делото/, приет с решение по т. 11 от 03.08.2020 г. на ОСЕС, е приета неустоечна клауза, съгласно която УС на ЕС има право да начислява неустойка в размер на 0,2 % на ден от дължимата от собственика сума, считано от 1 септември до изплащане на задължението.

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Безспорно по делото е, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда, която е в режим на етажна собственост, както и че са проведени цитираните по-горе ОСЕС, на които са взети легитимни решения със съответното съдържание. Безспорни по делото са и размера на претенциите, както и че вземанията за годините 2018 г, 2019 г. и 2020 г. представляват претендирани остатъчни задължения, след постъпили частични плащания от страна на ответника. В този смисъл, съдът намира, че с акта на плащането ответникът е признал посочените 3 вземания за основателни.

По повод релевираните възражение за настъпила в полза на ответника погасителна давност по отношение на претенцията на ищцовата ЕС в размер на 49,33 евро – разходи по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за 2018 г. и възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, съдът намира същите за преклудирани, предвид което и не следва да бъдат разглеждани по същество. Съгласно чл. 133 от ГПК, като последица от неподаване на отговор по чл. 131 от ГПК, възраженията за погасителна давност и по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не може да бъдат направени по-късно. Видно от разпореждане № 2223/13.12.2021 г. по делото, съдът е указал надлежно тези последици на ответника, като актът е получен лично от страната на 29.12.2021 г. /съгл. съобщение на л. 39 от делото/. Независимо от това, становище по исковете и цитираните възражения са направени от ответника едва в първото по делото съдебно заседание, предвид което съдът не зачита процесуалните действия, като просрочени.

По изложените съображения и предвид липсата на оспорвания от ответника, съдът намира претенциите на ищцовата етажна собственост за заплащане от ответника на следните суми: 49,33 евро – остатък от такса за управление и поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2018 г.; 105,80 евро - остатък от такса за управление и поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2019 г.; 460,40 евро – остатък от такса за управление и поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2020 г.; 542,80 евро – задължение за парична вноска за разходи за управление и поддръжка на общите части и такса фонд „Ремонт и обновление“ за 2021 г.; за основателни и доказани. Претенциите се основават на влезли в сила решения на ОСЕС в процесната сграда, като за годините 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са постъпили частични плащания от страна на ответника, а отделно по делото изрично е заявено, че основанията и размера им не се оспорват.